Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


КОНСУЛЪТ

Опера в три действия (шест картини)

Либрето Джан-Карло Меноти

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Джон Сорел — баритон

Магда Сорел — сопран

Майката на Сорел — алт

Тайния полицейски агент — бас

Секретарката — мецосопран

Кофнер — баритон

Италианката — сопран

Анна Гомес — сопран

Вера Боронел — алт

Ника Магадоф, фокусник — тенор

Асан, стъкларски работник — баритон

Глас от грамофонна плоча — сопран

Детективи, полицаи.

Действието се развива след Втората световна война.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Успехът на Меноти като оперен композитор се дължи не само на музиката, а и на забележителните по своята стойност либрета. Талантлив писател, с остро чувство към сцената и драматургията, той съумява да придаде на оперните си текстове обществена значимост. Меноти черпи сюжетите за своите опери от съвременния живот, като акцентува върху психологическите преживявания на своите герои. В спечелилата си голяма известност психологическа музикална драма „Медиумът“ композиторът пресъздава в художествен вид впечатленията си от един спиритически сеанс, на който присъствува през 1936 г. във Виена. До известна степен тя е написана в духа на Франц Кафка. „Медиумът“ е последвана от комичната опера „Телефонът“, а в „Консулът“ Меноти вече преодолява влиянието на Кафка и написва психологическа драма с широк обществен резонанс. „Консулът“ е музикална драма, протест срещу насилието и потъпкването на свободната човешка воля. За първи път е изпълнена в 1950 г. във Филаделфия. У нас „Консулът“ е изнесена от Пловдивската народна опера на 26 януари 1963 г. Диригент е Невин Михалев, а режисьор — Бохос Афеян.

СЪДЪРЖАНИЕ

Раненият в крака Джон Сорел едва се добира до квартирата си. Той е член на нелегална организация, бореща се против тиранията на властта. Полицията е успяла да открие мястото на тайната среща на конспираторите. В започналата престрелка Джон е бил ранен, но е успял през покрива на къщата да се изплъзне от преследвачите си. Сега жена му Магда го превързва и го завежда в скривалището на жилището им. Веднага след това пристига Тайния полицейски агент да го търси. Магда се държи смело и успява да отпрати агента. Джон разбира, че повече не може да остане в дома си и решава да емигрира. Докато Магда си издействува виза от консулството на някоя велика държава и замине при него, той ще поддържа връзка с нея чрез Асан.

В приемната на консулството чакат много хора да им бъде разрешена виза. Сред тях е старият демократ Кофнер. За виза е дошла и една стара италианска селянка, чиято дъщеря е била изоставена с тримесечното си дете от своя мъж войник. В приемната са и Анна Гомес, която е била в концлагер и е заболяла нервно, Вера Боронел — жена на емигрант, и фокусникът Ника Магадоф. Секретарката на консулството се държи безразлично към посетителите, като дори не се опитва да разбере същността на молбите им. Идва Магда и поисква виза. Секретарката й казва да попълни формулярите и да чака, но отказва да я пусне при консула, защото бил зает.

Напразно цял месец Магда е ходила всеки ден в консулството за виза. И сега тя се връща отчаяна оттам. Майката на Джон приспива болното си внуче. Уморена Магда заспива. Измъчва я кошмарен сън. Идва Тайния полицейски агент и се опитва да принуди Магда да му съобщи имената на другарите на Джон. С енергичното си държание тя го принуждава да напусне квартирата. При младата жена се вмъква Асан. Той й казва, че Джон се крие в планината и не иска да избяга в чужбина, докато жена му не получи виза. Магда помолва Асан да каже на мъжа й, че вече има виза. В този момент майката на Сорел открива, че детето е умряло.

Магда отново идва в консулството, но Секретарката пак отказва да я пусне при консула. И останалите посетители все още чакат. За да подобри настроението им, Ника Магадоф прави забавни фокуси, а след това хипнотизира чакащите, които в транс започват да танцуват валс. Но развлечението трае кратко. Отчаяна и възмутена, Магда негодува от бездушието на хората. Горчивите думи на Магда трогват най-после секретарката и тя влиза да докладва на консула. За голяма изненада на самата Магда, консулът дава съгласието си да я приеме веднага след като излезе посетителят, който е при него. Когато Магда се доближава до вратата на консула, от кабинета излиза Тайния полицейски агент. Магда припада.

Магда отново е в консулството. Секретарката иска да я отпрати, тъй като консулът днес не може да я приеме, но младата жена не иска да си тръгне. Вера Боронел най-после успява да получи визата си. Идва Асан. Той казва на Магда, че Джон е научил за смъртта на детето си и е решил да се върне в града, за да отведе със себе си Магда и майка си. Асан моли Магда да го накара да не прави това, тъй като вероятността да бъде познат и заловен е голяма. За да спаси мъжа си, Магда му написва умишлено студено и равнодушно писмо, в което съобщава, че не е нужно да се връща. Съвсем отчаяна, тя си тръгва. В този момент идва Джон и пита за Магда. Веднага след него се втурва Тайния полицейски агент. Секретарката започва да протестира полицията няма право да арестува никого в консулството. Обаче Тайния полицейски агент, като заплашва Джон, че ще пострадат всички негови близки, успява да го изведе „доброволно“. Секретарката вдига телефонната слушалка, за да позвъни на Магда и да й помогне по някакъв начин.

Отчаяната Магда се прибира в къщи. Тя вече няма сили да се бори и отваря крана на светилния газ. Явяват й се кошмари. Телефонният звън прекъсва виденията. Магда се опитва да вдигне слушалката, но силите й я напускат…

МУЗИКА

Остро злободневният и силно драматичен сюжет на „Консулът“ изисква от композитора и съответно звучащ музикален език. За разлика от по-раншните опери на Меноти, в които се чувствува твърде силно италианско влияние (особено на Пучини), в тази опера Меноти използува по-остри и съвременни средства. Наред с италианската мелодичност в „Консулът“ е вложена и рязко звучаща декламационност. Въпреки, че Меноти все още не е постигнал пълната си творческа индивидуалност, в операта проличават някои от типичните черти на стила му, изявен по-късно в „Светицата от Бликърстрийт“, „Мария Головин“ и „Мартин Ли“. Най-силната страна на музиката на „Консулът“ е нейната драматична наситеност. Композиторът с голямо умение постига драматични кулминации, резки и ефектни контрасти и внезапни смени на настроенията. Сценичните образи на главните герои са много ярко профилирани, което е спомогнало и за добрата музикална характеристика. Очертан е и образът на консула, макар в операта и да няма такова действуващо лице. А именно той е олицетворение на негативната страна на живота. Един от най-добре оформените музикални образи са на Магда Сорел и Секретарката. Джан-Карло Меноти със забележително майсторство използува контрастите ту за засилване на напрежението (двете съновидения на Магда), ту за моменти на отдих (сцената на хипнотизирането). Вокалните партии са построени и върху кантилена, и върху декламационност. Оркестърът на „Консулът“, неголям по състав, е на високо професионално равнище.