Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ИНДЖЕ

Опера в пролог u пет картини

Либрето Павел Спасов

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Индже войвода — баритон

Добри, селски момък, после войвода — тенор

Кара Кольо, байрактар — баритон

Моню войвода — тенор

Вълчан войвода — тенор

Кара-Феиз, кърджалийски главатар — бас

Чорбаджи Янко — бас

Чорбаджи Сталю — бас

Миглена, селска девойка, после жена на Индже — сопран

Тодора, майка на Миглена — мецосопран

Мария, робиня на Кара-Феиз — мецесопран

Гъдулар — тенор

Ландурин — тенор

Хайдути, кърджалии, заптиета, селяни, селянки, народ.

Действието се развива в началото на XIX в. в Югоизточна България.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Героичните борби за освобождението на българския народ от тежкото петвековно робство са неизчерпаем източник на сюжети за българското художествено творчество. На тях са посветени и редица наши оперни творби. Сюжетите на робството са привличали не само композиторите от първото поколение, които положиха основите на нашата оперна класика именно върху тях. Те представляват интерес и за някои от съвременните музикални творци. Единствената опера на Боян Икономов „Индже“ също е с подобен сюжет.

Легендарната личност на възпетия в народните песни хайдушки войвода Индже е благодарна тема за епико-романтичната опера. Писателят Павел Спасов, един от добрите български либретисти, автор на много текстове за опери и оперети, е избрал за сюжет на „Индже“ само един период от живота и дейността на хайдушкия войвода превръщането му от разбойнически главатар и съюзник на кърджалиите в борец за освобождението на народа. Оскъдните исторически данни за живота на Индже войвода и поетично описаните му подвизи в народните песни са дали възможност на писателя свободно да разработи либретото, като примеси фактите с художествена измислица. Павел Спасов е написал едно удобно за романтична опера либрето, макар то да не се отличава с особена оригиналност и в него да се долавят някои макар и далечни сходства с известни опери като например „Княз Игор“. Боян Икономов започва работа над „Индже“ в началото на шестдесетте години. След като завършва операта, той я преработва и в този й вид е поставена през 1969 г. от Старозагорската народна опера. Диригент е Веселин Ненов, а режисьор — Стоян Велев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Безчинствата на поробителите и чорбаджиите са направили живота на народа непоносим. В своята мъка той призовава за помощ Индже войвода. Индже наистина помага — освобождава един синджир роби …

Народът пее песни за Индже — закрилникът на поробените. Миглена мечтае за войводата. Тя е влюбена в него, макар и никога да не го е виждала. Всеки ден ходи с китка на челото на хайдушкото изворче, надявайки се да го срещне. Идва Индже. Очарован от красивата девойка, той поисква да пие от менците й. Миглена не знае, че това е Индже и не му дава нито вода, нито китката си. За друг е тази китка, за войводата. Ала Индже грабва китката. Миглена избягва. При войводата идва байрактарят Кара-Кольо и разказва, че Кара-Феиз — главатарят на кърджалиите, е приел предложението на Индже за съюз срещу султана. Скоро пристига и Кара-Феиз. Индже предлага условията: плячката за кърджалиите, за българите — свободата.

Чорбаджи Янко издевателствува над цялото село. Той събира по два пъти данък за султана. Тодора, майката на Миглена, е бедна и не може да плати. Тогава чорбаджи Янко иска от нея вместо данък да му даде дъщеря си за жена. Селяните съчувствуват на Миглена и я съветват да избяга с Добри, който е влюбен в нея. Ненадейно в селото идва Индже с дружината си. Той е тръгнал да търси нови юнаци. Пръв се записва Добри. Миглена сега разбира, че този, който й е взел китката при хайдушкото изворче, е самият войвода и помолва Индже да я вземе в дружината си. Войводата мисли, че тя е изгора на някой от хайдутите. На въпроса, кой е нейният избраник, Миглена дръзко отговаря, че обича него и е готова да му стане жена. Селото радостно отпразнува сватбата на Миглена и Индже.

Хайдутите на Индже и кърджалиите са разбили войската на султана и сега празнуват победата си. Войводата обаче е недоволен и гневен. Кара-Феиз е престъпил думата си — той е палил и ограбвал българските села. Кърджалийският главатар кара Индже да се откаже от хайдутството и да стане отново разбойник. Съгласен е дори да му отстъпи любимата си робиня Мария. Войводата с възмущение отхвърля предложението на кърджалията и отива при дружината си. В лагера на кърджалиите пристига пратеникът на султана — чорбаджи Янко. Той казва на Кара-Феиз, че може отново да премине на турска служба. Главатарят с радост приема предложението и обещава в знак на помирение със султана да изпрати главата на Индже.

Хайдутите на Индже са недоволни от съюза с кърджалиите. Те не могат да разберат защо войводата още търпи Кара-Феиз, който не изпълнява обещанията си. Тогава Индже им поверява, че чака да получи помощ, преди да тръгне срещу кърджалиите. Пристигналият таен пратеник донася очакваната вест. Разговорът на хайдутите обаче е чут от чорбаджи Янко, който веднага издава всичко на Кара-Феиз. Кърджалията изненадва неподготвения Индже и го пленява. Мария заедно с две други робини успяват да привлекат вниманието на стражата и да освободят Индже. Войводата й предлага да избяга заедно с него, но тя отказва.

Чорбаджи Янко е успял да научи плановете на Индже и да го изпревари. Той казва на чорбаджи Сталю, че войводата е тръгнал с дружината си насам. Ако Сталю успее да задържи Индже, докато дойдат кърджалиите, ще получи половината от наградата, определена за главата на войводата. Сталю с престорена радост посреща Индже. Не след дълго обаче войводата разбира, че селото е обградено от кърджалиите. Гибел заплашва цялата дружина. За да спаси хората си, Индже решава да се предаде. Но хайдутите не са съгласни, те започват да се готвят за бой. Разбрал за предателството на чорбаджи Сталю, Индже нарежда да запалят къщата му. Неочаквано идва радостна вест — Кара-Феиз е убит от пленницата си Мария, а кърджалиите са се пръснали. Дружината се стяга за път. Идва озлобеният чорбаджи Янко и стреля в Индже. В последния миг Миглена успява с тялото си да прикрие своя любим. Разгневените хайдути хвърлят предателя в пламъците на горящата къща. Пред мъртвата Миглена Индже и хората от дружината му дават свещен обет да се борят за свободата на българския народ.

МУЗИКА

При създаването на музиката на „Индже“ Боян Икономов не ся е поставил за цел да разреши проблеми, свързани с новите пътища за развитие на българското оперно творчество. Той просто е бил обзет от желанието да напише една популярна опера в народен дух, пропита с патриотични чувства. За легендарно-романтичния сюжет Икономов избира като най-подходяща формата на традиционната реалистична опера.

Композиционната структура на операта „Индже“ се базира на свободна лайтмотивна постройка. Музикалната драматургия е изградена предимно върху темите на двамата главни герои Индже и Миглена. Тези теми не само характеризират музикалните образи на двамата герои, но са и носители на двете начала в музиката: епико-героичното и лирико-драматичното. И двете са ярки, изразителни и лесно се запомнят. Темата на Индже е мъжествено-драматична, а на Миглена е нежна и лирична народна мелодия. Важна роля в музикалната драматургия играят използуваните народни песни, като „Заплакала е гората“, „Младо татарче“ и др. Също така отделено е място и на някои ориенталски мелодии, използувани предимно в жанрово-характеристичните сцени и в танците.

В музиката на „Индже“ независимо от лайтмотивната й драматургична постройка са оформени много закръглени номера — арии, ансамбли, хорови сцени, танцови епизоди, оркестрови интермедии и пр. Всички те с изключение на танците и някои песни в народен дух са обединени до известна степен от общия тематичен материал. Доминиращият елемент на музиката е мелодията. Тя е основното изразно средство на Боян Икономов и главно с нея той се е постарал да обрисува духа на епохата и да очертае облика на героите си. Най-ценните страни на музиката са ариите и хоровите сцени. Сред ариите се открояват каватината на Миглена „Изворче хайдушко“ от първа картина, арията на Индже от четвърта картина, двете песни за женски хор — на девойките от първа картина и на робините от четвърта картина. Големите ансамблови сцени в повечето случаи имат характер на масови песни. Оркестърът на операта „Индже“ е звучен, колоритен и изграден с голямо професионално умение. Но въпреки че музикалната драматургия на операта е поверена на оркестровата партия, тя е впрегната повече в услуга на вокалната част. На места оркестърът е разгърнат симфонично. От инструменталните епизоди най-висока стойност имат въведението, интерлюдът между четвърта и пета картина, както и някои от танците. Изобщо при подбора на изразните средства на операта „Индже“ композиторът явно се е стремил да адресира произведението си към масовия слушател.