Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Опера в три действия (седем картини)

Либрето Салваторе Камарано

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Лорд Хенри Астон — баритон

Лучия, негова сестра — сопран

Сър Едгард Равеневуд — тенор

Лорд Едгард Бъклоу — тенор

Раймонд Байдбенд, възпитател на Лучия — бас

Норман, началник на караула в Равенсвуд — тенор

Алиса, приятелка на Лучия — мецосопран

Рицари, придворни, дами, ловци, воини, привърженици на лорд Астон, жители на Ламермур, пажове, прислужници и др.

Действието се развива в Шотландия около 1700 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

За литературна основа на „Лучия ди Ламермур“ е послужил сюжетът на известния на времето си роман на Уолтър Скот (17711832) „Годеницата от Ламермур“. Либретото е от талантливия неаполитански поет Салваторе Камарано (1801–1852), върху текстове на когото са работили много видни композитори, включително и Верди („Трубадур“). В романа на Уолтър Скот са обрисувани на широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използува само централната сюжетна линия. Той го адаптира към изискванията на оперната драматургия и създава едно либрето, което разкрива широки възможности за оперно произведение. Доницети е композитор, който предпочита преди всичко комични и лирични сюжети. Обаче либретото на „Лучия ди Ламермур“ му допада много и той се съгласява да напише музиката. Както винаги композиторът работи върху операта си бързо и напрегнато. Но като че ли този път „Маестрото от Бергамо“, както е наричан Доницети, е много по-внимателен и съсредоточен. Той вече си е взел поука от пропадането на някои свои опери (преди всичко поради прибързаното им написване), както и от загубването на едно съревнование с Винченцо Белини за написване на най-хубава музикално-сценична творба. Операта на Белини „Пуритани“ е приета много добре от публиката и критиката, докато „Марино Фалиери“ на Доницети претърпява провал.

Премиерата на „Лучия ди Ламермур“ е на 26 септември 1835 г. в театър „Сан Карло“ в Неапол и преминава с шумен успех. Операта на Доницети става причина скоро да бъдат забравени всички други опери, писани върху същия сюжет. Само след една година и половина „Лучия ди Ламермур“ е играна в Париж, Виена и други големи музикални центрове с голям успех. Оттогава насам операта се играе в цял свят, а партията на Лучия и сега е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

Първата постановка на „Лучия ди Ламермур“ у нас е осъществена в Софийската народна опера през 1929 г. от диригента Тодор Хаджиев и режисьора Христо Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Гора в околностите на замъка Равенсвуд. Ловци и стражи начело с Норман — началника на стражата и караула на Равенсвуд, търсят тайнствения рицар, за когото се говори, че обикалял напоследък околностите на замъка. Идва лорд Хенри Астон. Той е много загрижен, защото, макар и да е победил във вековната вражда между родовете Астон и Равенсвуд, не е получил желаното спокойствие. В борбата лорд Равенсвуд е бил убит, а неговият замък — завладян, но синът му Едгард е останал жив и сигурно ще поиска да си отмъсти. Освен това Астон е загубил благоволението на новия крал. Единственият начин да укрепи положението си като властвуващ феодал е сестра му Лучия да се омъжи за силния, богат и приближен на краля лорд Артур Бъклоу. Ала Лучия не е съгласна на тази женитба. Раймонд, възпитателят на девойката, се опитва да успокои лорд Астон, като се мъчи да оправдае отказа на Лучия със скръбта й по нейната наскоро починала майка. Лордът обаче смята, че бракът между сестра му и лорд Артур трябва да се осъществи на всяка цена. Идва Норман и съобщава поразителна новина: Лучия не е приела да се омъжи за лорд Артур, защото си има любовник. Това не е ли непознатият рицар, който се навърта около имението. И този рицар изглежда е … Едгард Равенсвуд. Лорд Хенри не е на себе си. Родната му сестра — влюбена в най-злия му враг! Това е позор за целия род Астон. Идват стражите на Норман и разказват на лорда, че са видели Едгард Равенсвуд, но не са могли да го заловят. Скрил се някъде около старата кула. Лорд Астон заповядва на стражите да не се връщат, без да са го намерили. Едгард Равенсвуд не трябва да остане жив.

В парка на замъка Равенсвуд са дошли на разходка Лучия и нейната приятелка Алиса. Свечерява се. Лучия постоянно се оглежда — няма ли да дойде вече Едгард, с когото са се уговорили да се срещнат. Девойките слизат край извора. Местността напомня на Лучия тъжната история на един от рода Равенсвуд, който в момент на сляпа ревност тук убил жена си. Един път на това място и пред нея се явил призракът на убитата и като че ли я зовял. Разтревожената Алиса напразно се мъчи да накара Лучия да се откаже от любовта си към Едгард. Девойката не може да си представи своя живот без него. Идва Едгард. Още тази нощ той трябва да замине за Франция. Обаче преди да тръгне, младежът е решил да помоли лорд Астон за помирение и да поиска ръката на сестра му. Лучия се изплашва. Тя знае как брат й мрази Едгард. Лучия моли своя любим да пазят още в тайна чувствата си. Младият благородник е засегнат дълбоко. В името на любовта си към Лучия той е забравил клетвата си за отмъщение, дадена пред гроба на баща му. Нежните думи на девойката обаче го успокояват и двамата влюбени се заклеват във вечна любов.

Зала в замъка. Лорд Астон нарежда на Норман лорд Артур да бъде най-бляскаво посрещнат. Идва Лучия. Тя твърдо е решила да остане вярна на любовта си. Девойката казва на брат си, че няма да се омъжи за лорд Артур, защото е дала дума на друг. Лорд Астон е очаквал тези думи. Той показва на Лучия едно подправено любовно писмо на Едгард до друга жена. Лучия е потресена. Тържествени фанфари известяват пристигането на лорд Артур Бъклоу. Лучия отново моли брат си да не я омъжва за човека, когото не обича, ала Астон не иска да чуе за това. Накрая той разкрива на сестра си, че след смъртта на стария крал е изпаднал в немилост и сега неговата чест може да бъде спасена само ако тя се омъжи за лорд Артур Бъклоу. Отчаяна, Лучия решава да приеме саможертвата.

В парадната зала на замъка са се събрали всички рицари и видни хора на Ламермур, за да присъствуват на сключването на брака между Лучия и лорд Артур. Всички радостно поздравяват младоженеца. Лорд Хенри Астон казва на Бъклоу да не се смущава от тъжния вид на Лучия, тъй като наскоро е починала майка й. Раймонд и Алиса довеждат бледата Лучия. Разтреперана, с последни сили, тя подписва брачния договор. Внезапно в залата се втурва Едгард Равенсвуд. Научил за предстоящата сватба на Лучия, той веднага е тръгнал насам. Идването му озадачава гостите. Астон и Бъклоу се хващат за сабите си. Без да се страхува, Едгард отива до Лучия и отправяйки гневни упреци към невярната си любима, хвърля в краката й пръстена.

Отчаяният Едгард Равенсвуд е отишъл в полуразрушената кула на бащиния си замък, Измъчват го тежки мисли. Неочаквано тук пристига лорд Хенри Астон. След скандала, поради който сватбата се е отложила, ненавистта му към Едгард се е увеличила. Астон приканва младия човек на дуел. Едгард е съгласен. Двамата ще кръстосат сабите си при изгрев слънце.

Парадната зала в замъка. Сватбеното тържество е в разгара си. Цяла Шотландия трябва да разбере, че с този брак лорд Астон е победил окончателно своите врагове от рода Равенсвуд. Веселието е прекъснато от нахлулия в залата Раймонд. Всички са потресени от неговия разказ — Лучия е полудяла. Малко след като съпругът й отишъл в нейната стая, се разнесъл ужасен вик. Когато Раймонд влязъл, видял Лучия с меч в ръка до обления в кръв лорд Артур. В този момент идва Лучия. Тя не вижда никого и движейки се като сянка, отправя молба за прошка към своя любим Едгард.

Край гробницата на Равенсвуд. Едгард е дошъл тук и чака своя противник. Съвсем отчаян, той решава да се остави да бъде убит. Пристигналите придворни донасят страшната вест. Едгард се спуска към замъка, за да види любимата си, но Раймонд го спира. В този миг камбаните известяват смъртта на Лучия. Съкрушен, Едгард забива ножа в гърдите си.

МУЗИКА

Операта „Лучия ди Ламермур“ е едно от връхните постижения в творчеството на Гаетано Доницети. В нея проличават по най-ярък начин характерните черти на музиката му: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, наситена с дълбока емоционалност. Ариите, ансамблите и големите масови сцени в „Лучия ди Ламермур“ принадлежат към най-високите завоевания на стила „бел канто“. Музиката излъчва голямо романтично очарование, което напълно подхожда на сюжета. В „Лучия ди Ламермур“ Доницети е постигнал нещо извънредно ценно: Без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са изградени с пластична релефност.

Операта започва с кратко встъпление. В първото действие силно впечатление правят ловджийският хор от първата картина, а във втората — голямата ария на Лучия, написана в бляскав виртуозен стил и наситена със силни чувства. Последвалият любовен дует е един от най-хубавите епизоди в произведението. Неговата мелодия ще звучи отново в третото действие — голямата ария на полудяването на Лучия.

Музиката във второто действие придобива истински драматичен характер. Една от кулминациите на този драматизъм е сцената в първата картина, когато лорд Астон показва на сестра си подправеното с помощта на Норман писмо. Много силно въздействуващ е и финалът на тази картина — решението на Лучия да приеме исканата саможертва. Интересен е живият и енергичен хор, с който започва втората картина на това действие. Обаче веселото настроение веднага се заменя с някаква трагедийна подтиснатост и вътрешен смут при подписването на брачния договор. Появата на Едгард е нова кулминация. В тази великолепна сцена централно място заема прочутият секстет с хор на Лучия, Алиса, Едгард, Артур, Хенри и Раймонд. Това е един от най-големите върхове на музиката на Доницети.

В третото действие композиторът е постигнал превъзходно драматургично развитие на музиката. Радостната хорова сцена на сватбеното тържество изведнъж секва при тревожното съобщение на Раймонд. Прочувствената ария на Раймонд е пропита със сдържана скръб и благородство. Тя всъщност много сполучливо довежда до голямата сцена на полудяването на Лучия. Независимо от брилянтно-виртуозния стил на тази ария в нея са вложени изключително дълбоки чувства. Доницети се е стремял да създаде не безсмислена песен на една полудяла, а сърдечна изповед на безкрайно нещастната девойка, която в момента на загубване на разума си е извършила престъпление. Сега през смутеното й съзнание преминават отново нейните мечти за щастие. Арията притежава огромна сила на въздействие. В заключителната картина централно място заема арията на Едгард — една прекрасна и вълнуваща музика, изливаща се направо от сърцето. Хоровата сцена, в която Едгард узнава за случилото се с Лучия е наситена с дълбока скръб, а във финала се чувствува истинска трагедийност.