Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ЛАКМЕ

Опера в три действия

Либрето Едмон Гондине и Филип Жиле

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Нилаканта, върховен жрец на храма Брама — бас

Лакме, негова дъщеря, млада жрица — сопран

Малика, приятелка на Лакме — мецосопран

Хаджи — тенор

Джералд, английски офицер — тенор

Фредерик, английски офицер — баритон

Елен — сопран

Роза — сопран

Мисис Бентсън — мецосопран

Китайски търговец — тенор

Домбен, гадател — баритон

Куравар, крадец — бас

Индуски полицай — бас

Индуси — мъже и жени, англичани — мъже и жени, английски моряци, брамини, баядерки, факири, танцьори, просяци, търговци, купувачи и др.

Действието се развива в Индия през 1875 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Екзотиката на Изтока винаги е привличала оперните композитори. И най-големите творци в историята на операта са правили опити в тази насока (дори и Моцарт — „Отвличане от сарая“), но това е най-характерно за френските композитори. Още Боалдьо през 1800 пише Багдатския халиф; по-късно Адам — „Ако бях цар“, Майербер — „Африканката“, Бизе — „Ловци на бисери“ и „Джамиле“, Сен Санс — „Самсон и Далила“ и мн. др. На това увлечение се дължи и създаването на „Лакме“ — най-ценното произведение на Делиб. Композиторът, привлечен от идеята за опера по романа „Сватбата на Лоти“ от известния писател Пиер Лоти, предлага на либретистите Едмон Гондине и Филип Жиле да напишат текста. Двамата либретисти обаче използуват много свободно материала на първоизточника и не успяват да предадат с необходимата сила борбите за освобождение на индусите. В операта борбата срещу покорителите се води повече на фанатично-религиозна, отколкото на патриотична основа. В центъра е вложена личната драма на двамата герои. За първи път „Лакме“ е изпълнена на 11 април 1883 г. в Париж. Постановката има огромен успех. Операта веднага преминава границите на Франция и влиза в репертоарите на много чужди оперни театри. Оттогава насам „Лакме“ се играе често, а някои от ариите и ансамблите звучат постоянно на концертните подиуми. Първото представление на „Лакме“ у нас е през 1926 г. на сцената на Софийската народна опера, в постановка на диригента Ю. Померанцев и режисьора Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

На поляна сред индийските джунгли се издига старинен храм на Брама. Върховният жрец Нилаканта призовава богомолците. След обреда жрецът се обръща към сънародниците си и им съобщава, че Индия се готви за борба срещу нашествениците — англичани. От храма долита песента на Лакме, дъщерята на Нилаканта. Младата жрица моли Брама да прати помощ на страдащия индийски народ. Лакме излиза от храма и поставя скъпата си диадема на жрица върху главата на статуята пред входа. Хората се разотиват, Нилаканта тръгва, придружен от Хаджи и Малика, за да се приготви за заминаване в града. Там на другия ден ще има религиозен празник. Тишината е нарушена от весели гласове. Пред храма идват двете дъщери на губернатора Елен и Роза заедно с компаньонката си мисис Бентсън и младите офицери Джералд, годеник на Елен, и влюбеният в Роза Фредерик. Без да се смущават, че са влезли в свещено място за брамините, те започват да разглеждат храма. Фредерик предупреждава девойките, че ще заплатят с живота си, ако ги видят индусите. Елен съзира диадемата на Лакме върху главата на статуята и посяга да я вземе, но тревожното предупреждение на мисис Бентсън я спира. Англичаните се оттеглят. Остава само Джералд, за да нарисува диадемата. Той иска да поръча да му изработят същото украшение за неговата годеница. Появява се Лакме. Джералд се скрива и с възхищение наблюдава красивата девойка. Младият офицер не може да се сдържи и излиза пред нея. Той се обръща към Лакме с ласкави думи, които постепенно се превръщат в пламенни признания. Това изпълва със смущение скромната девойка. Никой дотогава не й е говорил така. Лакме започва да се страхува за красивия чужденец — ами ако го видят тук? Отекват стъпки. Жрицата моли Джералд да бяга. Той й казва, че скоро ще се върне, и потъва в джунглата. Влиза бързо Нилаканта. Върховният жрец е видял англичанина и се заклева да го намери и убие, защото е осквернил храма.

На градския площад има пазар. Различни търговци се надпреварват да предлагат своите стоки. През тълпата си пробива път мисис Бентсън. Тя е вървяла с дъщерите на губернатора, но момичетата са я оставили — едната заради Джералд, другата заради Фредерик. Около възрастната англичанка се събират търговци и безделници. Докато й предлагат да й предскажат бъдещето и най-различни стоки, джебчиите отмъкват чантата. Пристигат двете сестри заедно с младите офицери и освобождават старата дама от дръзките натрапници. Проехтелият гонг известява, че пазарът е свършил. Стражите разгонват търговци и купувачи. Време е да започне празникът. От храма излизат баядерки и започват свещени танци. Сред множеството се промъква стар просяк, придружен от девойка. Това са Нилаканта и Лакме. Върховният жрец е дошъл да намери осквернителя на храма и да го убие. Лакме трябва да му помогне. Нилаканта се доближава до всеки офицер, преструвайки се, че проси милостиня, като не изпуска от очи Лакме — така той се надява да разбере кой е осквернителят. Обаче Лакме остава спокойна. Тогава Нилаканта накарва дъщеря си да запее, може би гласът й ще накара непознатия да дойде. Появява се нова група офицери. Нилаканта накарва Лакме да запее пак. Изведнъж тя изплашено млъква — Джералд е познал девойката. Усъмнилият се Фредерик задържа Джералд. Но видяното е достатъчно за Нилаканта. Той вече знае кой е осквернителят. Жрецът оставя дъщеря си на Хаджи да я пази и бързо се отдалечава с помощниците си. Хаджи отдавна обича Лакме. И сега той я моли да му каже дали този англичанин я кара да бъде радостна или тъжна. Ако я измъчва, той веднага ще го убие, в противен случай — ще го пази. Приближава се освободилият се от приятеля си Джералд. Изплашената Лакме го моли да си отиде: след това дори го заплашва. Напразно, той не иска да се разделя с нея. Накрая девойката му предлага да избягат заедно в джунглите. Опасно е да се седи тук, когато индусите са се разбунтували. Незабелязано се доближават заговорниците и скритият между тях Нилаканта забива кинжала си в гърба на Джералд…

Джералд не е убит, а само ранен. Лакме с помощта на Хаджи е пренесла любимия си в една колиба в джунглата. Грижите й са му помогнали да оздравее. Той наистина е очарован от красивата девойка и е готов да остане завинаги при нея. Любовта кара Лакме да не съжалява за измяната си към родината и народа. Отдалеч долита песен. Това са млади влюбени, които отиват към свещения ручей. Според старинния обичай, ако младеж и девойка пият от водата на този ручей от една чаша, те ще останат заедно за цял живот. Лакме не може да си представи живота без Джералд. Тя грабва една чаша и се затичва към ручея с вълшебна сила. През това време идва Фредерик. Най-после английският офицер е успял да открие Джералд. Фредерик прекъсва възторжените излияния на приятеля си за любовта му. Той иска да знае дали Джералд е забравил дълга си на войник пред отечеството, да му каже, че отрядът го очаква, а и Елен не престава да мисли за него. Всичко това кара Джералд да обещае на приятеля си, че ще се върне при отряда. Успокоен, Фредерик си тръгва. Връща се радостната Лакме. Тя е отишла до свещения ручей и носи пълна чаша с вълшебната вода. Но радостта й секва. По вида на Джералд тя разбира, че нещо се е случило; той не е вече същият. В далечината се дочува войнишка песен. По начина, по който Джералд я слуша, Лакме се досеща за всичко. Отчаяна, тя откъсва една отровна билка и я пуска в чашата. С поривисто движение вдига чашата и изпива отровата. Разбрал какво е направил, Джералд се спуска към любимата си. Късно е. Той с нищо не може да й помогне. В този момент идва Нилаканта с хората си. Лакме го моли да пощади нейния любим и умира …

МУЗИКА

Музиката на операта „Лакме“ е много поетична, изящна и свежа. Нейната пленителна мелодичност е главното й качество. Музикалната тъкан е наситена с доста източни елементи, което й придава красива екзотичност. Въпреки това тази оперна творба носи най-характерните черти на почерка на своя автор и на френския музикален стил. Наред с изяществото и грацията в музиката има вложени и моменти на силна драматична напрегнатост, особено в сцените с Нилаканта.

Делиб е обрисувал ярки музикални образи на действуващи лица. Най-цялостен е този на главната героиня, на чието име е наречена операта Лакме. Нейната партия има песенен характер. Това личи и в арията й в първо действие, и в приспивната песен в третото действие, и най-вече — в голямата ария във второ действие, позната под името „Ария на звънчетата“. Тя е една от най-хубавите арии за колоратурен сопран. Нейната мелодичност с лек източен характер, изящество, великолепни колоратури и дълбочина на израза я поставят на видно място а в концертния репертоар.

Другият главен образ е на Нилаканта — фанатично любещия своя народ и в същото време безмилостен към чуждите нашественици върховен жрец на брамините. Неговият характер се разкрива преди всичко в масовите сцени. Особено силна е молитвата му в първо действие. Темата на песента на Лакме от първо действие със съпровод на хора в развитието на операта придобива застрашителен характер и започва да играе роля на тема на отмъщението, която се появява преди всичко в партията на Нилаканта. Върховно напрегнат момент е сцената на Нилаканта с брамините във второ действие.

Третият главен образ е на Джералд. При него сполуките на композитора са сравнително по-малко. (Смята се, че Делиб нарочно е показал английския офицер като малко студен и безсърдечен човек.) В партията му от първото действие се чувствуват нотки на оперетен шаблон. За другите действуващи лица не може да се каже, че имат някакви задълбочени музикални характеристики.

В „Лакме“ особено силно впечатление правят масовите сцени. Освен сцените с брамините и Нилаканта извънредно интересна е и жанровата сцена на индийския пазар — със своите танци, с виковете на търговци, с хумористичните епизоди и пр. Танците които заемат не малко място в операта, са може би най-ярките моменти. Не случайно Лео Делиб е смятан за един от най-големите творци в областта на балета. В операта му танците имат интересна ритмика и притежават богата жанрова живописност.