Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


МИЛИОНЕРЪТ

Комична опера в три действия

Либрето Павел Спасов и Светозар Донев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Масларски, богат земевладелец — баритон

Масларска, негова жена — мецосопран

Евгения, тяхна дъщеря — сопран

Д-р Христо Конев, ветеринарен лекар — тенор

Чунчев, банков чиновник — баритон

Любенов, учител по пеене — тенор

Бубев, просбописец — бас

Тасо Кокичков, учител-пенсионер — баритон

Христина, учителка — сопран

Фанка, учителка — мецосопран

Фъргова, учителка-пенсионерка — мецосопран

Фъргов, неин мъж — баритон

Лазаринка, прислужничка у Масларски — сопран

Свещеник, клисар, кум, кума, фотограф.

Действието се развива в малък провинциален град през 30-те години на нашия век.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Преди да е изминала една година от премиерата на „Юлска нощ“, Парашкев Хаджиев завършва следващата си опера. След написването на напрегнатата драма композиторът е почувствувал нужда да създаде нещо по-весело и жизнерадостно. Сега той отново се обръща към българското литературно наследство и открива това, което търси, пак у Йордан Йовков. Големият писател е написал своята единствена комедия „Милионерът“ през 1930 г., по един действителен случай, станал в град Добрич (Толбухин) в началото на века. В комедията си той осмива различни страни от еснафския морал: алчност, кариеризъм, политиканство, ниска нравственост и др. Писателят е преместил времето на действието с няколко десетилетия по-късно, тъй като е използувал за прототипи на главните си герои участниците в истинската случка. Либретистите — писателят Павел Спасов и режисьорът Светозар Донев, са запазили основния замисъл на Йовковата комедия и са я пригодили умело за музикално-сценично произведение. Либретото е изчистено от много подробности. Неговите автори са го сбили от четири в три действия и са подсилили изобличително-сатиричния му характер, като често са прибягвали до пародията и гротеската. В либретото са направени няколко изменения и са придадени нови черти на някои от главните герои. Така например тук милионите са измислени, докато в комедията на Йовков действително се е получило милионно наследство, но недоразуменията изникват само поради съвпадението на имената. В пиесата Евгения е мила послушна девойка, а тук е превърната в двигател на действието — тя накарва банковия чиновник да пусне слуха, че докторът, за когото не й дават да се омъжи, е получил наследство.

Либретистите са създали текста с бързо развиващо се действие и майсторски водена сценична интрига. Парашкев Хаджиев с желание се заема с написването на музиката и операта „Милионерът“ излиза на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ под първоначалното си заглавие „Пет милиона и нещо отгоре“ на 7 март 1965 г. Диригент е Виктор Райчев и режисьор — Светозар Донев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Хол в къщата на Масларски. Старият чифликчия Масларски иска да се кандидатира за кмет на града. За да прояви обществена дейност и си спечели популярност, той е събрал някои от по-видните граждани на градчето и им предлага да основат градски хор. Идеята се харесва на всички и веднага започват да подбират хористите. За певиците въпросът е лесен: това ще бъдат дъщерите на присъствуващите и всички кандидатки за женитба. При подбора на мъжете обаче те стават по-взискателни. Хористите трябва да са подбрани измежду най-подходящите брачни партии. Затова се обсъжда поотделно всяка кандидатура, която предлага учителят по пеене Любенов. Когато диригентът споменава името на д-р Конев, Масларски възразява. Нарича го голтак, конски доктор, който се осмелява да се заглежда в дъщеря му Евгения. Всички се съгласяват с Масларски и изтъкват, че той няма никакъв глас. Неочаквано влиза банковият чиновник Чунчев и съобщава сензационна новина — д-р Конев е получил наследство от „пет милиона и нещо отгоре“, но самият той още нищо не знае. Присъствуващите остават като гръмнати. Пръв се окопитва Масларски и предлага докторът да бъде приет в хора. Сега вече всички се възхищават от прекрасния му глас и делови качества и дори го избират за председател на хор „Кавал“. В това време докторът преминава покрай къщата на Масларски и домакинът го поканва най-любезно. Д-р Конев е изненадан от любезността, тъй като знае много добре неприязънта на Масларски към него. Връща се Масларска. Изписаното на лицето й недоволство кара всички да побързат да си отидат. Тя вдига голям скандал на мъжа си, че е допуснал в къщата си доктора. След като разбира обаче, че той е милионер, Масларска отново кори мъжа си, че не го е задържал, а го е пуснал да си отиде. Тя решава да направи доктора свой зет.

В квартирата на д-р Конев. Идва Евгения, за да се срещне с любимия си. Докторът е щастлив от посещението й, а Евгения го накарва да й обещае, че винаги ще я обича, каквото и да се случи. Още не си отишла Евгения, и при Конев пристига Фъргова с мъжа си. Тя моли доктора да дава уроци по италиански на дъщеря й, но Конев отказва. Последва покана да гостува на лозето им, където Мичето е сама. Д-р Конев отново отказва. След Фъргови се изнизва върволица от неканени гости, които уж минавали случайно. Пенсионерът Кокичков иска съвет от домакина как да направи фабрика за олио и го кани за съдружник, опозиционерът Бубев му предлага да издават заедно вестник, а учителката Христина направо се хвърля на врата на Конев и му признава голямата си любов. Д-р Конев не може да разбере на какво се дължи тази любезност на всички към него. Идва и слугинчето на Масларски и съобщава, че господарите му са наредили да му вземе багажа, тъй като от днес нататък той ще стане техен квартирант.

Хол в къщата на Масларски. Масларски и докторът играят на табла. Домакинът всячески се старае да задържи младия човек. Когато накрая Конев решава да тръгне, се оказва, че вратата е заключена. Възмутен, той иска да скочи през прозореца, но в този момент пристига Масларска с дъщеря си. Старите веднага се измъкват и оставят Евгения при доктора. Двамата щастливи се прегръщат. Внезапно вратата се отваря и Масларска сварва младите да се целуват. Отначало тя уж престорено се възмущава, а после обявява техния годеж. В това време Масларски довежда попа и кума. Пристигат гостите и брачният ритуал е извършен набързо. Междувременно се е разчуло, че Масларски омъжва дъщеря си за доктора и в къщата започват да пристигат всички, които са били кандидати за неговите милиони. Масларски гордо представя доктора за свой зет. Едва сега Конев разбира, че е бил получил някакво наследство и категорично опровергава това. Тогава Евгения разкрива истината: милионите са измислени; това е бил единственият начин родителите й да й разрешат да се омъжи за любимия си …

МУЗИКА

Музиката на „Милионерът“ е наситена с много, жизнерадост, хумор, бодрост и лирика. Операта е изградена върху поредица музикални номера, органично свързани помежду си и обединени от общия тематичен материал. Парашкев Хаджиев е проявил находчивост при подбора на основните музикални теми — твърде ярки, разнообразни и контрастни. С особено остри щрихи са обрисувани отрицателните герои. Лириката заема също широко място в операта. Но тази лирика се отличава от познатата задушевна поетичност в другите негови опери. Тук вместо съзерцателност има някаква игрива грациозност и закачливост. Нов елемент в музиката на „Милионерът“ е наличието на остроумни музикални „вицове“. Чрез кратки цитати от други произведения се иронизират някои постъпки и ситуации.

Колкото и достъпна да е музиката на „Милионерът“, композиторът не е допуснал в нея никаква елементарност. Изразните средства са съвременни, хармоничният език е сложен, разнообразен и на места твърде остро звучащ. Пъстрият музикалнотематичен материал е разработен извънредно майсторски в оркестровата партия и именно тя създава интонационната сфера на операта. В постройката на вокалните партии са широко застъпени мелодическият речитатив и ариозността. В „Милионерът“ ариозността е разгъната с повече простор и свобода, отколкото в „Юлска нощ“.

В музикалната драматургия на „Милионерът“ важна роля играе един речитатив, в който е дадена основната движеща реплика в операта — „пет милиона и нещо отгоре“. Различно мелодически и ритмически изменена, тази тема се явява навсякъде, където се говори за милионите или се върши нещо във връзка с тях. Някъде тя рисува удивление, другаде завист, надежда и т.н. По такъв начин във всеки момент има различно въздействие.