Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


АЛБЕНА

Опера в пет картини

Либрето Петър Филчев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Куцар, ратай на мелницата — бас

Албена, негова жена — сопран

Нягул, мелничар — баритон

Сенебирски, син на богат чифликчия — тенор

Хаджията — бас

Дядо Власю — тенор

Савка, приятелка на Албена — мецосопран

Първа махленка — сопран

Втора махленка — мецосопран

Кръчмар — без пеене

Селяни, селянки, другоселци, стражари, мливари и др.

Действието се развива в едно българско село през първото десетилетие на нашия век.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Щастливото увлечение на Парашкев Хаджиев по музикално-сценичните жанрове след големия успех на операта „Луд гидия“ се превръща в истинска творческа страст. Първата творба, която композиторът написва след „Луд гидия“, е веселият и жизнерадостен балет „Сребърните пантофки“, по либретото на Банчо Банов, създадена специално за Варненската народна опера, чиято премиера се състои през 1961 г. и веднага след това е поставена и в Музикалния театър в София. По време на подготовката на балета във Варна Парашкев Хаджиев се запознава с предложеното му от Петър Филчев (1932) либрето по сюжета на драмата на Йордан Йовков (1880–1937) „Албена“. Идеята да напише опера по сюжет на Йовков се харесва на Хаджиев и той дава съгласието си. Същевременно композиторът не само предявява някои изисквания към младия автор на либретото, но и сам взима дейно участие при окончателното му завършване.

„Албена“ е първата драма на големия български писател, поставена в Народния театър през 1929 г. В нея авторът подлага на критика някои страни от живота на село, като използува една истинска случка, станала през първото десетилетие на века. При преработката на драмата в оперно либрето Петър Филчев се старае да предаде съдържанието й в необходимата за това сбита форма. Придържайки се към основната сюжетна линия, либретистът премахва някои от второстепенните действуващи лица, за съжаление и някои от най-колоритните, очиства съдържанието от неважни подробности и успява да изгради стройно либрето. Петър Филчев прави някои съществени изменения, и то твърде сполучливо, например: във финала Нягул признава вината си не чак след арестуването на Албена, както е в драмата, а веднага след убийството на Куцар и не той тръгва след задържаната Албена, а Албена смело съпровожда своя любим. Добавена е една картина — в кръчмата — и това придава по-голяма действеност на сюжета. Образите в либретото са леко идеализирани и им е предадена по-голяма човечност. Трябва да се изтъкне, че либретистът успява да предаде много точно настроението на Йовковата драма.

Парашкев Хаджиев работи с голямо желание и в процеса на работа нанася нови поправки, допълнения и съкращения. Върху тази си опера Хаджиев работи сравнително по-дълго. Обикновено неговият творчески процес е много кратък и напрегнат.

Операта „Албена“ е написана за Варненската народна опера. Премиерата й се състои на 2 ноември 1962 г. под диригентството на Недялко Недялков. Режисурата е дело на Николай Николов и се посреща от публиката възторжено.

СЪДЪРЖАНИЕ

В мелницата. Мливари от съседните села са дошли да смелят житото си. Посреща ги мелничарят Нягул, а ратаят на мелницата Куцар пренася чувалите. Той така леко вдига пълните с жито чували, че всички другоселци се удивляват на огромната му сила. Наближава пладне. Албена, жената на Куцар, идва да донесе обяда на мъжа си. Сенебирски, богатият чифликчийски син, отдавна харесва хубавицата Албена. Сега той я пресреща и започва настойчиво да й говори за любовта си. Той я увещава да напусне селото и да тръгне с него в Сенебир. Обаче Албена не се поддава на привлекателните му обещания, нито на заплахите му и го отблъсва. Идва Куцар, който взима храната от жена си и я изпраща веднага да се прибере в къщи. Сега Сенебирски се опитва да привлече Куцар за работник в своя чифлик, като дори му обещава да му даде къща. Обаче Куцар решително отказва. Раздразнен от неуспеха си, Сенебирски разкрива на Куцар, че Албена го мами с Нягул. Той добавя, че всяка вечер, когато мелничарят Нягул го изпраща при конете в полето, жена му идва тук, за да се срещне с любовника си. Думите на чифликчията поразяват като с гръм бедния Куцар. Той е толкова изненадан, че не може да повярва. Обаче, като се окопитва, ратаят се нахвърля срещу Сенебирски и го обвинява в клеветничество. Озлобеният Сенебирски продължава да настоява и казва на Куцар, че Албена и тази вечер ще дойде тук в мелницата при Нягул. Разяреният Куцар се нахвърля срещу Сенебирски, който уплашен избягва. Отдалеч долита песента на Албена. Куцар все още не може да повярва и си повтаря непрестанно „лъжа е туй“.

В стаята. Същата вечер. Нягул очаква Албена. Той силно и искрено обича младата жена. Нягул е разяждан от съмнения и колебания. Какво да прави? Дали да избяга с Албена, или да премахне Куцар? Любовта му не му дава покой, но младият мъж няма сили да направи решителната крачка, за да бъде любимата му само негова. Идва Албена. Тя разказва с тревога за срещата си със Сенебирски и за заплахите му. Нягул също е неспокоен. Той я предупреждава да бъде внимателна, защото в селото вече са започнали да се носят лоши приказки за нея. Албена пламенно му говори за своите чувства и кара Нягул да избягат заедно; тя мечтае за създаването на свой дом, в който да бъдат спокойни. Внезапно в стаята влиза Куцар и сварва жена си в прегръдките на Нягул. Разярен, ратаят изгонва Албена; в душата му се е надигнала вълна от ярост и обида. Куцар със страшна болка на сърцето упреква Нягул за подлостта и с пресекващ от вълнение глас му казва, че ако не е ял неговия хляб, щял да го убие.

В селската кръчма. След няколко дни. Влиза мрачният и замислен Куцар. Той отказва да седне при шумната компания на Сенебирски. Тогава чифликчията му подхвърля мръсна закачка за жена му. Куцар със заплахи се хвърля към него. Идва Хаджията, който с възмущение упреква пиещите селяни. Той ги заплашва, че ще ги постигне мор по добитъка и градушка по нивите, загдето пиянствуват през страстната седмица. Дядо Власю, подкрепян от пийналите селяни, отвръща с хапливи подигравки на заплахите на Хаджията. Влиза Нягул и изпъжда Сенебирски и компанията му от кръчмата. Хаджията анатемосва „безбожниците“. В кръчмата остават Нягул и Куцар сами. Нягул се опитва отново да подчини Куцар. Той го кара да отиде в мелницата при чувалите, а после и при конете. Отначало Куцар стои безучастно, но като чува, че Нягул го праща отново при конете, е обхванат от силна ярост и чувство за мъст. Той се хвърля към своя господар и само намесата на кръчмаря не му позволява да го убие. Нягул се убеждава, че Куцар вече няма да се върне на работа, и го изпъжда. Куцар си тръгва с люта закана.

В къщата на Куцар. Същата вечер. След случката в мелницата Куцар е забранил на Албена да излиза от къщи. Две махленки са дошли да споходят Албена и да научат някоя клюка. Но в стаята няма никой. Те одумват Албена, че изоставила къщата си, а гледала само да се харесва на чуждите мъже. Идва приятелката на Албена — Савка, която се скарва и изпъжда махленките. Влиза дълбоко разстроената Албена. Савка се опитва да я разтуши. Завръща се Куцар и Савка, като вижда мрачния му вид, уплашена си отива. Куцар е дълбоко развълнуван след новата свада с Нягул в кръчмата. Той заплашва Албена, че ще я убие и се заканва на Нягул, да го издаде, задето е продавал крадено жито. Куцар също казва, че ще разкаже на цялото село за нейната измяна. Албена заплаква. При вида на сълзите й Куцар се усмирява. В изблик на обич той започва да я успокоява, като й казва, че още сега ще напуснат селото и ще отидат да работят при Сенебирски; там ще живеят спокойно, ще работят и ще им бъде добре. Но светлите му мисли са за кратко, отново у него избликва мъката и обидата. Мъката го е поболяла. Отпаднал, Куцар се прибира в стаята си. Албена изпада в мрачен размисъл. При нея се промъква Нягул. На стреснатата жена той казва, че не може да живее без нея. Албена го моли да си отиде; разказва му за гнева и заканите на Куцар. Накрая Албена разказва на Нягул за намеренията на Куцар да се преместят в Сенбир. Нягул загубва контрол над себе си и се спуска към стаята на Куцар. Напразно Албена иска да го спре; той я изблъсква. Албена пада без чувства на земята.

След убийството на Куцар Нягул се е предал. За да запази Албена от хорските приказки, той е обяснил престъплението си със страх, че ще бъде издаден за краденото жито. Албена и Савка се връщат от погребението на Куцар. Напразни са усилията на Савка да утеши приятелката си. Сенебирски, който неотстъпно следи Албена, щом вижда, че тя остава сама, отново й предлага любовта си. Тя с презрение отблъсква предложението му и си отива. Разяреният Сенебирски, загубил всякаква надежда да спечели любовта на Албена, решава да си отмъсти. Пред всички той разкрива истинската причина за убийството на Куцар. Събраните селяни, подстрекавани от заплахите за „божие наказание“ на Хаджията, сипят клетви срещу Албена. Изведнъж Албена излиза от къщи и без да се страхува, извиква пред всички, че наистина има вина: тя е обичала Нягул и грешната й любов го е направила убиец. Всички остават като онемели. В този момент стражарите водят към затвора в града Нягул. Албена се хвърля в прегръдките му и иска да тръгне с него, за да сподели участта му. Сега всички — и стари, и млади — разбират чувствата на Албена и й прощават. Те искат да остане при тях в селото. Албена е трогната от добротата на хората. Младата жена топло се прощава с всички и тръгва след своя любим.

МУЗИКА

Въпреки че Албена е първото произведение на Парашкев Хаджиев в областта на сериозната драматична опера, то притежава високи художествени достойнства и заема определено място в съвременната българска оперна литература. „Албена“ е изградена с богати изразни средства, наситена с вълнуващи чувства и е голямо завоевание в творческото дело на композитора. Тук Парашкев Хаджиев, както и в другите си опери, се е стремил да бъде достъпен, но мелодичната линия е по-завършена, музикалните мисли са по-дълбоки и изобщо цялата музика притежава по-въздействуваща сила. Композиторът е постигнал забележителен успех по отношение на музикалните характеристики на главните персонажи. Всички музикални образи са обрисувани ярко и в духа на Йовковия първообраз. Хармоничният език е богат, оркестрацията — плътна и цветиста. В „Албена“ оркестърът играе най-важна роля в драматургично отношение.

Операта започва с оркестрово встъпление, изградено върху темата на главната героиня. Това е красива и разгърната в чисто народен дух мелодия, след която едно алегро въвежда в първия мъжки хор на другоселците. Сцената пред мелницата (в която всички се учудват на невероятно силния Куцар), включваща и неговия разказ, създава вярна характеристика на главния герой. Куцар е силен, честен, наивен и малко глуповат, но добър и сърдечен човек. Разказът му е изпълнен с човечност и представлява един от ценните епизоди в произведението. Сцената между Албена и Сенебирски, макар и на пръв поглед да създава впечатление за някаква лека непретенциозност, всъщност съдържа чувство на скрита тревожност.

И действително, след като Куцар отпраща жена си (в оркестъра зазвучава тревожно ритмичната фигура от темата на Куцар), започва завръзката на драмата.

Във втора картина драматичното напрежение нараства неимоверно много. В арията на Нягул, както и в цялата сцена между него и Албена, се долавя напрегнатост и неизяснено вълнение. В тази картина композиторът се показва като творец, който дълбоко чувствува психологическите преживявания на своите герои. Най-лиричният и поетичен момент от арията на Албена внезапно е прекъснат от пристигането на Куцар. Това не е само драматургически ефект, а и истинска кулминация на драматичната наситеност. Финалът на картината създава необходимото настроение, подсказващо бъдещото трагично развитие на действието.

Трета картина започва с кратко и енергично встъпление, което довежда до мъжкия хор на веселящите се със Сенебирски селяни в кръчмата. След влизането на Куцар драматичната наситеност в музиката нараства, особено след репликите на пияния Сенебирски за изневярата на Албена. Куцар отново бива обхванат от жестоката и смазваща го мъка, предадена убедително в музиката. В епизода на заплахите на Хаджията и подигравките на дядо Власю се получава някакъв отдих, въпреки че в музиката няма подчертана контрастност. Във финалната сцена — новата разпра на Куцар и Нягул — тревожността се увеличава. Тук Нягул разбира, че Куцар е по-опасен, отколкото той е смятал и че неговата любима не е в безопасност при мъжа си. Композиторът вече създава психологическата подготовка на фаталното решение, което по-късно Нягул ще вземе.

Най-силната картина е четвъртата. Тя започва с епизода на двете махленски клюкарки. Въпреки лекия характер на музиката вече получилата се тежка и напрегната атмосфера не се просветлява. Сцената с клюкарките като че ли кара слушателите с още по-голямо напрежение да очакват развитието на събитията по-нататък. Много сила съдържа сцената между Албена и Куцар, в която се разкрива главно неговото желание за отмъщение, тегнещо на душата му. С истинско проникновение Парашкев Хаджиев е съумял да даде убедително голямата амплитуда на душевните колебания на Куцар — от душащата го жажда за мъст до изблиците на любов към жена му; сполучливо е разкрит неговият стремеж за преодоляване на мъката, копнежът му за спокойно щастие. Тук също така задълбочено е предадена и душевната борба у Албена — любовта, страхът и чувството на виновност за станалото. Кулминацията на цялата опера е моментът, когато Нягул решава да премахне Куцар. Това е един дует, наситен с много емоционалност и дълбок психологизъм.

Петата картина също започва с въведение, изградено върху темата на Албена. То води до диалога между Албена и Савка. В музиката на този интересен момент личи не само разкаянието на Албена, защото тя съзнава, че е станала причина за смъртта на мъжа си, но и тревогата й за съдбата на задържания Нягул. В такъв психологически момент новото предложение на Сенебирски към Албена прозвучава като кощунство. Тук се допълнят последните щрихи от характеристиката на чифликчийския син — носител на най-низки морални качества. Сцената на проклятието на народа към Албена е напрегната, но затова пък като рязък контраст тук прозвучава дръзкото й признание. Сега вече музиката просветлява и идва до своя жизнеутвърждаващ завършек. Особено удачен е моментът, когато Албена запява пред всички на вързания Нягул мелодията от втора картина, напомняща за техните мечти за щастие. Финалът на операта е светъл, изграден върху величествено разгърнатата тема на Албена.