Любомир Сагаев
Книга за операта (60)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Ян Бибиян — сопран

Враната — мецосопран

Лиана — сопран

Бабата — алт

Воденичаря — бас

Царя на дяволите — баритон

Фют — говорна роля

Фюфюнко — тенор

Желязната жена — сопран

Златната жена — мецосопран

Церемониалмайстор — тенор

Мирилайлай — тенор

Началник на ленивците, началник на крадците, началник на лъжците, началник на убийците, майката на Ян Бибиян и др.

Действието се развива в приказно време.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Първите си две детски опери Найден Геров написва по сюжета на едни от най-популярните приказки от световната класика — „Снежната царкиня“ и „Пепеляшка“. За третата си опера от този вид обаче композиторът се насочва към българската литература. Българските народни приказки и нашата детска литература са неизчерпаем източник на сюжети за детски музикално-сценични произведения. Редица народни приказки са били използувани от първото поколение български композитори, като Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов и др. предимно за детски оперети — един жанр, твърде популярен в миналото. След много търсения изборът на Найден Геров пада върху известната и любима за децата книга на Елин Пелин „Ян Бибиян“. Нейният сюжет действително разкрива добри възможности за създаване на детска фантастична опера. Невероятните приключения и патила на пакостника Ян Бибиян и превръщането му в добро и послушно дете могат да послужат за поука на всички малки немирници.

Постоянната либретистка на композитора Алла Герова използува само няколко от най-важните епизоди от първата част на книгата. В либретото не е спазена последователността на действието на Елинпелиновата творба, но от това не е пострадала основната идея. В стремежа си да повиши сценичната привлекателност на либретото, Алла Герова акцентира повече на фантастичните елементи, което става за сметка на битовите. В литературния първообраз съотношението между фантастичното и битовото начало е по-добре дозирано. Доминирането на фантастиката в либретото е дошло преди всичко от разработването на краткия епизод от книгата — разговора на дяволите върху дървото, в цяло действие, което е преместено в „долната земя“. У Елин Пелин това е описано в типичния дух на народните приказки, който в либретото до голяма степен липсва. Три от четирите действия стават в „дяволското царство“, което създава известно еднообразие. Въпреки това Алла Герова е успяла да напише интересно и привлекателно либрето.

Найден Геров работи вдъхновено върху музиката и за няколко месеца я завършва. Първото изпълнение на „Ян Бибиян“ е осъществено от Русенската народна опера на 14 май 1969 г. под диригентството на Тодор Стоев в постановка на П. Александров.

СЪДЪРЖАНИЕ

В подземното царство. Царят на дяволите е събрал своите подчинени, за да му разкажат за злините, които са сторили на хората. Той е доволен. Дяволът Фюфюнко моли царя да го освободи от „работа“, тъй като вече е много стар. За свой заместник той предлага сина си Фют. Царя се съгласява и прикачва на Фют дяволска опашка. Тя има магическа сила и ще помага на Фют навсякъде. Но ако той не я пази, и някой му я отнеме, дяволът ще загуби силата си. Първата задача на Фют е да отиде на „горната“ земя, да се сприятели с пакостника Ян Бибиян и да го накара да бъде още по-лош с хората.

На горната земя Ян Бибиян е непослушно момче и децата не искат да играят с него. Сега той стои край кладенеца и се чуди каква нова пакост да направи. Неочаквано се появява Фют. Двамата веднага се сприятеляват. Ян Бибиян е радостен, защото вече има другар и така по-лесно ще може да дразни хората. Намислят да откраднат кокошките на Воденичаря. Без да се колебае, Ян Бибиян се вмъква в кокошарника и подава удушените кокошки на Фют, за да ги слага в чувала. Но в това време Фют тайно повиква Воденичаря, който най-после успява да залови пакостника. На Воденичаря отдавна е дошло до гуша от белите на Ян Бибиян и сега решава да се отърве завинаги от малкия злосторник. Той го затваря в едно буре и го хвърля в реката. Нека водата го отнесе надалече. Реката подема бурето и го понася към подземното царство.

На долната земя. Тук е царството на магьосника Мирилайлай. Фют е изпълнил първата поръка: накарал е Ян Бибиян да направи нова злина и го е докарал при магьосника Мирилайлай. Дръзкият немирник разбира, че Фют е виновен той да попадне на страшната долна земя и ядосан набива Фют, като му откъсва опашката. Уплашеният Фют избягва. Останал сам, Ян Бибиян се оглежда неспокойно. Страхът му се усилва, когато влиза Враната. Добрата Врана обаче успокоява Ян Бибиян и му разкрива тайната на дяволската опашка — докато той я държи в ръцете си, няма защо да се страхува. С опашката Ян Бибиян прогонва магьосника Мирилайлай и му взема книгата, която носи. Това е книгата на мъдростта. От нея момчето научава, че всяко зло може да бъде победено.

В желязната гора. Преживените неволи и страхове, а така също и истините, които е научил от книгата на мъдростта, са променили Ян Бибиян. Той е решил вече да не прави пакости на хората. С помощта на добрата Врана момчето се спасява от Желязната жена и Златната жена и успява да възвърне паметта на омагьосаната Лиана. Враната и Лиана са сестри, които магьосникът Мирилайлай е довел в своето подземно царство. Лиана си спомня за чудодейното изворче на правдата и го показва на Ян Бибиян. Той взема вода от изворчето, поръсва омагьосаните и разваля магията. Всички са радостни и щастливи.

МУЗИКА

Музиката на „Ян Бибиян“ отговаря на едно от най-важните изисквания за детска опера. Тя е лека и разбираема. Достъпността й се дължи най-вече на нейната мелодичност — близка до детската песенност. Явно композиторът познава добре психиката на малките и е успял да напише музика, подходяща за тази слушателска аудитория. Докато неопределеният национален облик на сюжета на „Пепеляшка“ понася някакъв „неутрален“ музикален език, то българското съдържание на „Ян Бибиян“ изисква национално звучене. В това отношение Геров е бил задължен да създаде музика, която да отговаря по дух на българския характер на Елинпелиновата творба. Наистина музиката в известна степен притежава български облик, но на места, особено във фантастичните сцени, композиторът се е отклонил от народната песенност.

Операта „Ян Бибиян“ е изградена върху отделни музикални номера — арии, дуети, ансамбли, танци, масови сцени, свързани помежду си. Единството между тези номера се осъществява от няколко основни теми. Най-ярката от тях е на „подземното царство“. Тя прозвучава в почти всички сцени с дяволчето Фют и подчертава фантастичната същност на музикалния му образ. Открояват се сцените между Ян Бибиян и Фют, в които твърде оригинално е съчетано пеенето с ритмизирания говор (партията на дяволчето е написана в строго ритмична декламация). Това от своя страна придава някаква раздвижена динамичност. От другите музикални номера трябва да бъдат изтъкнати встъпителната ария на Ян Бибиян, която прави впечатление със свежата си и игрива мелодия, написана върху оригиналния текст на Елин Пелин. Весела и изразителна, тя характеризира добре пакостника, но в нея липсва българската интонация. По дух е по-близка до немската детска песен.

В първите две действия преобладава веселото и жизнерадостно настроение, примесено с безобидна шеговитост. Повече напрегнатост и безпокойство има в трето и четвърто. В операта, с изключение на Фют, фантастичните герои са изгубили отчасти онова типично за Елин Пелин качество да не вдъхват страх. В книгата си това писателят постига винаги с удивително майсторство.

Достъпността на музиката Найден Геров постига, без да примитивизира изразните средства. Дори в известни случаи те са доста сложни и с резки звучности. С такъв характер са предимно фантастичните сцени, а при обрисуване на музикалните образи на дяволи, магьосници и т.н. композиторът си служи с пародията и гротеската. Оркестърът, макар с неголям състав, звучи колоритно.