Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

Рихард ВАГНЕР
1813–1883

Името на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много оперното изкуство, но и тласка неговото развитие по нов път. Рихард Вагнер е създателят на музикалната драма и неговите произведения и до днес представляват едни от връхните постижения в тая област. Музиката на Вагнер е дълбоко национално изкуство. Новаторските търсения на композитора и като насоки, и като изразни средства, и като техника са толкова смели, че всяко негово произведение предизвиква бурни и продължителни полемики. Смелостта и дръзновението, с които Рихард Вагнер е защищавал своите идеи, са наистина рядко явление. Целият му живот преминава в непрекъсната борба в името на едно по-ново изкуство. Геният на Рихард Вагнер се изявява многостранно. Освен композитор той е и талантлив поет, сам написва текстовете на всички свои произведения. Вагнер е също така един от най-големите музикални писатели в историята на изкуството. Неговите книги и до днес не са изгубили своята актуалност. Като диригент Вагнер наред с Берлйоз и Бюлов допринася много за усъвършенствуването на това изкуство. Творчеството на Рихард Вагнер и по-специално неговите музикални драми са били приемани от едни безрезервно като най-големи художествени ценности, а от други — напълно отричани.

Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг. „Баща ми умрял, пише Вагнер в автобиографията си, половин година след раждането ми. Вторият ми баща, Лудвиг Гайер, беше драматичен артист и художник… С него семейството ми се премести в Дрезден.“ Рихард Вагнер проявява в детството си разностранни художествени интереси. Особено го увличат литературата и театърът. От малък учи и пиано, но мечтае да стане поет. За първи път се опитва да композира на 15 години. По това време той се занимава с музика, но не много системно. След като чува едно изпълнение на Деветата симфония на Бетховен, което му прави потресаващо впечатление, той решава да се посвети на музиката. На 20 години е хормайстор във Вюрцбург, а след това последователно диригент в оперните театри на Магдебург, Кьоннгсберг и Рига. През 1834 г. Вагнер завършва първата си опера „Феите“. Две години по-късно още след премиерата в Магдебург се проваля втората му опера „Любовна забрана“ (по сюжета на Шекспировата комедия „Мяра за мяра“). През 1842 г. Дрезденската опера поставя по препоръка на Майербер операта на Вагнер „Риенци“ (по романа на Булвер-Литън, 1803–1873), която се посреща възторжено от публиката. Този успех става причина Рихард Вагнер да получи диригентско място в същия театър. През следващите няколко години композиторът разкрива напълно своята творческа индивидуалност. В оперите си „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“ Вагнер изяснява естетическите позиции на своята реформа — вместо традиционните арии и ансамбли той пише големи музикални сцени, изградени с лаитмотивна техника.

Вагнер взима участие в революционните събития в Дрезден през 1849 г. След разгрома той емигрира и в продължение на 13 години живее в Швейцария. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. По време на своето изгнаничество Рихард Вагнер започва да пише и тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, върху която работи близо 25 години В Швейцария Вагнер завършва и операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля някои скици от „Нюрнбергските майстори-певци“.

През 1861 г Вагнер е амнистиран и се завръща в Германия. Младият баварски крал Лудвиг II високо цени изкуството на Вагнер и му осигурява щедра материална издръжка. Това дава възможност на композитора да работи спокойно и неговите опери да бъдат поставяни на сцените на германските театри. В град Байройт построяват специален театър за неговите опери, открит през 1876 г с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и с това се слага началото на ежегодните Вагнерови тържества в тоя град, които продължават и до днес. На тия тържества е изпълнена и последната му опера „Парсифал“ през 1882 г.

Със своето творчество Рихард Вагнер е оказал силно въздействие върху развитието на европейската музика. Редица млади композитори са станали негови последователи. В своите книги Вагнер е подлагал на критика много от музикалните творци свои съвременници, като в увлеченията си в тая насока е отричал всички национални оперни школи освен немската.

Вагнер умира от сърдечен удар на 13 февруари 1883 г. във Венеция по време на зимната си почивка.