Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ХОВАНЩИНА

Народна музикална драма е пет действия (шест картини)

Либрето Модест Мусоргски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Княз Иван Ховански, началник на стрелците — бас

Княз Андрей Ховански, негов син — тенор

Княз Василий Голицин — тенор

Болярин Шакловити — баритон

Досифей, водач на разколниците — бас

Марфа, разколница — мецосопран

Сусана, стара разколница сопран

Писар — тенор

Ема, девойка от свободното немско селище — сопран

Пастор — баритон

Варсанофиев, приближен на Голицин — бас

Кузка, стрелец — баритон

Първи стрелец — бас

Втори стрелец — бас

Трети стрелец — тенор

Стрешньов, болярин — тенор

Стрелци, разколници, прислужнички и персийски робини на княз Иван Ховански, войници на Петър I, народ.

Действието става в Москва през 1682 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Още като пише „Борис Годунов“, Мусоргски е завладян от идеята за създаване на друга опера на исторически сюжет. През 1870 г. той започва внимателно да изучава руската история и особено събитията от XVII в.: движенията на разколниците[46], въстанието на стрелците[47] и борбите на различните социални групи. През лятото на 1872 г. композиторът окончателно избира тази епоха и събитията от нея за сюжет за следващата си опера. Той проучва много материали, между които и записките на И. А. Желябински, на Силвестер Матвеев и интересното „Житие на протопопа Авакума“. В либретото Мусоргски влага като централно събитие борбите между реакционните сили начело с княз Ховански и партията на Петър I. В развитието на действието взимат участие различните социални групировки по това време — стрелците, разколниците, селяните, както и редица исторически лица, като болярина Иван Ховански и болярина Василий Голицин. В сюжета за бъдещата си опера Мусоргски не навсякъде се придържа стриктно към историческата правда. Така например Иван Ховански е бил екзекутиран, а композиторът предава по друг начин смъртта му. Освен историческите лица в операта има събирателни образи на руски хора, като Досифей, Марфа и др.

Мусоргски работи дълги години над това свое произведение — до края на живота си и не успява да го завърши окончателно. „Хованщина“ е написана в клавир без последната, шеста картина, която е била нахвърляна в скици. След смъртта на Мусоргски Римски-Корсаков, който има неоценими заслуги по отношение на довършването, оркестрирането и редактирането на редица шедьоври от руската класика, подрежда оставените скици от композитора, дописва някои от музикалните номера и оркестрира произведението. През 1883 г. той предлага „Хованщина“ на дирекцията на императорските театри, но и тя има съдбата на „Борис Годунов“ — бива отхвърлена. Операта е поставена за пръв път на 21 февруари 1886 г. от любителски състав в зала „Кононов“ в Петербург. 12 години по-късно в Московския частен оперен театър „Хованщина“ е изпълнена с голям успех в постановка с участието на Шаляпин, който е пял ролята на Досифей.

През 1959 г. именитият съветски композитор Дмитри Шостакович направи нова редакция и оркестрация на „Хованщина“. Както и в редакцията на „Борис Годунов“, той запази оригиналния хармоничен език на Мусоргски и разкри изключителните качества на музиката на гениалния руски класик с пълна сила. Премиерата на операта в редакцията на Шостакович се състоя на 25 ноември 1960 г. в Ленинград.

„Хованщина“ е изнесена за пръв път в България от Софийската народна опера през 1933 г. Постановката е реализирана от диригента М. М. Златин и от режисьора Хр. Попов. 25 години по-късно Софийската народна опера прави нова постановка на „Хованщина“, а през 1966 г. — трета. Третата постановка на произведението е в новата редакция на Шостакович и е осъществена от режисьора на Болшой театър в Москва Борис Покровски и диригента Атанас Маргаритов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Червеният площад в Москва. Ранно утро. Стрелците са завзели властта в града. Сега на площада те са поставили каменен стълб с надпис, описващ неотдавнашната им победа над „бунтовните боляри“. Но в Москва не всичко е така спокойно, както си мислят стрелците. Боляринът Шакловити диктува едно донесение до Петър, в което съобщава, че началникът на стрелците княз Иван Ховански е решил да върне в Русия стария ред, а на престола на Московското царство да възкачи сина си Андрей Ховански. Край колоната с надписа прииждат хора от различните краища на Русия. Те искат да разберат какво се е случило и молят Писаря да им прочете надписа. Отначало той отказва, но после им прочита текста, в който се говори за жестоката разправа на стрелците с непокорните боляри. Хората с трепет слушат страшните вести. В тоя момент на площада излизат голяма група стрелци начело с княз Иван Ховански, за да направят сутрешния обход на Москва. От групата се отделя Андрей Ховански. Той е забелязал красивата девойка Ема от свободното немско селище. Той отдавна вече я преследва и сега иска да я отведе със себе си, но Ема отказва да го последва. Младата разколница Марфа, доскорошна любима на Андрей, вижда тази сцена и защитава девойката. В това време заедно със стрелците на площада се връща Иван Ховански. Той също така харесва Ема и заповядва на подчинените си да му я доведат. Обаче Андрей Ховански не иска да отстъпи девойката на баща си. Той дори е готов да я убие, но не и да се откаже от нея. Водачът на разколниците Досифей се намесва и властно нарежда Андрей да прибере оръжието си: Сега е нужно да се защитава православната вяра на народа, а не е време за караници.

Кабинет на княз Василий Голицин. Любимецът на княгиня София — Голицин, е в лошо настроение. За да научи нещо за бъдещето си, князът е наредил да повикат Марфа, известна като гадателка. Разколницата му предсказва, че ще изпадне в немилост и че го очаква заточение. Предсказанието дълбоко смущава Голицин. За да не се разпространи мълва за него, той заповядва на слугите си да удавят Марфа в реката. Скоро след това при княз Голицин идват противниците на Петър: Иван Ховански и Досифей. Голицин и Ховански са уж съмишленици, но тайно си съперничат. Скоро разговорът им се превръща в остър спор. Напразно водачът на разколниците се старае да прекрати кавгата. Интересите на двамата се преплитат много, за да могат да се разберат. Дори апелът на Досифей за спасението на Русия не помага. Внезапно в кабинета се втурва Марфа. Тя е успяла да се спаси от ръцете на убийците. Младата разколница разказва за нападението, което е извършено върху нея и за помощта, оказана й от минаващите петровци. Заговорниците с тревога чуват името на Петър. Те знаят, че неговата войска вече представлява голяма сила. Идва боляринът Шакловити, който донася още по-страшна вест: Царят е научил за готвения заговор, нарекъл го е „хованщина“ и е заповядал да бъде смазан.

В своето свободно селище стрелците живеят безгрижно. Тук е и разколницата Марфа, която изживява много тежко изоставянето й от княз Андрей. У нея се борят противоречиви чувства: надежда и отчаяние, любов и желание за отмъщение. До нея старата Сусана ругае и проклина. Идва Досифей. Водачът на разколниците изгонва старицата и се опитва да утеши Марфа. Стрелците отново се отдават на веселие и пиянство. Кузка запява весела песен. Но празненството се прекъсва от идването на разтревожения Писар. Той съобщава, че са се появили петровските райтари (наемни конници), които се приближават към селището. Настава смут. Стрелците съобщават вестта на княз Иван Ховански и го молят да ги поведе срещу петровците. За тяхна изненада Ховански отказва да тръгне на бой срещу цар Петър и съветва стрелците да се приберат по домовете си.

Дом на княз Ховански, в имението му край Москва. Голицин е предупредил Иван Ховански, че животът му е в опасност, и сега князът се укрива в имението си. Той е неспокоен и се мъчи с вино и песни да се развлече. Ховански сам се убеждава, че никой няма да посмее да го докосне в неговото собствено имение. Идва боляринът Шакловити и предава на княза покана от княгиня София да присъствува на съвета. Ховански повиква слугите си да го облекат в парадните му дрехи. Щом Иван Ховански напуска дома си, към него се спуска наемник на Шакловити и го пробожда с кинжал. Боляринът радостно потрива ръце над трупа на Ховански.

На площада пред църквата „Василий Блажений“ е издигнат ешафот. Петър се е справил с много от заговорниците. Тук ще бъдат обезглавени и други. Сега изпращат на заточение княз Голицин. На райтарите е заповядано да обкръжат и манастира на разколниците. Марфа е донесла вестта за обсаждането на староверците. Тя съобщава на княз Андрей Ховански за унищожаването на заговора, но Андрей не й вярва. Напразно той надува своя рог, за да събере подчинените си. Не се явява никой. Не очаквано князът вижда колона стрелци, водени на смърт. Андрей разбира, че всичко е загубено и сега моли своята бивша любовница да го спаси. Марфа го повежда към убежището на разколниците. Точно в момента, когато стрелците ще бъдат екзекутирани, идва заповед на Петър за помилването им. Отдалеч се чува маршът на петровските войници.

Лагерът на разколниците в гората. Нощ. Разколниците са приготвили всичко за самоизгарянето си. Досифей е обхванат от дълбока скръб. Духовният водач съзнава отговорността си за гибелта на своите братя. Обаче друг изход няма. Той е изпълнен с мъжественост и призовава всички да се хвърлят в огъня и да изгорят в името на старата православна вяра. Разколниците, облечени в бяло, избират човека, който ще запали огъня. Тази чест се пада на Марфа. Тя запява своята последна молитва, която постепенно се превръща в любовна песен. Отдалеч се дочува песента на петровските войници. Време е вече и разколниците влизат в буйния огън. Заедно с тях загива и Андрей. Марфа го е увлякла в огъня със себе си …

МУЗИКА

Ако в „Борис Годунов“ двата плана — на социалната драма на народа и личната трагедия на престъпния цар, са равнозначни, тук на първо място е изтъкната съдбата на народа. Музиката на „Хованщина“ в по-голямата си част е близка до руската протяжна народна песен. Върху тази мелодична основа композиторът е създал епичен разказ за миналото на руския народ. Характерът на музиката е дал основание „Хованщина“ да бъде наречена от някои песенна опера. Използувайки песенната мелодика, Мусоргски не само е обрисувал пълнокръвно характерите на главните действуващи лица, но и сполучил да проведе ясно и убедително основната идея на произведението: старото трябва да отстъпи на новото: пред руския народ се разкрива светло бъдеще. Още с оркестровото въведение, наречено „Разсъмване над река Москва“, Мусоргски налага тази идея: светлото бъдеще на Русия ще дойде. На този фон се разкриват и характерите на главните герои. Повечето от тях са събирателни типове, съдържащи в себе си отличителните черти на Своите съсловия. Сред тях изпъкват със своята завършеност и многостранност на обрисовката, с монолитното си изграждане княз Иван Ховански, Марфа и особено Досифей. Много ярък и пълнокръвен е образът на фанатичния привърженик на „старата вяра и стария ред“. Въпреки отрицателните си черти Досифей притежава и някакво благородство и човечност. Неговата ария от първо действие е наситена с топлота; мелодията на репликите му, с които се стреми да успокои развълнуваната Марфа в трета картина, също е пропита с нотки на сърдечност; последният монолог на Досифей допълва облика на гордия и суров старец, разкрива и нови черти в неговия характер. Музикалната характеристика на Марфа — главния женски образ в „Хованщина“ — е забележителна с емоционалната си наситеност и психологическата си углъбеност. Едно от най-силните и интересни места в операта е гадаенето във втора картина. Лиричната песен на младата разколница от началото на трета картина в развитието си придобива елементи на страст и темпераментност. В пета картина мелодичната линия на нейната партия е пропита с още по-голяма развълнуваност. Тук вече ясно прозира борбата, която се води в душата й между човешките чувства и сковаващите догми на религиозната секта.

От многобройните масови сцени в операта могат да се посочат някои като забележителни. В първата картина прави силно впечатление веселата хорова песен, която започва след продиктуването на донесението от болярина Шакловити. Пълен с бодрост и самоувереност е хорът на стрелците. Следващият техен хор е още по-буен и енергичен, а песента „Ой ти, матушка Россия“ е художествено разработена руска народна протяжна песен. Хорът на разколниците в края на картината наподобява на старинните църковно-славянски напеви. В духа на руската народна песен е изграден и финалът на сцената на стрелците от трета картина. Той силно контрастира с предидущия им хор, рисуващ тяхното необуздано веселие. С особена сила на въздействие се отличават и други масови сцени: песните на крепостните девойки в дома на Ховански (IV к.); сцената на екзекуцията (V к.); грандиозният финал на операта — самоизгарянето на староверците, за основа на който е използуван напев от старообредна молитва.

Наред с масовите сцени „Хованщина“ има и редица други, отличаващи се с изключителна музикална стойност. Така например много изразителен е терцетът от първа картина на Ема, Марфа и Андрей Ховански. Един от най-значителните епизоди в операта е сцената на заговорниците във втора картина. Това е един от върховете в цялото творчество на Мусоргски. Тук не само са предадени емоционалните преживявания на всеки от тримата заговорници, но е постигнат и един изключителен по своята завършеност ансамбъл. Интересни са и сцената на смъртта на Иван Ховански, частушките на Кузка, персийските танци от четвърта картина, оркестровите встъпления към пета и шеста картина и др.

Бележки

[46] Религиозна секта в Русия през XVII в., бореща се против официалната религия.

[47] Първата руска пехота, въоръжена с огнестрелно оръжие. През XVII в. стрелците живеят в „слободи“ (свободни селища). През септември 1682 г. поддържат заговора на Иван Ховански.