Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 15 гласа)

ДАМА ПИКА

Опера в три действия (седем картини)

Либрето Модест Чайковски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Герман — тенор

Граф Томски — баритон

Княз Елецки — баритон

Чекалински — тенор

Сурин — бас

Чаплицки — тенор

Нарумов — бас

Разпределител — тенор

Графинята — мецосопран

Лиза — сопран

Полина — алт

Гувернантка — мецосопран

Маша — сопран

В интермедията:

Прилепа — сопран

Миловзор (Полина) — алт

Златогор (Граф Томски) — баритон

Народ, гости, бавачки, деца, картоиграчи и др.

Действието се развива в Петербург в края на XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Както е известно, Чайковски винаги е водил обширна и подробна кореспонденция, в която дава много данни за своята творческа работа. В едно писмо до меценатката си фон Мек от 26 декември 1889 г. композиторът дава твърде обилни сведения за написването на „Дама пика“: „Избрах за сюжет на новата си опера «Дама пика» от Пушкин. Това стана така. Преди три години брат ми Модест написа либрето върху «Дама пика» по молба на някой си Кленовски, но той се отказал да напише музиката. Директорът на театрите Всеволожски предложи аз да напиша операта и то още за следващия сезон. Той ми каза това свое желание, и тъй като то съвпадаше с моето решение да избягам за известно време от Русия и да се заема с писане, аз се съгласих…“ А в писмото си от 7 февруари 1890 г. до Юлия Шпажинска, жена на писателя Шпажински, който е автор на либретото на операта „Чародейка“, композиторът отбелязва: „… Либретото бе написано не от друг, а от брат ми Модест. Аз го прочетох и то ми хареса. Един прекрасен ден реших да оставя всичко, т.е. и Петербург, и Москва, и много други градове в Германия, Белгия и Франция, където имах покани за концерти, и да замина някъде в чужбина… И ето сега живея във Флоренция, имам твърде удобно и осигурено от нашествието на познати убежище, в което преди осем дни започнах своята работа. Работя с най-голямо желание и със съзнанието, че все още не съм се изчерпал и че операта ще стане хубава…“

Чайковски работи бързо и напрегнато върху „Дама пика“ и я завършва за 44 дни — от 1 февруари до 15 март 1890 г. Оркестрацията завършва на 20 юни с. г. Първото изпълнение на операта е на 19 декември 1890 г. в Петербург.

Премиерата на „Дама пика“ в България е изнесена през 1926 г. в София. Диригент е бил Юрий Померанцев, а режисьор — И. Осипов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Лятната градина е пълна с разхождащи се. Тук са Сурин и Чекалински, които говорят с безпокойство за приятеля си Герман. Напоследък той е станал много мрачен. По цели нощи прекарва в игралния дом, но сам не играе. Към тях се приближава Герман, придружен от граф Томски. Младият офицер разказва на Томски, че е влюбен безумно в една непозната, но тъй като девойката е богата, той не може да се надява на взаимност. Идва Елецки и с радост съобщава на приятелите си, че ще се жени. В този момент минава Лиза, придружена от Графинята. Герман е обхванат от отчаяние: неговата прекрасна непозната любима се оказва годеница на Елецки. Мрачният вид на Герман вдъхва страх у Лиза и тя помолва Елецки да я отведе. Томски разказва една любопитна случка от младостта на Графинята. Тя била най-красивата жена в Париж, която наричали Московската Венера. Веднъж красавицата проиграла на комар цялото си състояние, но успяла да узнае от влюбения в нея магьосник Граф Сен-Жермен тайната на трите карти и чрез нея си възвърнала загубеното. Сурин и Чекалински на шега предлагат на Герман да принуди Графинята да му открие тайната на трите карти. Обхванат от страстната си любов към Лиза, Герман решава на всяка цена да спечели любовта й.

Лиза е измъчвана от тежки мисли. Тя не се радва на предстоящата си сватба с граф Елецки. Девойката е влюбена в мрачния офицер, но същевременно се страхува от него. Внезапно през балкона се вмъква Герман, който й разкрива пламенната си любов. Той й доверява, че е решил да умре, защото не може да живее без нея. От Лиза младежът разбира, че любовта му е споделена. Влиза Графинята и Герман едва успява да се скрие. Сега младият офицер се сеща за тайната на трите карти и решава да я научи. На маскения бал в дома на петербургски дворянин, Сурин разказва на приятелите си, че Герман е повярвал в легендата за трите карти. На бала са Лиза с Елецки, който е озадачен от безразличието на годеницата си. Идва Герман и намира оставената му от Лиза бележка, с която го моли да я почака след представлението. Сурин и Чекалински продължават шегата си с Герман и му говорят за тайната на Графинята. Започва представлението, което забавлява гостите. Без да бъде забелязана, Лиза успява да даде на своя любим ключа от стаята си и му определя среща през следващата вечер. Герман вижда Графинята и отново е обзет от мисълта за тайната на трите карти. Ако той успее да я научи, богатството, което ще спечели, ще му даде възможност да се ожени за Лиза.

Герман тайно се промъква в стаята на Графинята. Едва успява да се скрие, когато старата жена пристига, придружена от своите прислужнички. Графинята се унася в спомените си от младостта и заспива; Неочаквано й се явява Герман, който я моли да му разкрие тайната на трите карти. Уплашената старица не отговаря и Герман я заплашва с пистолета си. От силното вълнение Графинята умира, а Герман изпада в отчаяние, че не е успял да научи тайната й.

Герман в стаята си в казармата чете писмото на Лиза. Девойката не вярва, че той е причина за смъртта на Графинята и го моли за среща. Споменът за предишната вечер довежда Герман до ужас. В болното му въображение се явява видението на Графинята. Тя му казва да се ожени за Лиза и му съобщава тайната на трите карти — това са тройка, седморка и туз.

Лиза с нетърпение очаква Герман на определената среща. Най-после той идва възбуден и разказва на Лиза за видението и за разкритата тайна на трите карти. От думите му девойката се убеждава, че Герман е причина за смъртта на леля й. Обезумял, младият офицер отблъсва своята любима и се втурва към игралния дом. Лиза се хвърля във водите на Нева.

В игралния дом е шумно. Тук е дошъл Елецки, който търси Герман, за да му отмъсти за отнемането на годеницата му. Влиза Герман и се отправя към игралната маса. На два пъти играе на големи суми и печели. Опиянен от успеха си, той залага всичките си пари, но никой не е съгласен да играе на такава сума. Единствен Елецки приема предизвикателството. Герман смята, че държи в ръката си третата карта на Графинята — туз, но вместо нея се оказва дама пика. Загубил е всичко. Гледайки картата, на него му се струва, че това е портретът на Графинята. Обезумял, той се самоубива. В последните минути в съзнанието му изниква светлият образ на Лиза. Герман умира с нейното име на уста.

МУЗИКА

„Дама пика“ е може би най-голямото оперно произведение на Чайковски, което наред с Шеста симфония „Патетична“ по силата на своя драматизъм би могло да се равнява с Шекспировата трагедия. Никоя друга опера на Чайковски не е получила такива ласкави и верни оценки. В една критика се казва:

„По искреността на вдъхновението и дълбочината на чувствата Чайковски с «Дама пика» се издига до най-големите съвременни композитори. Не може да не се изтъкне, че някои сцени, като «Спалнята на Графинята» и «В казармата» са едни от най-хубавите в цялата оперна литература.“

В „Дама пика“ Чайковски обрисува цяла галерия музикални образи, от които най-силни са Герман и Лиза, носителите на трагедийното начало. Особено въздействен е и малкият, но изключително релефен музикален портрет на старата графиня. Изпълненият с благородство Елецки е контрастен на Герман.

Обикновено в другите опери на Чайковски има някакъв баланс между драматичните и лиричните образи, но в „Дама пика“ драматичното силно преобладава. Разбира се, има някои сцени и епизоди, които контрастират с трагедийността и носят разведряване. Такива са например хорът в началото на първа картина, целият пасторал от трета картина и др.

Интересно е да се отбележи, че в тази си опера композиторът е използувал и чужда музика. Той сам обяснява това по следния начин: „На мен ми бе необходима музика с определено настроение и аз не бих могъл да напиша по-добра от тази, която вече е композирана“. Това се отнася преди всичко за превъзходната ария на Графинята, която е взета изцяло от операта на френския композитор Гретри „Ричард Лъвското сърце“. Също така за пасторала в трета картина композиторът използува главната тема на първата част от Концерт за пиано и оркестър № 25 от Моцарт и една тема от струнния квартет в до-минор също от Моцарт. В пасторала е използувана и една тема от руския композитор Бортнянски. Това обаче никак не понижава достойнствата на цялата музика на Чайковски.

„Дама пика“ е дълбоко психологическа музикална трагедия, чиято музика е наситена със силни страсти и душевни вълнения. В мрачните и зловещи сили са въплътени с такова силно въздействие, че могат да се сравняват само с образите в написаната три години по-късно Патетична симфония.