Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ТРЕВОГА

Опера в три действия (четири картини)

Либрето Орлин Орлинов

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Витан Лазаров, запасен полковник — бас

Райна, негова жена — мецосопран

Лили, тяхна дъщеря — сопран

Борис, техен син — поручик — тенор

Сава, съпруг на Лили — архитект — баритон

Ангел, художник — войник — тенор

Славка, майка на Сава и Ангел — мецосопран

Цанка, прислужница у Лазарови — мецосопран

Марин, мъж на Цанка — градинар у Лазарови — бас

Гости на Лазарови, немски офицери.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

С оперетата „Славеят на Орхидея“ и операта „Мост“ творческото сътрудничество между Александър Райчев и Владимир Башев не спира. Дори след внезапната и нелепа смърт на поета през 1967 г. композиторът завършва още едно крупно произведение по негов текст: радиооперата „Вашето присъствие“, с която Александър Райчев поставя началото на още един жанр в българската музика. „Вашето присъствие“ се излъчва по радиото през 1969 г. След повече от десет години бе направена сценична адаптация на произведението и „Вашето присъствие“ бе поставена на сцената на Благоевградската камерна опера (1980), под диригентството на Михаил Ангелов.

Като автор на голям брой музикални произведения с текст и литературен сюжет — опери, балети, оратории, кантати, поеми, песни и др. — Райчев е работил съвместно с различни изтъкнати български поети. Един от тях е Орлин Орлинов, с когото композиторът е и в близки приятелски връзки. Райчев споделя с него замисъла си да напише опера върху съвременен сюжет, в която да потърси музикален език, отговарящ на новата душевност и чувствителност на днешния човек. Двамата обсъждат много сюжети — не само на драматични, а и на белетристични творби и се спират на драмата „Тревога“ от Орлин Василев, която след премиерата си през 1948 г. стана една от най-много играните български пиеси, а беше и филмирана. Райчев и Орлинов поискват съгласието на автора на драмата и Орлин Василев не само одобрява идеята, но и предлага услугите си при изготвянето на плана за либретото. Тримата заминават за няколко дни в село Кунино, Врачанско, където разработват подробна схема на бъдещата опера. Те успяват да направят сбит, изчистен от всякакви подробности план, като запазват най-същественото от драмата, но без да отпадне нито един важен елемент от личната участ на героите и от обществената и идейната значимост на пиесата. Орлин Орлинов написва превъзходните стихове на либретото.

Александър Райчев работи с увлечение върху музиката на новата си опера, като от време на време предлага на Орлинов някои поправки и изменения, които поетът прави с готовност. Премиерата на „Тревога“ на сцената на Софийската народна опера е през 1974 г. по време на фестивала „Софийски музикални седмици“. Диригент е Иван Маринов, а режисьор — Никола Николов. След това „Тревога“ се играе в почти всички български оперни театри.

СЪДЪРЖАНИЕ

Гостна стая във вилата „Земен рай“, 22 юни 1941 г., неделя. Днес собственикът на вилата, полковникът от запаса Витан Лазаров и жена му Райна ще отпразнуват своята „Сребърна сватба“. Те са отишли на черква. Тук е само Сава, а прислужничката Цанка подрежда масата за празничния обяд. Идват Славка и Ангел. При гостите влиза и Лили. Тя пита младия художник какво носи. Ангел шеговито отговаря, че това е подарък за „сребърната двойка“ и показва една картина. Тя представлява вила „Земен рай“, но обградена с китайска стена. С картината си Ангел иронизира Витан Лазаров, който смята, че във вилата си може да се изолира от световните събития. Лили закачливо предупреждава жизнерадостното войниче да не се закача с о.з. полковника, защото ще пострада. Витан и Райна пристигат тържествено. Всички ги приветствуват с „Многая лета“. Отначало картината на Ангел предизвиква смях, но после между Витан и Ангел възниква роднински спор на политическа тема. Витан обвинява Славка, че е направила синовете си Сава и Ангел комунисти, какъвто е бил и загиналият й мъж, негов приятел. Лили прекъсва спора с вдигане на тост в чест на „сребърните младоженци“. В този момент влиза Борис. Поручикът набързо честити на родителите си празника и възкликва патетично: „Война!“. Борис добавя още, че „железните синеоки рицари“ след седмица или месец ще дефилират в Москва. Всички изтръпват от страшната вест. Ангел се овладява и подхвърля на Борис, че ще трябва да почака много, преди да стане това. Вбесен, Борис нагрубява Ангел, но Витан приканва всички да се подготвят за тържествения обяд. Когато двамата братя остават сами, Сава предупреждава Ангел да се прибере веднага в казармата. Отсега нататък, казва той, започва голямата битка, голямото изпитание за всеки комунист. Скоро Борис се връща и започва да се подиграва на Ангел. Ангел подхвърля дръзко, че както Москва е видяла петите на Наполеон, така ще ги види и на Хитлер. Борис, разярен от думите му и от това, че войник си позволява да говори така на офицер, отправя закана, че ще го унищожи. Намесва се Витан Лазаров и предотвратява скандала. Ангел си отива, а другите сядат на празничната трапеза. Витан Лазаров е обзет от вълнение: нима наистина събитията няма да отминат неговия дом.

Пералнята на Славка. За комунистическите си убеждения Славка е била уволнена като учителка и сега, за да изкарва прехраната си, е отворила пералня. Двамата и синове, Сава и Ангел, са станали нелегални — Сава е останал в града на ръководна партийна работа, а Ангел е в балкана, партизанин. Славка се безпокои за синовете си. Внезапно в пералнята се промъква Сава. С радост той съобщава на майка си, че акцията, която е ръководил, е минала успешно — завзет е от войската цял камион с оръжие за партизаните… Идва Лили да търси мъжа си. Сава е радостен да се срещне с любимата си жена. Тя го моли да се върне в къщи, но той отказва — дългът го зове към борба. Ненадейно се втурва Витан Лазаров. Той е силно развълнуван — правили са обиск във вилата му. Това го тревожи за съдбата на сина му. Той обвинява за всичко Сава, но зет му отговаря, че когато народът загива той не може да стои настрана и ще воюва за неговото освобождение. Витан нарежда на Лили да си тръгне веднага с него. Лили отговаря, че ще остане с мъжа си — неговата съдба ще бъде и нейна съдба. Но Сава смята, че тя не бива да остава тук. Витан Лазаров е обхванат от дълбока тревога.

Хол във вила „Земен рай“. Борис е поканил гости, сред които и немски офицери. Лили свири на пианото, а гостите танцуват и се веселят. Само Борис се е оттеглил настрани — измъчват го угризения на съвестта, не може да се освободи от мисълта за жестоките убийства, които е извършил. Особено силно го терзае убийството на млад партизанин, който дори и мъртъв му се усмихвал. Немски полковник забелязва лошото настроение на Борис и се опитва да го развесели. Лили предлага на гостите да вдигнат чаши за Сталинград. Тя засвирва и всички запяват „Глория! Виктория!“ На стълбата на хола се появява Витан Лазаров, обръща се строго към Лили да не скверни пианото с такива песни и помолва гостите да си отидат, защото жена му е болна. Гостите се разотиват. Витан Лазаров остава сам. Дълбоко смущение е обхванало душата му. Накъде отива България? Това ли са синовете на Гьоте? …

Хол във вила „Земен рай“. Славка е дошла на гости и чака в хола. Идва Лили и радостно възбудена й съобщава новинатаз германците са разгромени при Сталинград! Но тя забелязва, че Славка е разстроена и я пита какво й е. Славка отговаря сдържано, че й няма нищо и казва, че не е сама тук. Лили я помолва да покани госта, защото в къщи няма никой. Появява се Сава. Лили посреща мъжа си с безкрайна радост. Тя го моли да се пази и пита как е Ангел. Сава й съобщава тъжната вест: Ангел е убит. Лили е потресена. Влиза Славка и съобщава, че Лазарови се връщат. Сава веднага се скрива. Идват Лазарови. Райна сърдечно посреща старата си приятелка, упреква я, че не идва вече към тях и я пита за Ангел. Славка отговаря, че сега вече е добре. Витан започва да упреква Славка, че синът й е непрокопсаник.

Славка вече не може да се сдържа и казва, че Ангел е убит от един озверен офицер, който след това със злоба е издълбал с щика си червена петолъчка на гърдите на убития. Всички са поразени. Райна пита кой е бил този звяр, а Славка вече не е в състояние да се овладява и извиква: „Твоят син!“ В този момент влиза Борис. Славка едва успява да се скрие. Под напора на силното си възмущение Лили се спуска към брат си, но още преди да е казала нещо, Витан я спира. Бащата иска да излезе навън със сина си, но Райна се намесва и помолва Борис да остане. Нещастната майка не може да повярва, че нейното момче е станало убиец. Тя се надява, че това е някаква грешка, гальовно разпитва Борис за работата му. Борис отговаря нервно. Той чувствува напрегнатата атмосфера и се обръща дръзко към близките си: ако това е разпит, той ще напусне завинаги този дом! Баща му го пита направо той ли е убил Ангел. Борис нагло отрича. Лили не може да сдържи негодуванието си и го нарича убиец, който дори не се срамува да облече мушамата на своята жертва. В това време Витан извежда Славка, за да я накара да потвърди своето страшно обвинение. Като я вижда, разяреният Борис се нахвърля върху нея и иска да я отведе в полицията. От прикритието си изскача Сава с пистолет в ръка и спира Борис. Сега Витан Лазаров запитва Сава чия е мушамата, с която е облечен Борис. Сава познава дрехата на брат си. Изобличен, Борис се опитва да избяга, но баща му изважда стария си пистолет и го застрелва. За стария полковник това е единственият начин да спаси честта си …

МУЗИКА

Операта „Тревога“ е едно от връхните постижения в цялото творчество на Александър Райчев. При създаването на музиката композиторът си поставя ясна и определена цел: да намери най-подходящ за творба на съвременна тема музикален език. Авторът е успял, музиката е силно въздействуваща. Очевидно Александър Райчев е съпреживял дълбоко чувствата, душевните състояния на своите герои и затова е успял да им изгради забележителни музикални характеристики. Не само главните герои, а всички персонажи са обрисувани с превъзходни теми, чрез които техните образи са станали ярки, релефни и реалистични, вдъхват доверие у слушателя. Така например музикалният образ на Ангел — един герой, който се явява само в първа картина — е толкова отчетлив, внушителен и въздействуващ, че се превръща в двигател на цялостното драматично действие. Превъзходен е музикалният образ на главния герой, запасния полковник Витан Лазаров. Това е образ в развитие; всички промени в него са ясни, обосновани и убедителни. Колко драматизъм има в неговата партия, когато героят се запитва за съдбата на България! Лазаров постоянно изменя своето мислене, без всъщност да проумява това изцяло. Един от най-близките до слушателя музикални образи е на пианистката Лили. Нейната тема е нежна, чиста, изпълнена с обич. На композитора като че ли най-много са му допаднали артистичните образи — на художника Ангел и на пианистката Лили. Разбира се, определен музикален облик имат и образите на Сава и Славка. Комунистите сякаш са обединени от близки интонационни сфери. Отрицателният образ на Борис също е ярък, но не доминира над другите, както това много често се случва й художественото творчество.

Музикалният език, както във всички произведения на композитора, разкрива ярката индивидуалност и най-ценните качества на неговия стил: съвременно звучене, висок професионализъм, достъпност. Музикално-драматургическото развитие в операта е изградено върху няколко лайттеми. В музиката личи нейната българска принадлежност. В услуга на развитието на действието са използувани някои мотиви от песни, популярни по времето, през което се развива действието, но това е направено много внимателно, със силно чувство за мярка. Това проличава най-силно в третата картина, когато се веселят гостите на Борис, между които са и немските офицери. Там звучи една популярна по това време песничка, редом със загатнатата мелодия на немския шлагер от войната „Лили Марлен“.

В операта ясно се очертават строго оформени арии и ансамбли, но без масови епизоди, е изключение на началото на трета картина — ансамбъл с малък смесен хор. Оркестровите епизоди са твърде малко — встъпление, интродукция към четвърта картина (и двете липсват в печатното клавирно извлечение) и няколко кратки оркестрови интермедии. Независимо от това обаче оркестровата партия в „Тревога“ играе равнозначна роля с вокалните партии. Всъщност драматургичното развитие се провежда именно в оркестъра — звучен, колоритен, бляскав.