Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


КНЯЗ ИГОР

Опера в четири действия с пролог

Либрето Александър Бородин

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Игор Святославич, Северски княз — баритон

Ярославна, негова втора жена — сопран

Владимир Игоревш, негов син от първия му брак — тенор

Владимир Ярославич, княз Галицки, брат на Ярославна — бас

Кончак, половецки хан — бас

Гзак, половецки хан — без пеене

Кончаковна, дъщеря на хан Кончак — мецосопран

Овлур, покръстен половчанин — тенор

Скула гуслари — бас

Ерошка — тенор

Бавачка на Ярославна — сопран

Половецка девойка — сопран

Руски князе и княгини, боляри и болярки, старци, руски воини, девойки, народ, половецки ханове, приятелки на Кончаковна, робини на хан Кончак, руски пленници, половецки стражи и др.

Действието се развива през 1185 г.; в пролога, първо и четвърто действие — в град Путивл, второ и трето[9] действие — в половецкия лагер.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Бородин е бил „композитор само в празник“, както сам той се е изразявал. Неговата работа като професор по химия (бил е голям учен, близък сътрудник на Менделеев и автор на много научни публикации) ангажира почти цялото му време и затова той има възможност да композира само „между другото“. Бородин започва да пише единствената си опера „Княз Игор“ през 1869 г. Работи над нея 18 години, до края на своя живот, без да успее да я завърши окончателно. Идеята за създаването на тази опера дава на Бородин големият руски критик В. В. Стасов (1824–1906), който му изпраща екземпляр от „Слово о полку Игореве“, едно изключително произведение на древноруската литература, писано през XII в., а така също и един подробен план за написването на операта. Бородин благодари най-сърдечно на Стасов за великолепната идея, която му дава възможност да осъществи „заветната си мечта — да създаде руска епична опера“. Освен „Слово о полку Игореве“ Бородин проучва редица други документи и повести, в които става дума за това историческо събитие, посещава местата, където е станала битката между русите и половците, запознава се и с много фолклорни материали. Бородин написва сам либретото на операта. Създаването на произведението върви трудно. Само една година след започването на работата над „Княз Игор“ Бородин пише на жена си, че решително се отказва от по-нататъшното писане на операта. А през 1875 г. в писмо до певицата Кармалина разказва как „въпреки честите си боледувания, той постоянно слага нови кирпичи в зданието на бъдещата опера“.

През 1879 г. Бородин съобщава за още много откъси от „Княз Игор“, които вече е завършил, но отбелязва, че самият Игор все още го няма (прочутата ария на Игор той написва две години по-късно — през 1881 г.). Бородин пише операта си на отделни части, без да спазва някаква последователност. През 1886 г. той вече е напреднал извънредно много. На концерти се изпълняват различни откъси от операта. Дори същата година едно издателство му предлага да откупи правото за печат на „Княз Игор“. За съжаление обаче композиторът не успява да завърши „заветната си мечта“. След смъртта му операта е довършена от композиторите Римски-Корсаков и Глазунов, които не само сглобяват многобройните скици на Бородин, но и възпроизвеждат по памет цели епизоди. Глазунов например написва увертюрата на операта така, както я е запомнил от Бородин по слух.

Операта „Княз Игор“ е изнесена за пръв път на 4 ноември 1890 г. в Мариинския театър в Петербург с голям успех. А у нас на 29 септември 1922 г. в София с диригент М. М. Златин и режисьор Драгомир Казаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Народът се е събрал на площада в древния руски град Путивл, за да изпрати войската на бой. Княз Игор и синът му Владимир Игоревнч се прощават с близките си, преди да тръгнат срещу половците. Всички приветствуват Игор. Внезапно слънцето се скрива. Изплашените хора виждат в затъмнението зла поличба и молят княз Игор да не тръгва точно сега на бой. Напразни остават молбите и на болярите, и на жена му Ярославна. Игор твърдо е решил да тръгне срещу враговете на своята родина. Преди това той моли княз Галицки да се грижи за жена му Ярославна. В отсъствието на княз Игор Галицки живее разпуснато. На устроения от него пир заедно с всички се веселят, свирят и пеят закачливи песни избягалите от войската на Игор гуслари Скула и Ерошка. Идват изплашени девойки, които молят Галицки да освободи отвлечената от него тяхна другарка, но той грубо ги изпъжда. Това предизвиква циничния смях и подигравките на пияните му приближени. Този пир съвсем не е устроен само за приятно забавление. Галицки винаги е мечтал да заеме мястото на Игор и сега се мъчи да си спечели привърженици. Скула и Ерошка с песните си предлагат на пияните боляри да изберат на мястото на Игор веселия княз Галицки.

Ярославна тъгува за своя съпруг. Тя отдавна няма никакво известие от него. Влизат няколко девойки, които започват да молят Ярославна да накара брат си да пусне приятелката им. Пристига Галицки и девойките уплашено избягват. Между Ярославна и княза възниква остро обяснение. Пияният Галицки се държи нагло и преди да си тръгне, направо заявява на сестра си, че ще заеме мястото на Игор на княжеския престол. Идват болярите. Лоши новини са ги накарали да обезпокоят княгинята — руските войски са разбити от половците, а Игор и синът му са пленени. Ордите на хан Гзак наближават Путивл. Внезапно проехтява тревожният звън на камбаните — неприятелят е вече съвсем близко. Всички тръгват да защищават града.

Привечер. В лагера на половците. Млади девойки с песни и танци се опитват да развеселят дъщерята на хан Кончак — Кончаковна. Синът на Игор — Владимир, и дъщерята на хан Кончак се обичат и сам ханът поощрява тази любов. Той се държи внимателно с пленниците, тъй като иска да спечели княз Игор за свой съюзник и така по-лесно да покори останалите руски княжества. Появява се Игор. Мисълта, че враг тъпче руската земя и народът страда поробен, не му дава покой. Покръстеният половчанин Овлур иска да помогне на Игор да избяга, но той отказва. Според него не подобава на един княз да бяга. Идва Кончак и ласкаво нарича Игор свой гост. За да го развлече, ханът му устройва пищно зрелище от песни и танци.

Войската на хан Кончак се завръща с много плячка[10]. Сега Игор разбира за нещастието, което е сполетяло Путивл, и решава да избяга. Когато пийналите стражи заспиват, той се уговаря с Овлур за бягството. Но Кончаковна чува разговора им. Тя моли Владимир Игоревич да не я оставя. Това поставя на изпитание младия княз, но чувството за дълг надделява. Тогава Кончаковна обявява тревога. Въпреки това княз Игор успява да избяга. Владимир е заловен. Половците искат веднага да го убият, но Кончак ги усмирява. Всички остават безкрайно изненадани, когато той съобщава, че младият княз ще стане негов зет.

Ранно утро в Путивл. Половците са опожарили града. Ярославна седи на градската стена и оплаква сполетялото я нещастие и тежката участ на своя народ. Тя моли вятъра, слънцето, реката да помогнат на Игор да се върне. Задават се конници; това са Игор и Овлур. Съзират ги Скула и Ерошка, които преди са се подигравали на пленения княз. Сега, за да избягнат неговото наказание, те започват да бият камбаните и първи съобщават за връщането на княза. Всички радостно поздравяват княз Игор.

МУЗИКА

„Княз Игор“ е едно от най-монументалните произведения в руската класическа музика. Това е чисто руско, дълбоко народно, епично оперно произведение. „Княз Игор“ е най-живо, най-ярко и най-високо превъплъщение на народностните традиции на Глинка и, както сам Бородин е изтъквал неведнъж, творбата му е близка до „Руслан и Людмила“. Музиката отговаря напълно на богатирския дух на сюжета. Композиторът е успял да покаже с изключителна сила двете воюващи сили — руската и половецката, като руската е дадена многостранно и цялостно. Това проличава още в увертюрата, изградена върху теми от операта.

Прологът започва със спокойна и величествена музика, подсказваща готовността на русите да защищават родината си. След излизането на Игор от катедралата прозвучава величественият хор „Слава“. Истинска тревожност се долавя при слънчевото затъмнение. В тази оркестрова картина не само е пресъздадена уплахата на всички, но и се подготвят събитията, които ще последват. Тежкото и мрачно настроение се разведрява от енергичната маршова мелодия на Игор.

Съвсем друга е музиката на първата картина на първото действие — пирът у Галицки. Пиянските възгласи, с които болярите величаят Галицки, допълват атмосферата на пира. Интересен ефект представлява имитацията на гуслите, изпълнявана от виолите в оркестъра. Всяка поява на Галицки в операта се предшествува от една кратка характеризираща го тема. Великолепната му песен, която композиторът нарича скромно в едно писмо „неприлична песничка“, е сполучлива музикална характеристика на героя. Хорът на девойките разкрива тяхната мъка и страдание. Песните на двамата пияници-гуслари звучат грубовато и гротесково.

Началото на втората картина на първото действие — в трема на Ярославна — понижава настроението. Арията на княгинята започва печално, в средния си дял постепенно просветлява, музиката се изпълва с копнеж и страст, за да се върне в края към нежното и меланхолично настроение. Сцената между Ярославна и дошлите да търсят справедливост при нея девойки става особено напрегната след неочакваната поява на Галицки, при острия спор между него и сестра му. Драматичното напрежение в музиката се увеличава още повече при сцената на Ярославна с болярите, когато княгинята научава за пленяването на Игор. Двата хора на болярите са изпълнени със сила и решителност. При вестта, че половците наближават Путивл, в оркестъра прозвучава тревожна музика, близка по характер до музиката от сцената на слънчевото затъмнение от пролога.

Второто действие — половецкия лагер — е наситено с богата и завладяваща мелодичност. В него е пресъздадена поетично романтичната южна нощ. Каватината на Кончаковна е изпълнена със страстна любов и копнеж за щастие. Нейната екзотична мелодика обрисува образа на красивата дъщеря на половецкия хан. Вълнуваща и пълна с нежност е песента на Владимир, който също обича половецката девойка. Тази сцена със своята лирика помага да изпъкне още по-силно мъката на Игор. Неговата изключителна ария „О, дайте, дайте ми свобода“ поразява със силата си. Тя е един от върховете в цялото руско оперно творчество. С богата нюансировка на чувствата е написана арията на Кончак, която е силно въздействуващ момент в операта. Действието завършва с ослепителна картина на половецките песни и танци, наситени с източен колорит. Източната тематика, която се среща често в музиката на руските композитори-класици, като че ли в тази сцена е намерила най-ярка и пълна изява.

Третото действие, което почти във всички постановки се прескача, е пак в половецкия стан.

Четвъртото действие започва с необикновено силния епизод, който може би е най-органически свързан с народната песен Плача на Ярославна. Дълбоката скръб и мъка се изливат направо от сърцето. Протяжната песен на княгинята се слива със звучащия в далечината руски хор, който разкрива преживяното от народа. След завръщането на Игор постепенно вземат връх ликуващите интонации, които подготвят тържествения край на операта.

Бележки

[9] В постановките обикновено третото действие се изпуска.

[10] Тази картина обикновено не се играе. Тя не е включена и в постановките на Софийската народна опера.