Любомир Сагаев
Книга за операта (199)

Шостакович е гениален композитор, един от най-крупните и ярки художници на нашето време, получил всеобщо признание на класик на 20 век. Произведенията му заемат централно място в културния живот на съвременното човечество. Те сочат нови пътища за развитието на музиката и ускоряват развоя на световното изкуство. Неговите творби съдържат дълбок философски замисъл, разкриват една необхватна по своята широта панорама от чувства и идеи и сочат просторите на новото хуманистично изкуство. Всяко съчинение на Шостакович носи белезите на неповторимия по своята оригиналност стил на своя автор, написано е винаги с изумителна професионална техника, смело новаторски и ярко национално. Убедително, с дълбока изразителност композиторът разкрива светогледа на съвременния човек и пресъздава в художествени образи неговите най-възвишени идеали и стремежи. Гражданското съзнание на Шостакович винаги го е насочвало към най-актуалните проблеми на съвременността. В неговите огромни многопланови платна са обрисувани най-големи събития, но най-важното в тях е, че в събитията централно място заема човекът. Под вдъхновеното перо на композитора са излезли произведения от всички области на музиката — от песента до симфонията и ораторията и от инструменталната миниатюра до балета и операта. Все пак Дмитрий Шостакович проявява най-голяма привързаност към симфонията, в която неговото дело е недостижимо; той заслужено си е извоювал името на най-големия симфоник на XX век. Симфоникът Шостакович е написал 15 симфонии — 15 величествени творби, посветени на съвременния човек и на най-значителните събития от нашето време.

Произведенията на Дмитрий Шостакович обхващат над 120 опуса. Освен симфониите си той е написал още оперите „Нос“ и „Катерина Измайлова“, балетите „Златният век“, „Болт“, „Светият ручей“, „Госпожицата и хулиганът“, оперетата „МоскваЧерьомушки“, оратории, кантати, поеми, оркестрови творби, концерти за пиано, цигулка, виолончело, камерна музика, инструментални пиеси, песни, музика за над 30 филма, сценична музика и мн. др.

Дмитрий Шостаковнч роден на 25 септември 1906 г. в Петербург. Огромното си дарование той проявява твърде рано 11-годишен прави първите си композиционни опити, две години по-късно вече учи в Ленинградската консерватория. През 1923 година завършва класа по пиано, а след две години и класа по композиция. Малко композитори в историята на музиката са си спечелвали международно признание на 19-годишна възраст. Известността на Дмитрий Шостакович, преди да е навършил 20 години, напомня на популярността на младия Росини. Първата симфония на студента Шостакович се изпълнява — след премиерата й през май 1926 г. в Ленинград — от най-големите оркестри в света. Тя прозвучава под палката на Леополд Стоковски, Сергей Кусевицки, Бруно Валтер, Артуро Тосканини и др. Но преди нея Шостакович вече е написал много други, и между които и превъзходните „Три фантастични танца“, „Скерцо“ за оркестър, а прави и първия си опит в оперния жанр. Още 15-годишен той завършва операта си „Цигани“ по Пушкин, която остава в архива му. След посветената на Октомврийската революция Втора Симфония, композиторът написва операта „Нос“ по едноименната повест на Гогол, изнесена за първи път през 1930 г. в Ленинград. След това създава двата си балета „Златният век“ и „Болт“ — малко по-късно ще напише и третия си балет „Светлият ручей“, и операта „Леди Макбет от Мценска околия“ по повестта на Н. Лесков. Както операта „Нос“ и балетите му, така и „Леди Макбет“ има много шумен отглас и получава противоречиви оценки. След това Шостакович пише предимно симфонични творби. Зареждат се Четвърта симфония (изпълнена за пръв път едва четвърт век след написването и), величествената Пета симфония — една от най-забележителните творби в цялата съвременна симфонична литература. След жизнерадостната Шеста симфония през първите години на Великата отечествена война в обсадения Ленинград големият художник създава едно от най-величавите си произведения — Седмата Ленинградска симфония, симфонията на всепобеждаващото мъжество, с която бе заклеймен фашизмът като най-голямото зло за човечеството. Няколко месеца след Седмата, в Москва прозвучава монументалната Осма симфония, разкриваща ужасите на войната. Деветата симфония е музикален израз на радостта от победата. Няма по-светло, по-радостно, по-младежко и по-близко до живота съвременно симфонично произведение от Деветата симфония на Дмитрий Шостакович. След това се зараждат голямата Десета симфония, Единайсета симфония, посветена на революцията от 1905 г.: Дванайсета, наречена „1917 година“ и посветена на Ленин; Тринайсетата — за хор и оркестър, по стихове на Евгени Евтушенко, Четиринайсе-тата, Петнайсетата… сред тях много и много други творби.

Дмитрий Шостакович е не само композитор. Той е превъзходен пианист, лауреат на Шопеновия конкурс във Варшава, забележителен педагог, като професор подготвил голяма част от съвременните съветски композитори. Той също така се проявява като общественик от най-голям ранг, отзивчив към големите събития не само в творчеството си, както и като изтъкнат борец за мир. Написал е голям брой статии по различни въпроси — музикалнотеоретически, естетически, политически и др.

Малко дейци на културата, изкуството и науката са били носители на толкова високи отличия от всички страни на света. В родината си бе отличен със званията „Герой на социалистическия труд“, лауреат на Ленинска награда, народен артист на СССР и др. Почетен член е на Австралийската, Английската, Шведската, Римската „Санта Чечилия“ и др, музикални академии, почетен доктор на Оксфордския университет, на Американската академия на науките, на Мексиканската консерватория, Командор на френския орден за литература и изкуство и мн. др.

Дмитрий Шостакович умира на 9 август 1975 г. в Москва.