Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


Дмитрий ШОСТАКОВИЧ
1906–1975

Шостакович е гениален композитор, един от най-крупните и ярки художници на нашето време, получил всеобщо признание на класик на 20 век. Произведенията му заемат централно място в културния живот на съвременното човечество. Те сочат нови пътища за развитието на музиката и ускоряват развоя на световното изкуство. Неговите творби съдържат дълбок философски замисъл, разкриват една необхватна по своята широта панорама от чувства и идеи и сочат просторите на новото хуманистично изкуство. Всяко съчинение на Шостакович носи белезите на неповторимия по своята оригиналност стил на своя автор, написано е винаги с изумителна професионална техника, смело новаторски и ярко национално. Убедително, с дълбока изразителност композиторът разкрива светогледа на съвременния човек и пресъздава в художествени образи неговите най-възвишени идеали и стремежи. Гражданското съзнание на Шостакович винаги го е насочвало към най-актуалните проблеми на съвременността. В неговите огромни многопланови платна са обрисувани най-големи събития, но най-важното в тях е, че в събитията централно място заема човекът. Под вдъхновеното перо на композитора са излезли произведения от всички области на музиката — от песента до симфонията и ораторията и от инструменталната миниатюра до балета и операта. Все пак Дмитрий Шостакович проявява най-голяма привързаност към симфонията, в която неговото дело е недостижимо; той заслужено си е извоювал името на най-големия симфоник на XX век. Симфоникът Шостакович е написал 15 симфонии — 15 величествени творби, посветени на съвременния човек и на най-значителните събития от нашето време.

Произведенията на Дмитрий Шостакович обхващат над 120 опуса. Освен симфониите си той е написал още оперите „Нос“ и „Катерина Измайлова“, балетите „Златният век“, „Болт“, „Светият ручей“, „Госпожицата и хулиганът“, оперетата „МоскваЧерьомушки“, оратории, кантати, поеми, оркестрови творби, концерти за пиано, цигулка, виолончело, камерна музика, инструментални пиеси, песни, музика за над 30 филма, сценична музика и мн. др.

Дмитрий Шостаковнч роден на 25 септември 1906 г. в Петербург. Огромното си дарование той проявява твърде рано 11-годишен прави първите си композиционни опити, две години по-късно вече учи в Ленинградската консерватория. През 1923 година завършва класа по пиано, а след две години и класа по композиция. Малко композитори в историята на музиката са си спечелвали международно признание на 19-годишна възраст. Известността на Дмитрий Шостакович, преди да е навършил 20 години, напомня на популярността на младия Росини. Първата симфония на студента Шостакович се изпълнява — след премиерата й през май 1926 г. в Ленинград — от най-големите оркестри в света. Тя прозвучава под палката на Леополд Стоковски, Сергей Кусевицки, Бруно Валтер, Артуро Тосканини и др. Но преди нея Шостакович вече е написал много други, и между които и превъзходните „Три фантастични танца“, „Скерцо“ за оркестър, а прави и първия си опит в оперния жанр. Още 15-годишен той завършва операта си „Цигани“ по Пушкин, която остава в архива му. След посветената на Октомврийската революция Втора Симфония, композиторът написва операта „Нос“ по едноименната повест на Гогол, изнесена за първи път през 1930 г. в Ленинград. След това създава двата си балета „Златният век“ и „Болт“ — малко по-късно ще напише и третия си балет „Светлият ручей“, и операта „Леди Макбет от Мценска околия“ по повестта на Н. Лесков. Както операта „Нос“ и балетите му, така и „Леди Макбет“ има много шумен отглас и получава противоречиви оценки. След това Шостакович пише предимно симфонични творби. Зареждат се Четвърта симфония (изпълнена за пръв път едва четвърт век след написването и), величествената Пета симфония — една от най-забележителните творби в цялата съвременна симфонична литература. След жизнерадостната Шеста симфония през първите години на Великата отечествена война в обсадения Ленинград големият художник създава едно от най-величавите си произведения — Седмата Ленинградска симфония, симфонията на всепобеждаващото мъжество, с която бе заклеймен фашизмът като най-голямото зло за човечеството. Няколко месеца след Седмата, в Москва прозвучава монументалната Осма симфония, разкриваща ужасите на войната. Деветата симфония е музикален израз на радостта от победата. Няма по-светло, по-радостно, по-младежко и по-близко до живота съвременно симфонично произведение от Деветата симфония на Дмитрий Шостакович. След това се зараждат голямата Десета симфония, Единайсета симфония, посветена на революцията от 1905 г.: Дванайсета, наречена „1917 година“ и посветена на Ленин; Тринайсетата — за хор и оркестър, по стихове на Евгени Евтушенко, Четиринайсе-тата, Петнайсетата… сред тях много и много други творби.

Дмитрий Шостакович е не само композитор. Той е превъзходен пианист, лауреат на Шопеновия конкурс във Варшава, забележителен педагог, като професор подготвил голяма част от съвременните съветски композитори. Той също така се проявява като общественик от най-голям ранг, отзивчив към големите събития не само в творчеството си, както и като изтъкнат борец за мир. Написал е голям брой статии по различни въпроси — музикалнотеоретически, естетически, политически и др.

Малко дейци на културата, изкуството и науката са били носители на толкова високи отличия от всички страни на света. В родината си бе отличен със званията „Герой на социалистическия труд“, лауреат на Ленинска награда, народен артист на СССР и др. Почетен член е на Австралийската, Английската, Шведската, Римската „Санта Чечилия“ и др, музикални академии, почетен доктор на Оксфордския университет, на Американската академия на науките, на Мексиканската консерватория, Командор на френския орден за литература и изкуство и мн. др.

Дмитрий Шостакович умира на 9 август 1975 г. в Москва.