Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ЮЛА

Опера в две действия (пет картини)

Либрето Петър Филчев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Юла — сопран

Непознатия — баритон

Сестра Агнеса — мецосопран

Грубиянката — сопран

Любопитната — мецосопран

Монахини, ученички, войници, офицер.

Действието се развива през 1944 г. в София по време на бомбардировките.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Една година след изнасянето на балета „Балада за автопортрета“ от Новосибирскйя театър Кюркчийски завършва своята първа опера „Юла“, Авторът на текста Петър Филчев (1932) дебютира като оперен либретист с „Албена“ от Парашкев Хаджиев. В либретото на „Юла“ Филчев използува за основа едноименния разказ на Виолета Тицин. Общо либретото се отличава с добра драматургична постройка, сценичност и вътрешна динамика на действието. То дава възможност за остра конфликтност, за внезапни смени на настроенията, за обрисуване на душевни състояния. Прави впечатление обаче неопределеността на сюжета. Натъква се, че действието се развива през Втората световна война и „би могло да се случи във всеки един от градовете, над които премина бурята на войната“, докато композиторът изрично твърди: „Действието се развива по време на войната и бомбардировките над София“, Либретото допада на Кюркчийски и той работи бързо и с увлечение над него. Той завършва операта си в клавир само за няколко месеца през 1969 г.

Първото изпълнение на „Юла“ е осъществено от Старозагорската народна опера на 6 ноември 1969 г. под диригентството на Димитър Димитров. Режисьор е Георги Петров, а по-късно и в Други оперни театри в страната и чужбина.

СЪДЪРЖАНИЕ

Параклис на девически католически пансион. Ученичките от пансиона и сестрите завършват вечерната си молитва. Директорката на пансиона нарежда на послушничката Юла да почисти параклиса. Останала сама, девойката изплаква мъката си от своя тежък живот, като се унася в мечти. Изведнъж в параклиса се втурва Непознатия. Уплашената Юла го взима за крадец и иска да избяга. Обаче Непознатия успява да я хване. Той помолва да не си отива, като й казва, че е преследван от полицията, но не е крадец. Думите на Непознатия помагат на Юла да се успокои. Внезапно в параклиса влиза сестра Агнеса, за да види защо Юла се е забавила. Непознатия успява да се скрие зад една колона. Сестра Агнеса извежда послушницата и заключва параклиса.

Спалнята на ученичките. Момичетата се заливат от смях. Те са намерили любовно писмо до една от тях и сега го четат. Идва Юла и предупреждава ученичките да мируват, защото към стаята се приближава сестра Агнеса. Директорката строго смъмря момичетата и ги накарва да си легнат. Когато си отива, ученичките се нахвърлят върху Юла. Те смятат, че тя е повикала директорката. При боричкането от престилката на Юла изпадат парче хляб и една ябълка. За да си отмъстят, момичетата казват на сестра Агнеса, че Юла краде храна. Агнеса строго наказва Юла.

В параклиса. Юла тихо се промъква в параклиса. Девойката е повярвала на Непознатия и иска да му помогне. Той й разказва за себе си, за борбата, която се води за човешко щастие и справедливост. Юла е силно развълнувана от думите му. Това е единственият човек, който й е станал близък. Вой на сирени внезапно разкъсва тишината. Непознатия иска веднага да си тръгне и да потърси другарите си. Юла се опитва да го задържи — навън е опасно. Но той трябва да изпълни дълга си. Сбогувайки се, Непознатия й обещава да се върне отново при нея.

След бомбардировките. Бомбите са разрушили параклиса и са засегнали сградата на пансиона. Ученичките са стегнали багажите си и бързат да напуснат трада. Няма я само Юла. Сестра Агнеса я открива в разрушения параклис. Тя заповядва на момичето веднага да тръгне с тях. Юла отказва. Девойката не иска да напусне това място. Две сестри съобщават на Агнеса, че в параклиса се крие непознат човек. Директорката се досеща, че това е човек, преследван от полицията, на когото сигурно помага Юла, и отива да го предаде.

В разрушения параклис. Ранен, Непознатия се е добрал със сетни сили дотук само за да се прости с Юла. Притичалата послушница иска да му помогне, да му вдъхне сили, за да го спаси. Непознатия разбира, че вече е късно и моли Юла да бяга. Девойката не иска и не може да го изостави в такъв момент. Дочува се гласът на полицейския офицер, който предупреждава скритите в параклиса: те са обградени. Юла иска да изведе Непознатия през тайния изход. Но раненият не може да върви. Той отново моли Юла да го остави и да бяга. Силите му го напускат и той умира. Вече нищо не интересува Юла. Потресена, тя вдига поглед към разпятието, което за нея вече е само „жесток и безмълвен идол“.

МУЗИКА

В „Юла“ Красимир Кюркчийски разкрива нови страни от своя талант и темперамент. Погълнат от основната идея на сюжета и от образа на главната героиня, композиторът е успял да изтъкне в операта си на преден план, душевните състояния на своите герои, и вярната обстановка, при която става действието. Това определя и камерно-психологическия характер на „Юла“. При осъществяването на така поставеното си творческо намерение композиторът не се ограничава по отношение подбора на изразните средства. Затова в операта могат да се открият от познатите похвати от времето на италианския веризъм до композиционната техника на наши дни. Същественото обаче е, че авторът успява да запази облика на своя личен почерк, макар и да се долавят някакви чужди влияния предимно в църковните сцени. Обаче църковната атмосфера е убедително обрисувана чрез един типичен и с висока стойност хорал, даден в оркестър, а и чрез молитвения хор, на чиято тема композиторът е възложил по-широки функции.

Едно от сериозните достижения на композитора в музиката на „Юла“ е съпоставянето на църковно-католическото с българското звучене. Като отличен познавач на нашия фолклор, Кюркчийски е използувал с вещина, фантазия и вкус различни елементи от народнопесенното ни богатство — мелодически, ладови, ритмо-метрични и орнаментални, и чрез тях е успял да придаде на нетипичния за България сюжет национален облик. Българският елемент личи и във вокалните партии (преди всичко на Юла и Непознатия), и в оркестъра. Използувани са и неравноделните ритми, което е допринесло за ритмичното разнообразие.

Музикалната драматургия на „Юла“ се гради на няколко основни теми, от които най-ярка е темата на Юла — силно лирична и леко обвеяна с народностен аромат. Най-завладяващ е музикалният образ на Юла, чиято характеристика е нахвърляна още в арията й от първа картина „Нито звук“. В операта има редица закръглени музикални номера — арии, дуети и ансамбли. От ансамблите се откроява с оригиналността си жизнената сцена от началото на втората картина, която се явява като рязък контраст на общия лирико-драматичен дух на произведението. Най-силно е изявено драматичното начало в симфоничния епизод от края на третата картина, рисуващ бомбардировката, както и във финала.