Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


Даниел Франсоа ОБЕР
1782–1871

Обер е един от най-големите представители на френската романтична опера от първата половина на миналия век. Той е автор на над 50 опери, предимно комични, които са посрещани на времето си с шумен успех. Музиката му притежава изключителна мелодичност, изтънчено френско остроумие, грациозност, лирика и сърдечност. Неговото творчество довежда развитието на френската комична опера до нов етап, а сериозните му музикалносценични произведения подготвят появата на така наречената „френска голяма опера“. Най-значителната му сериозна опера „Нямата от Портичи“ Рихард Вагнер нарича „театрално предзнаменование на Юлската революция“. Обер е композитор с дълбоко чувство към разкриване душевните състояния на своите герои, към постигане на убедителни музикални характеристики на действуващите лица, което увеличава въздействуващата сила на произведенията му. Творчеството на Обер е високо ценено от съвременните му дейци на изкуството. Той е свързан в здраво творческо съдружие с един от най-големите драматурзи и либретисти на миналия век Еужен Скриб (1791 1861), който е автор на почти всички либрета на неговите опери. Даниел Франсоа Обер е роден на 29 януари 1782 г. в град Каен — Нормандия. На 11 години вече е автор на няколко песни, а 16-годишен свири на много музкални инструменти. Музикалната си подготовка получава при прочутите оперни композитори Боалдьо и Керубини. Между 1813 и 1824 г. той написва цяла поредица опери, играни с по-голям или по-малък успех. Със създаването на операта си „Масонът“ (1825), Обер си спечелва вече слава на голям оперен композитор. Започват да го сравняват с Боалдьо, Керубини и дори с Росини. Следващата година се появяват две нови опери „Свенливецът“ и „Фиорела“, които засилват популярността на своя автор. Забележително събитие в историята на френската опера е изнасянето на „Нямата от Портичи“ или „Фенела“, което се състои на 29 февруари 1828 г. Смята се, че именно тази опера на Обер трасира пътя за появата на френската голяма опера (гранд опера) и подготвя почвата за създаването на „Вилхелм Тел“ (1829) от Росини и „Робер-Дяволът“ (1831) от Майербер. Революционният сюжет на „Нямата от Портичи“ допада извънредно много на публиката. През 1830 г. при изнасянето на операта в Брюксел стават големи патриотични демонстрации, разраснали във въстание, което довежда до освобождаването на Белгия от холандска окупация.

На 28 януари 1830 г. в театър „Фейдо“ в Париж се изнася първото представление на операта „Фра Дяволо“ — най-популярното произведение на Обер. „Нямата от Портичи“ и „Фра Дяволо“ са оперите, които и до днес се играят и представляват интерес както със своя сюжет, така и с неувяхващата красота на музиката си. В по-нататъшната си творческа дейност Обер създава множество опери, между които „Любовен елексир“ (1831), „Густав III“ (1833) — по същия сюжет по-късно Верди ще напише своята опера „Бал с маски“, — чудесните комични опери „Бронзовият кон“ (1835) и „Черното домино“ (1837) и др. Трябва да се отбележат още и „Езерото на феите“ (1839), „Брилянтите от короната“ (1841), „Манон Леско“ (1855), която се е ползувала с голям успех до написването „Манон“ от Масне и „Манон Леско“ от Пучини, както и много други опери.

Освен с композиция Обер се занимава активно с диригентска и педагогическа дейност. През 1829 г. той е избран за член на Френската академия на мястото на починалия Госек. През 1842 г. Обер бива поканен за директор на Парижката консерватория, който пост заема до края на живота си.

Обер умира на 12 май 1871 г. в Париж.