Любомир Сагаев
Книга за операта (81)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Пепе, обущар — тенор

Чино, студент — баритон

Дола, келнерка — сопран

Антонио, полицай — бас

Консулът — баритон

Чезаре, бакалин — тенор

Даниела, жена на Чезаре — мецосопран

Леля Жана — алт

Луиджи, студент — тенор

Рафаел, студент — баритон

Марио — бас

Граждани — мъже, жени, минувачи, тайни агенти, вестникопродавци.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Десетгодишният период между двете големи музикално-сценични произведения на Иван Димов дава възможност на композитора както да повиши своето професионално умение, така и да навлезе по-дълбоко в спецификата на театралната драматургия. Изборът на Димов — пиесата на съветския драматург Георгий Мдивани „Откраднали консула“ за сюжет на оперно произведение е наистина сполучлив. Литературната първооснова не само разкрива добри възможности за създаването върху нея на комична опера, но и притежава актуалност. Композиторът сам написва либретото с умение и здраво чувство към сцената. В него е запазен живият темпо-ритъм и динамичността на пиесата. Димов работи едновременно върху текста и музиката. „Често музиката изпреварваше текста“, отбелязва той. В либретото сценичното действие е извънредно раздвижено чрез внезапни смени на настроенията, с многобройни ретроспекции и изобилни коментарии, възложени на някои от действуващите лица, които се превръщат в тълкуватели на събитията, и др. В цялостната концепция на операта „Откраднали консула“ се чувствува привързаността на Димов към театъра на Брехт, както и афинитетът му към динамиката на сценично действие у Леонард Бърнстейн. Актуалността на сюжета — отвличането на дипломатически представители по политически съображения — придава на операта на Иван Димов значителна привлекателност.

Втората опера на композитора „Емигрантът“ също така е с актуален сюжет, с остро съвременно звучене. Тук той се стреми да използува по-нови изразни средства.

Първото представление на „Откраднали консула“ е на 4 март 1969 г. в Пловдив. Сценичната й реализация е осъществена от диригента Невен Михалев и режисьора Бохос Афеян.

СЪДЪРЖАНИЕ

Полицаят Антонио отдавна е влюбен в хубавата келнерка Лола, но тя винаги е отхвърляла предложението му за женитба. Сега Антонио е получил някакво наследство и се надява, че вече ще успее да спечели ръката й. За голямо огорчение на полицая Лола и сега отказва да се омъжи за него. Настроението на Антонио съвсем се влошава, когато му казват, че в града е отвлечен испанският консул. Похитителите са заявили, че ще пуснат консула, само ако бъде освободен осъденият на смърт испански студент. Налага се полицаят веднага да отиде в службата си. Новината за отвличането силно е развълнувала многобройните наематели на дома, където живее Лола. Те възбудено коментират съобщенията на вестниците. Само обущарят Пепе остава спокоен. Той знае кои са похитителите: консулът е отвлечен от студента Чино, който живее в същия дом, и двамата му приятели. Антонио вече е получил нареждане да търси похитителите в този район, но не знае откъде да започне. Идва Чино и като на шега подхвърля, че отвличането е дело на студенти. Пепе изтръпва. Той се е изплашил да не би думите на Чино да подсетят полицая. Но подхвърлената реплика съвсем не улеснява Антонио — само в неговия квартал живеят 149 студенти. От разговора с Лола Пепе разбира, че тя също знае кои са отвлекли консула. Събитието е предизвикало голямо оживление сред всички обитатели на дома и от техните думи става ясно, че вече всички знаят, или се досещат за истината. Това е твърде опасно за Чино и за приятелите му, но, от друга страна, помага на бедните студенти при изхранването на отвлечения дипломат. В специалните издания на вестниците е публикуван ултиматумът на похитителите: ако испанският студент не бъде освободен, консулът ще бъде обесен. Съобщението хвърля в истинска тревога наемателите — вече са заплашени не само Чино и двамата му приятели, но и всички те като съучастници. Находчивият Пепе успява да направи нищо неподозиращия Антонио неволен съучастник на младежите.

Студентите са затворили консула в своята мансарда. Но наред с грижите, които полагат за укриването му, те трябва да се готвят и за предстоящите изпити. От начина на държанието им с него консулът разбира, че животът му не е в опасност. Това му дава кураж и той започва да се държи дръзко и нагло, дори си позволява да ухажва Лола. Единственото, от което се страхува, е, че може да се получи невярно съобщение за смъртта му и — о, ужас! — някой друг да бъде погребан с почестите, които му се полагат. Чино го успокоява, като му казва, че е телефонирал на жена му. В същото време, тревожни мисли измъчват и бакалина Чезаре. Няма ли да бъде по-добре за него, ако помогне на полицията? Така той не само ще получи наградата, но и ще си открие пътя към политическата кариера. Жена му Даниела обаче грубо го връща към действителността — вместо да мисли за глупости, по-добре да си гледа бакалницата. Полицията вече е започнала да претърсва къща по къща и това сериозно разтревожва Пепе и Лола. Ако се разкрие истината, те също ще бъдат арестувани. Скоро двамата се унасят в мечти — колко хубаво ще бъде, ако след като ги осъдят, бъдат затворени заедно в една килия! Това ще бъде истинско щастие. Малките вестникопродавачи гръмогласно съобщават последните новини: испанското правителство е освободило осъдения студент, създаден е фонд в подкрепа на похитителите и вече са събрани милиони лири. Тази новина навежда Чезаре на нова мисъл — не е ли по-добре за него да бъде сред съучастниците, отколкото техен предател? Така той ще получи дял от парите, които ще бъдат разпределени между осъдените за това дело. Студентите освобождават консула. Полицията, научила имената на похитителите, започва арести. Задържани са всички, които са знаели участниците в отвличането на дипломата и къде е бил укриван. За голямо разочарование на Чезаре само той не изглежда съмнителен и те го оставят свободен. Сега нещастният бакалин вече няма никаква надежда нито да получи дял от помощния фонд, нито пък за политическа кариера.

МУЗИКА

Своеобразността на формата на операта „Откраднали консула“ е поставила пред композитора доста трудни проблеми при написването на музиката. Димов с верен усет е успял да подбере сполучливо музикалния си материал и да създаде интересна звукова атмосфера. Търсейки вярната обрисовка на сюжета и музикалните образи, композиторът е използувал разнообразен и от различни стилове и жанрове материал: и острата и начупена линия на съвременната музика, и кантилената на испанската и италианската песенност, и подвижните и жизнени ритми на джазовата музика, в някои похвати на авангардни течения. Въпреки това той е успял до голяма степен да обедини всичко чрез личния си почерк. От друга страна, навсякъде личи постоянен стремеж към достъпност на изразните средства. В изграждането на музикалните образи, при разкриването на различните душевни състояния на герои предимно със средствата на пародията, гротеската и сатирата. Не липсват обаче и лириката, и съзерцателността в дадени моменти. От всички музикални образи най-ярък и релефен е този на Пепе — привидно весел и закачлив, той крие в себе си дълбоки чувства. Силно емоционален и привлекателен, макар и малко неизяснен, е образът на Лола. Безспорен успех за композитора е музикалната гротескова обрисовка на Даниела и Чезаре. В желанието да им се придадат повече комедийни черти обаче на места се е стигнало до тяхното огрубяване и окарикатуряване. Много от музикалните епизоди имат голяма привлекателност — наситената със сатиричност сцена на тайните агенти, бравурния секстет, издържан изцяло в комедиен план, лирико-пародийният Дует на Лола и Пепе, гротесковата интермедия и танц от края на първата част и др. В музиката на операта се преплитат естествено и непринудено някои говорни диалози и монолози, Понякога действуващите лица се превръщат в коментатори на действието и това в повечето случаи е направено много сполучливо.

Вокалните партии са написани предимно в речитативно-декламационен стил, но и на места са разгърнати в широки мелодии. Композиторът е използувал средно голям оркестър, без хор и балет. Постигнати са интересни звучности. Особено впечатление правят опитите за музикална илюстрация на действието. В оркестъра изобилствуват солата на дървените и медните инструменти, като голяма роля е дадена и на ударните. Използувани са умело и механичните записи, които, примесени в оркестъра, го оцветяват и разнообразяват.