Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ПОД ИГОТО

Опера в десет картини по романа на Иван Вазов

Либрето Константин Сагаев и Димитър Сагаев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Чорбаджи Марко — бас

Марковица — мецосопран

Васил — сопран

Пена — сопран

Бойчо Огнянов — тенор

Рада — сопран

Д-р Соколов — баритон

Кандов — баритон

Стефчов — тенор

Отец Йеротей — бас

Дякон Викентий — баритон

Чорбаджи Йордан — бас

Кака Гинка — мецосопран

Генко Гинкин — тенор

Пенчо Йорданов — баритон

Колчо — тенор

Лалка — сопран

Хаджи Ровоама — мецосопран

Дядо Стоян — бас

Марийка — сопран

Поп Димо — бас

Михалаки — баритон

Емексис Пехливан — бас

Топал Хасан — баритон

Боримечката — баритон

Климент, Беят, Думанов, Мунчо, Мичо, Ничо, жени, мъже, монахини, заптиета, въстаници и др.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Големите литературни произведения много трудно се поддават на драматизация, а още по-трудно в преработка на оперно либрето. Затрудненията идват при разрешаването на някои основни проблеми: подбирането на най-важните и жизнени моменти от сюжетното развитие, очистването от подробностите, организацията на драматургичния материал, запазването на духа на произведението, обрисуването на сценичните образи и пр. По романа „Под игото“ са направени редица драматизации от различни автори и почти всички са неудовлетворителни. Вазов е смятал, че и собствената му драматизация има недостатъци. Затова писателят се е съгласявал други автори да правят драматизации на неговия роман, а на Константин Сагаев е дал писмено пълномощно, с което му предоставя пълни права за преработката на „Под игото“ в драма и филмов сценарий. (Оригиналът на това писмо на народния поет до К. Сагаев се намира във Базовия архив в БАН.)

Димитър Сагаев замисля написването на опера върху „Под игото“ много отдавна. Писателят Константин Сагаев, негов баща, се заема с написването на либретото, което завършва през 1951 г. Композиторът, съзнавайки голямата отговорност, която представлява написването на опера върху Базовия роман, дълго време не се решава да се заеме с реализацията на своята идея. Димитър Сагаев се вслушва в съветите на Любомир Пипков, че преди „Под игото“ той трябва да напише друго музикално-сценично произведение, и започва работа върху операта си едва след създаването на балета „Мадарският конник“. През 1963 г., след смъртта на Константин Сагаев, композиторът сам започва работа над либретото, като използува и оригинални Вазови стихотворения. То обхваща десет епизода от романа, които авторите са сметнали, че са най-характерни и най-важни както за предаване на съдържанието, така и за създаването на вярната атмосфера и за обрисуването на музикалните образи. Димитър Сагаев завършва операта си „Под игото“ през 1965 г. и след четири години тя бива поставена във Варна с диригент Борислав Иванов и режисьор Михаил Хаджимишев. Премиерата е на 22 юни 1969 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

У Чорбаджи Марко. Избягалият от Диарбекир български революционер Иван Кралича потърсва убежище от преследващите го турци в двора на чорбаджията. Родолюбивият българин охотно предлага гостоприемството си на беглеца, но потерята е попаднала на следите на Кралича и той е принуден отново да бяга. Чорбаджи Марко успява да убеди турските заптиета, че у дома му не се е крил никой.

Във воденицата. Кралича се е отскубнал от преследвачите си и е намерил подслон в старата воденица. Чува се шум и той се скрива. Идва старият воденичар с дъщеря си Марийка. Бурята довежда във воденицата и двамата турски разбойници Емексис Пехливан и Топал Хасан. Като виждат хубавичката дъщеря на воденичаря, турците се нахвърлят върху нея и започват да се гаврят пред очите на нещастния баща. Кралича излиза от скривалището си и в неравен бой успява да убие турците. Дядо Стоян горещо благодари на непознатия и тримата се отправят за близкия манастир.

На площада. Кралича е успял да стане учител в града под името Бойчо Огнянов. Днес след черковната служба ще се проведе изпитът на учениците. Учителката Рада се вълнува как ще се представят децата, Гърчеещият се Киряк Стефчов дръзко ухажва Рада, но тя го отблъсква. Дъщерята на Чорбаджи Йордан — Лалка, е изпаднала в отчаяние, защото искат да я омъжат за Киряк, а тя е влюбена в д-р Соколов. След завършването на черковната служба става изпитът. Сред доволните от успеха на учениците градски първенци само Киряк Стефчов изказва възмущението си от учителката Рада, защото е научила децата да пеят революционни песни.

В стаята на Рада. Между младата учителка и Огнянов са се породили нежни чувства. Сега тя с нетърпение очаква идването на любимия си. Влиза Огнянов, придружен от Соколов. Той разкрива на Рада, че е организирал в града революционен комитет. Рада също пожелава да стане член на комитета. Огнянов с радост се съгласява. В стаята на учителката се провежда заседание на революционната организация. Комитетът приема нови членове, които полагат клетва.

Зелената кесия. В манастирската килия на Отец Йеротей. Огнянов е намерил Дякон Викентий и му разказва, че са необходими пари за закупуване на оръжие. В името на великата цел той накарва дякона да открадне пари от кесията на Йеротей, но Викентий се колебае. Той не се решава да ограби своя благодетел. Патриотизмът обаче надделява и дяконът решава да вземе парите. Когато изважда жълтиците от сандъка на Йеротей, внезапно се появява старият монах. Когато разбира истината, Йеротей възкликва: „Защо не ми поискахте? Нима аз по-малко обичам България?“

У Чорбаджи Йордан. Верният на турците чорбаджия с ужас научава, че синът му Пенчо е станал бунтовник и че въстаниците крият оръжието в собствения му дом. Става известно, че убийството на двамата турци във воденицата е дело на Бойчо Огнянов. Чорбаджи Йордан изпраща шпионина Думанов да съобщи в конака тази новина. Рада, която е дошла при кака Гинка, разбира, че Огнянов е предаден и веднага изпраща слепецът Колчо да го предупреди. Тя с престорена любезност задържа Стефчов, който е научил къде се намира в момента Огнянов и иска да съобщи това на бея.

Заседанието. Революционният комитет се е събрал у Мичо Бейзедето. Въстанието вече е подготвено. Боримечката току-що е донесъл направеното черешово топче. Революционерите се радват на топчето и на знамето, извезано от Рада. Внезапно идва Колчо и съобщава за направеното предателство.

Скалист планински рид. Въстанието е обявено преждевременно. Въстаниците под ръководството на Бойчо Огнянов водят ожесточени боеве. Вярата в победата дава сили на всички.

У Радини. Рада и кака Гинка с вълнение говорят за въстанието и дадените жертви. Учителката се тревожи за Огнянов. Внезапно се чува силен шум. Рада мисли, че това са турци, но се втурва Боримечката. Той е преследван от турци, но двамата с Рада успяват да избягат.

Край воденицата. Турците са разбили въстаниците и опожарили града. Народът търси спасение в планината. Боримечката е довел Рада при въстаниците. Огнянов, Соколов и Рада тръгват към планината, но вече е късно. Турците са пресекли всички пътища за отстъпление. Започва отчаяна престрелка. Соколов с последния си куршум се застрелва. Рада моли Огнянов да я убие, за да не попадне жива в ръцете на турците. Изпълнен от мъка, Огнянов изпълнява желанието й, после се впуска срещу врага и в боя посреща смъртта като герой.

МУЗИКА

Да се пресъздаде музикално народната епопея на въстанието от 1876 г., така както е обрисувана в романа „Под игото“ от Иран Вазов, е много сложна, трудна и отговорна творческа задача. Първият въпрос е музикалният език, който трябва да бъде в съзвучие с онази революционна атмосфера на времето на действието и същевременно да отговаря на чувствителността на съвременния човек. Композиторът е намерил вярна ориентация: на базата на възрожденската песен със средствата на съвременната композиционна техника се е постарал да обрисува епохата и музикалните образи на главните действуващи лица. Сагаев е изградил музиката си върху две основни теми — темата на народа и темата на покорителя. За тема на народа е използувал мелодията на възрожденската „Песен на панагюрските въстаници“, а за тема на покорителя — една тежка и мрачна мелодия в ориенталски дух. Те се явяват на много места в операта. Освен тези теми композиторът е използувал и редица други, чрез които обрисува музикалните характеристики на своите герои. Операта „Под игото“ представлява смесена форма между музикална драма и опера. Сред последователното музикално-драматургично развитие са оформени редица ясно очертани арии и ансамбли. Една от най-силните страни на музиката са хоровете. Трябва да се изтъкнат хорът от седма картина — „Заседанието“, хорът на въстаниците „О, майко мила“, детският хор от трета картина „Стани, стани, юнак балкански“, ироничният дамски хор на монахините, трагедийният хор от финалната картина и др.

Сред главните герои по-ярка музикална характеристика има Бойчо Огнянов, чиято партия е изпъстрена с най-много ариозни епизоди. Най-въздействуващата е арията „Робство, черно робство“ от пета картина. Добре индивидуализиран е и Соколов, преди всичко с арията му от осма картина. Най-привлекателен обаче е образът на Рада. В нейната партия се откроява лиричната ария, написана в народен дух „Две се млади залибили“ от началото на четвърта картина. Силна сцена в операта е картината „Зелената кесия“. Тя е наситена с искрено емоционално съдържание.

Вокалните партии са написани в един доста твърд декламационно речитативен стил, но композиторът често се отклонява и преминава в кантиленна мелодичност особено в лиричните места. Основната драматургическа роля е възложена на оркестъра, който е широко развит с една сгъстена звучност и ярък колорит.