Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


МАВРА

Комична опера в едно действие

Либрето Борис Кохно

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Параша — сопран

Съседката — мецосопран

Майката — алт

Василий, хусар (Готвачката) — тенор

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1921 г. Сергей Дягилев възлага на Стравински да оркестрира липсващите в партитурата номера (съществуващи в клавира) на балета „Спящата красавица“ от Чайковски. Композиторът започва работата си над музиката на Чайковски, когото той смята за един от най-големите музикални творци. Това го навежда на мисълта да напише опера върху руски сюжет. Обсъждайки тази идея с Дягилев, те се спират на сюжета на Пушкиновата поема „Къщичка в Коломна“. Възлагат на младия поет Борис Кохно (тогава седемнайсетгодишен) да напише либретото. Стравински остава много доволен от стиховете на Кохно, написани в духа на Пушкин и през есента на 1921 г. започва работа над тях. По това време той е вече автор на балетите „Жар-птица“, „Петрушка“, „Пролетно тайнство“ и „Пулчинела“, както и на операта „Славеят“, на „Приказка за Лиса“, „История на войника“ и др. През пролетта на 1922 г. завършва операта „Мавра“ и я посвещава на Пушкин, Глинка и Чайковски. Най-напред тя е показана в концертно изпълнение със съпровод на пиано, а после и на сцената на Парижката опера. В „Хроника на моя живот“ композиторът отбелязва: „Първото представление на «Мавра», заедно с «Приказка за Лиса», се състоя на 3 юни 1922 г. в Парижката опера. Уви! Очакваше ме горчиво разочарование: злополучната «Мавра» и бедната «Лиса» попаднаха в такова обкръжение, което бе фатално за тях. Моите две камерни произведения бяха съставна част от един спектакъл на «Руските балети» и бяха насила вмъкнати между пищните балети. «Мавра» беше изпълнена много добросъвестно под ръководството на полския диригент Гжегож Фителберг …“

СЪДЪРЖАНИЕ

В дома на Параша. Младата девойка стои до прозореца, обзета от скука. Нейният любим, хусарят Василий, вече три дни не се е обаждал, но ненадейно пристига весел и засмян, със страстни обяснения в любов. Щастливата Параша му вярва. Двамата влюбени се уговарят да се срещнат на другия ден в осем вечерта, след което хусарят си отива. Майката на Параша скърби много за починалата готвачка Текла и праща Параша да потърси нова готвачка. Идва съседката и двете жени потъват в сладки приказки. Скоро след това Параша се връща и води новата готвачка — преоблечения хусар Василий. „Готвачката“ се казва Мавра и не иска скъпо. Зарадваната майка й дава първите си заръки и заедно със съседката излиза, за да се приготви за черква. Радостта на двамата влюбени е голяма, но скоро майката вика Параша да тръгне с нея на черква. Като остава сам, хусарят решава да се обръсне, като си мечтае за предстоящите срещи с Параша. Внезапно майката се връща, но вместо готвачката вижда хусаря и припада от уплаха. Идва и Параша и започва да свестява припадналата си майка. Привлечена от виковете, пристига съседката и закрещява: „Дръжте крадеца!“ Василий иска да избяга, но съседката му прегражда пътя. Той прескача през прозореца и извиква на Параша: „Прощавай“. Параша напразно се опитва да задържи своя любим …

МУЗИКА

„Музикалният план на Пушкиновата поема ме отведе непосредствено до Глинка и Чайковски — отбелязва Стравински в «Хроника на моя живот» — и аз решително застанах на тяхна страна. По този начин определих вкусовете и предпочитанията си … Реших да следвам добрите традиции.“ След неуспеха на операта, Стравински подчертава: „Само малък брой музиканти от по-младото поколение оцениха «Мавра» и разбраха, че тя бележи поврат в развитието на моето музикално мислене.“ Вкусовете и предпочитанията на Стравински в „Мавра“ се отнасят всъщност само към певческия стил на италианската и руската опера от първата половина на XIX век. Вокалните партии са изградени от някаква смесица от италианско белканто и руския цигански романс, но пресъздаден с изразните средства на съвременния музикален език. В операта са очертани отделни арии, дуети, триа и квартет. Без да се обрисуват с лайттеми, героите имат чудесни музикални образи, като и четиримата са характеризирани в ироничен или гротесков аспект. Операта наподобява старинен руски водевил, но музиката представлява нещо съвършено ново в музикално-сценичния жанр.

В музиката на балета си „Пулчинела“ (писан през 1920 г.), Стравински се отказва от онази претрупаност на своя музикален език, от прекомерното ритмично разнообразие и искрящите звукови багри, характерни за предишните му балети. Сега, при създаването на „Мавра“, която също може да се причисли към неокласическите произведения на композитора, тази линия продължава. И тук музиката се отличава с ясна мелодика, подвижна ритмика, бистра и прозрачна звучност. В музиката на „Мавра“ преобладават жизнерадостта, бодростта, веселото настроение, но заедно с това се чувствуват лек шарж, ирония и сарказъм. Твърде трудно е да се посочат онези епизоди от музиката, които правят най-силно впечатление, тъй като всички арии и ансамбли, всички сцени имат много висока стойност. И все пак, възможно е да се отбележат първата ария на Параша с китарния съпровод, напомняща любовна песен, буйната песен на хусаря Василий при първата му поява, в която се чувствуват и някакви цигански напеви, великолепният речитатив на майката и патетично-комедийната й ария. Разбира се, най-силно въздействуващ е комичният финал, в който се чувствува най-силно гротеската.