Любомир Сагаев
Книга за операта (122)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Фиордилиджи — сопран

сестри

Дорабела — мецосопран

Гулиелмо, годеник на Фиордилиджи, офицер — баритон

Ферандо, годеник на Дорабела, офицер — тенор

Деспина, камериерка — сопран

Дон Алфонсо бас Офицери, войници, слуги, негри, народ.

Действието се развива в Неапол в края на XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След като се изнася премиерата на „Дон Жуан“ във Виена през май 1788 г. Моцарт насочва интереса си отново към симфоничния жанр. До края на същата година той написва трите си последни и най-значителни симфонии: № 39 — в Ми бемол-мажор, № 40 — в Сол-минор, и № 41 — Юпитер — в До-мажор. През лятото на следната година император Йосиф II неочаквано поръчва на композитора написването на нова опера. Това вероятно е станало по предложение на Лоренцо да Понте, който още е заемал поста придворен поет. За написването на творбата е предложена голямата сума от двеста златни дуката. Моцарт, който по това време не е в добро финансово състояние, приема предложението. Лоренцо да Понте предлага либретото си „Така правят всички“. То е написано по една истинска случка, която станала сред придворните и вдигнала доста шум със скандалния си характер. Либретото се нарича „Така правят всички (жени), или Школа за влюбени“. Текстът, както и текстовете на другите две Моцартови опери, написани върху либрета на Лоренцо да Понте, е на италиански език.

Още през септември Моцарт започва усилена работа върху новата си опера, макар и либретото да не му допада много. През декември операта е завършена изцяло. По това време композиторът кани на гости Иозеф Хайдн, който присъствува на първата генерална репетиция на „Така правят всички“. На 26 януари 1790 г. е изнесена премиерата на новата опера под диригентството на Моцарт. Виенската публика не посреща много топло произведението, а и отзивите на критиката не са възторжени.

За пръв път операта „Така правят всички“ е изнесена у нас във Варненската народна опера през 1961 г. под диригентството на Недялко Недялков и в постановка на Николай Николов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Младите офицери Гулиелмо и Ферандо са годеници на двете сестри Фиордилиджи и Дорабела. Те разговарят със стария ерген Дон Алфонсо, който твърди, че няма жени, верни в любовта. Двамата младежи спорят с Дон Алфонсо и сочат за пример годениците си. Но старият скептик не може да бъде разубелен. Той предлага на Гулиелмо и Фернандо да сключат облог: Дон Алфонсо ще им докаже, че и техните годеници са като всички жени; ако двамата последват съветите му, ще се убедят в неверността на Фиордилиджи и Дорабела. Гулиелмо и Фернандо приемат облога.

Сестрите Фиордилиджи и Дорабела с нетърпение очакват своите годеници. Но вместо тях пристига Дон Алфонсо, който им съобщава лошата вест, че Гулиелмо и Ферандо са получили заповед да заминат незабавно на война. Двете сестри изпадат в отчаяние. След малко пристигат и двамата младежи, обзети от скръб. Започва трогателно изпращане: сълзи, целувки, клетви за вярност. Гулиелмо и Ферандо със скрита радост поглеждат към Дон Алфонсо: нима са нужни повече доказателства за любовта на девойките. Но Дон Алфонсо настоява играта да продължи докрай. Идва моментът на заминаването. Двамата офицери се качват на кораба.

Планът на Дон Алфонсо е следният: той ще предложи на двете сестри изкушение; в дома им ще дойдат Гулиелмо и Ферандо, но преоблечени до неузнаваемост и ще започнат да ухажват Фиордилиджи и Дорабела. По такъв начин старият ерген ще докаже най-добре на младежите неверността на жените. След като остават сами, двете сестри се чувствуват ужасно нещастни. Камериерката Деспина се мъчи да ги утеши. Идва Дон Алфонсо, за да спечели на своя страна и да включи в играта хитрата камериерка. Деспина дава съгласието си да го подпомогне в изпълнението на плана му. И ето изпитанието започва. В дома на сестрите идват двама чужденци, облечени с източни костюми, с дълги мустаци и фесове. Това са преобразените Гулиелмо и Ферандо. Те веднага започват да правят комплименти на хубавите девойки и заявяват, че единствено любовта към тях ги е довела в дома им. Фиордилиджи и Дорабела са възмутени от присъствието им и са готови да ги изпъдят. Намесва се Дон Алфонсо. Той открива в двамата чужденци свои приятели и помолва девойките от учтивост и гостоприемство да не ги изгонват. Двамата младежи са изпълнени с радост. Те отново се обръщат към Дон Алфонсо и го питат: държанието на сестрите не доказва ли тяхната вярност. Но старият скептик настоява играта да не се прекратява.

Преоблечените Гулиелмо и Ферандо продължават да ухажват двете сестри, но те не се поддават на ласкавите им думи. Фиордилиджи и Дорабела скърбят по своите заминали годеници и не обръщат внимание на „чужденците“, които им пеят серенади под прозорците. Нещастните „чужденци“ не могат да преживеят несподелената си любов и поглъщат „отрова“. На виковете им за помощ се притичват Деспина и двете сестри. Девойките, уплашени, изпращат камериерката за лекар, а те се суетят и не знаят как да помогнат. Идва Деспина, преоблечена като лекар, и дава на „отровените“ някакво лекарство. И двамата като по чудотворен начин „оздравяват“. Сестрите са учудени от силата на любовта им и стават по-внимателни към „чужденците“. Двамата молят девойките да им разрешат по една целувка, но сестрите с възмущение отказват. Гулиелмо и Ферандо са щастливи. Обаче Дон Алфонсо не се признава за победен: трябва още търпение.

Фиордилиджи и Дорабела се възмущават от настойчивостта на двамата нахални „чужденци“. Обаче Деспина ги успокоява. Хитрата камериерка им говори за неверността на мъжете: сигурни ли са те, че техните годеници сега не преследват други жени. Тя също е на мнение, че няма нищо лошо в това, ако девойките се държат малко по-добре с тези мили младежи, така силно влюбени в тях. Би трябвало даже да излязат за малко заедно на разходка.

Фиордилиджи и Дорабела вече ca убедени, че могат да се позабавляват с „чужденците“. Те дори взаимно си споделят коя кого повече харесва: на Дорабела повече е допаднал Гулиелмо, а Фиордилиджи си признава, че повече я привлича Ферандо. Без да знаят, те са разменили своите годеници. Дорабела и Гулиелмо успяват по-бързо да се разберат и разговорът им се превръща във флирт. Девойката дори подарява медалионът на Ферандо на милия „чужденец“. Това кара Ферандо да страда ужасно: значи неговата годеница наистина се е оказала невярна. Гулиелмо от своя страна се чувствува щастлив, защото Фиордилиджи е непреклонна пред ухажванията.

Двете девойки си споделят впечатленията. Дорабела намира, че нейният „чужденец“ е много мил, и тя уговаря сестра си да не се отказва от интересното приключение. Фиордилиджи все още се колебае. Скоро обаче и тя отстъпва на настойчивите ухажвания на Ферандо. Сега Гулиелмо е обхванат от отчаяние. Идва Деспина и съобщава, че сестрите са готови да се омъжат за двамата чужденци и дори са склонни да ги последват в тяхната родина. Сега вече младежите са убедени; така правят всички жени …

Дон Алфонсо е непреклонен: играта трябва да се довърши. В дома на Фиордилиджи и Дорабела започват приготовленията за сватба. Необходимо е да се повика и нотариус. Изпращат Деспина да го повика и не след много се явява преоблечена самата тя. „Нотариусът“ написва брачните договори. В момента, когато ще ги подпишат, в стаята нахълтва Дон Алфонсо. Той съобщава, че Гулиелмо и Фернандо са се върнали и идват към къщи. Настава суматоха. Двамата „чужденци“ изчезват и след малко Гулиелмо и Ферандо пристигат в истинския си вид. Разярени, те вдигат голям скандал. Изплашените девойки започват да молят за прошка. Деспина съобщава, че тя се е преоблякла като нотариус. Двамата офицери изчезват замалко и се явяват отново в костюмите си на чужденци. Всичко се изяснява. Гулиелмо и Ферандо прощават на своите годеници. Само Дон Алфоно е истински доволен: нали той казваше, че така правят всички жени …

МУЗИКА

Музиката на операта „Така правят всички“ е наситена с толкова красота, грация, задушевност и непосредственост, че може спокойно да се причисли към най-ценното от всичко, създадено от гениалния майстор. Действително това музикално-сценично произведение по идейност и по концепция отстъпва на двете предхождащи го творби от тоя вид — „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“. Обаче музикалният език на „Така правят всички“ в никой случай не стои по-долу. Напротив, тук той е пределно ярък, изразителен и въздействуващ. Трябва да се подчертае, че в операта музикалните характеристики на героите са на изключително високо ниво и в това отношение Моцарт е достигнал до нови върхове. В либретото сценичните образи не са добре индивидуализирани. Например по мисли и начин на действие, по темперамент и интелект двете сестри са доста близки една до друга; също така двамата офицери нямат никакви особени черти в характерите, които да им създават по-изявена индивидуалност. А за разлика от сценичните музикалните образи са извънредно ярки, подчертано индивидуализирани, нюансирани с дълбоко психологическо проникновение.

След буйната увертюра с нейната мечтателна тема в. средната част и с необузданата веселост на музиката във финала първа картина започва с интересния терцет на Гулиелмо, Ферандо и Дон Алфонсо за женската вярност. Този терцет подготвя цялостното развитие на действието. По-нататък в музиката трябва да се отбележи прелестният, построен в терци дует на двете сестри, отличаващ се с бляскава звучност и искрящи колоратури. След известието за „заминаването“ на офицерите на война силно впечатление правят внушителният военен хор и след това майсторският квинтет, който разкрива истинските и фалшивите чувства на петимата герои. Партиите на двете сестри са пропити с искрена скръб и молба, а мъжките — със съжаление, любопитство и дяволитост. Следват двете интересни и твърде различни една от друга женски арии: на Дорабела, отличаваща се със своята пародийност, и на Деспина — типична италианска буфоария. Последвалият секстет при идването на двамата чужденци е пълен с хумор и ирония.

Поредицата от прекрасни музикални номера се продължава с бляскава ария на Фиордилиджи за верността, веселата песен на Голиелмо и нежната, изпълнена с поетичност ария на Ферандо. Във второ действие изпъкват веселата ария на Деспина, вторият дует на сестрите в градината; сцената на двете любовни двойки — чужденците със сестрите — е недостижима по своята психологическа вглъбеност. По-нататък трябва да се подчертае наситената с дълбоки, стигащи до трагизъм чувства каватина на Ферандо. Интересен е и последният мъжки терцет. Финалната сцена, която носи името „Така правят всички“, донася просветление на настроението.