Любомир Сагаев
Книга за операта (92)

Дмитрий Кабалевски е една от най-крупните творчески фигури в съвременната съветска музика — значителен композитор, голям общественик, забележителен музикален педагог, пианист, диригент, и критик. Той е автор на много произведения от всички жанрове на музикалното изкуство: пет опери и една оперета, четири симфонии, реквием, кантати, инструментални творби, концерти за пиано, цигулка и виолончело и оркестър, камерна музика, сценична и филмова музика, песни и мн. др. Кабалевски е композитор с ярък личен стил и самобитност. Той се стреми винаги да пише върху най-актуални сюжети и произведенията му имат определена идейна насоченост: тематиката на неговите творби определя и умението на Кабалевски да се насочва към интересни и разнообразни сюжети — героични, драматични, лирични, весели и забавни и пр.

Кабалевски е роден на 30 декември 1904 г. в Петербург. Свири на пиано от ранно детство. След Октомврийската революция семейството му се премества в Москва, където той постъпва в Консерваторията. Ученик по пиано е на големия педагог Голденвайзер и по композиция на Николай Мясковски. Първите си творби Кабалевски написва като студент и привлича вниманието на цялата музикална общественост с яркото си творческо дарование. Отначало пише по примера на своя професор в областта на симфонията. Първото му произведение в областта на музикалния театър е операта му „Кола Брюньон“ по сюжета на едноименния роман на Ромен Ролан. Тя се изнася с голям успех през 1937 г. в Ленинград. Тридесет години по-късно Кабалевски ще направи нова редакция на първата си опера и по думите на композитора това вече е съвършено ново произведение. В тази си версия операта „Кола Брюньон“ е изпълнена у нас от Старозагорската опера. От другите му произведения, създадени в предвоенния период, са си спечелили популярност трите му симфонии, оркестровите сюити и особено „Комедианти“, както и много от неговите инструментални пиеси, песни и др. В годините на Отечествената война композиторът се обръща към патриотичната тематика. От особено значение са вокално-инструменталните му творби „Велика родина“ и „Народни отмъстители“ по текст на Евгени Долматовски. Героичната отбрана на Москва е пресъздадена в операта му „В огъня“ (1953). Темата на войната присъствува и в редица други произведения.

Пълното творческо дарование на Кабалевски се разгръща в годините след войната. Той създава своите най-ценни произведения — трите инструментални концерта, посветени на младежта, и операта „Семейството на Тарас“. През 1955 г. композиторът завършва четвъртата си опера „Никита Вершинин“ по сюжет ла станалата класическа съветска пиеса „Брониран влак“ от Вс. Иванов. След четири години той написва най-крупното си симфонично творение — Четвъртата симфония. Тя е последвана от друго крупно произведение: Реквием по стихове на Роберт Рождественски и посветен на Ленин. Петата опера на Дмитрий Кабалевски е „Сестри“ по сюжет на „Среща с чудото“ от Иля Лавров, изнесена през 1969 г. В последно време голяма популярност си е спечелил неговият четвърти концерт за пиано и оркестър, наречен „Пражки“.