Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (57)

57

Главата на Бърн се удари в бетонния под в основата на стълбите и той за миг почти загуби съзнание. Вече се съвземаше, когато някой грубо го изправи на крака. Задърпаха го през ателието и го бутнаха на канапето до Сузана и Алис. В бледата светлина, струяща през стъклената стена, видя рана на челото на Сузана. Алис се опитваше да спре кръвта със салфетки от кутията на масичката.

— Добре съм — каза Сузана с леко разтреперан глас. — Ръбът на вратата…

— Las luces! — изкомандва някой.

— Искат да светнеш лампите — преведе Сузана.

— Дистанционното е на чертожната маса — каза Бърн.

— Мамка му — изрече друг глас. — Вземи го.

Внезапно Бърн застана нащрек. Паметта му се опитваше да идентифицира познатия глас и интонация.

Като се изправи, един от мъжете се приближи към него и го придружи до масата. Бърн знаеше къде е оставил мобилния си телефон и преструвайки се, че търси дистанционното, натисна бързешком точните бутони. Девет едно едно, „говори“. Девет едно едно…

Но в мига, в който докосна клавиатурата и тя светна, мъжът до него стовари ръка като ковашки чук върху телефона и го разби на парчета, които се разлепяха из тъмното ателие.

— Много умно, Джуд — каза познатият глас. — Просто включи проклетите лампи.

Бърн включи осветлението, преструвайки се, че оставя дистанционното на чертожната маса. Смаян, видя двама мексиканци с пистолети и… Мазен Сабела.

— Господи — изпъшка той, поглеждайки към Сузана, която мълчаливо се взираше в Сабела. Очите на Алис бяха огромни, но тя се владееше. Продължаваше да помага на Сузана, хвърляйки тревожни погледи към мъжете с пистолетите.

Бърн се върна на фотьойла си до канапето, криейки в ръката си дистанционното, докато минаваше край Сабела, който беше с джинси, изпоцапани обувки и риза със запретнати до лактите ръкави, както винаги. Бърн забеляза, че черният армейски часовник си е на мястото и ризата му е смачкана като онази, с която беше в Мексико Сити.

— Няма да се бавим — каза Сабела. — Просто искам да разбера дали онова, което Висенте каза на Гази, е вярно.

Той вдигна преобърнатата масичка, сложи я до фотьойла на Бърн и седна върху нея. Взираше се изпитателно в Бърн.

Бърн мълчеше. Сабела не се беше бръснал поне от два дни. Беше си пуснал козя брадичка, която изглеждаше на няколко седмици.

Сабела се наведе към него.

— Близнаци — прошепна дрезгаво той. — Той каза, че с Джуд сте близнаци.

Бърн не виждаше причина да отрича.

— Вярно е — отговори той.

Сабела продължи да го гледа. Ядосан ли беше? Какво означаваше този поглед? И какво значение би могло да има вече това, за бога?

— Много находчиво — каза Сабела и кимна, без да откъсва очи от лицето на Бърн. — Дори за ЦРУ. Да обучиш двама близнаци, да чакаш години подходящия момент, подходящата операция, в която можеш да ги използваш… Мамка му, поласкан съм.

Поласкан?

Сабела се огледа.

— Значи това е прикритието ти, а? Художник. По дяволите. Съдебен художник? Удивително съвпадение!

Тонът му бе арогантен, но всъщност само се преструваше на изненадан от дръзкия сценарий с близнаците.

— Не е прикритие — каза Бърн.

Сабела кимна, очаквайки обяснение.

— Не работя за ЦРУ.

Бърн видя, че Сабела не му вярва, но му се стори, че искрица съмнение пробягва в ъгълчетата на очите. Дори устните потрепнаха.

Бърн поклати глава.

— Аз съм съдебен художник. — Махна с ръка към ателието. — Това е животът ми. Мондрагон дойде при мен, каза, че имат нужда от мен, за да заместя Джуд за няколко дни, и това е всичко. От мен не се очакваше друго, освен няколко дни да се преструвам, че съм Джуд.

Сабела продължаваше да го гледа скептично, но и с любопитство. Знаеше по-добре от Бърн, че истината никога не е толкова проста и че всъщност често остава завинаги неразгадана.

Сабела погледна Сузана.

— А ти? Просто смени братята, така ли? Все едно с кого се чукаш, а?

Лицето на Бърн пламна. Какво, по дяволите, целеше Сабела? Защо я унижаваше? Исусе Христе!

Сузана мълчеше и го гледаше невъзмутимо, притискайки окървавената салфетка към челото си.

Сабела прикова очи върху Алис.

— Ти коя си?

Алис го изгледа кръвнишки. От драмата през последните няколко минути тя категорично бе заключила, че той е злодеят.

— Дъщеря на приятели — обясни Бърн. — Как научи за това? — Искаше час по-скоро да отклони вниманието му от Алис. — Подслушвал си стаята. Стаята на „Хардин Морена“.

Сабела отмести очи от Алис.

— Чух всичко. Как Висенте се хвали пред Гази колко умен бил, как го е следил и дебнал. — Той погледна Сузана, после отново Бърн. — Но удоволствието му не продължи много дълго, нали? — Замисли се за миг. — Ами ти? Един художник, един средностатистически гражданин, който стреля по човек като него. От упор. И го убива.

Ухили се самодоволно.

— Естествено, знаел си, че е убил Кевърн и останалите. И Гази. И че е отвлякъл Сузана, защото е планирал да провали операцията на Кевърн още преди той да го е отстранил. И разбира се, щял е да убие и теб — и двама ви, — ако не бе му изтекло времето. Висенте гореше мостовете зад себе си. Правил го е и преди.

Да, Бърн наистина си бе дал сметка за всичко това, макар и да не му бе станало по-лесно да дръпне спусъка.

Погледна Сузана, за да види дали следи шоуто на Сабела. Тя срещна погледа му и бавно насочи очи встрани, като премести крака си до страничната облегалка на канапето. Господи, нищо не можа да разбере от жеста й, освен че се чувства неловко.

Бърн не желаеше да говори за това, което бе направил с Мондрагон.

— Как ме откри?

— Намираш свободна нишка, дръпваш я и всичко се разплита — отвърна Сабела. После сви рамене, махна с ръка и се огледа.

— Значи просто дойдоха при теб с предложение?

— Да, така беше.

— И ти просто се съгласи.

— Наложи се да ме убеждават.

Сабела кимна.

— Висенте?

— Да, мисля, че той искаше да пипне Байда повече, отколкото Управлението.

— Копеле гадно! — изруга Сабела. — Той и Гази са били състуденти. Гази имаше нужда от човек като него. Когато Гази беше в Близкия изток, в Ливан, поддържаше връзка с Висенте и му възлагаше доста работа. Висенте имаше солидни връзки в Центъра за разследвания и национална сигурност. Мамка му, та те ескортираха стоката ни през цяло Мексико. Прекарвахме оръжие, експлозиви и дрога през Латинска Америка. Доста работа свършиха заедно, прекарвайки дрога през Куба, Испания и Алжир. Но кучият му син не забогатяваше толкова бързо, колкото му се искаше, и взе, че открадна четири милиона долара от Гази.

Алис се разшава неспокойно. Бърн бе забелязал, че от няколко минути е престанала да се занимава с раната на Сузана и внимателно наблюдава Сабела. Нещо в него я дразнеше. Господи, моментът никак не бе подходящ за някой от пристъпите й.

Тя усети, че Бърн я гледа.

— Той не прави каквото прави — отсече тя, като обърна очи към Бърн и поклати възмутено глава. Цялото и поведение говореше, че Сабела не е успял да я заблуди. — Не на истинското място, не и с истинските думи.

— Всичко е наред — успокои я Бърн, очаквайки реакцията на Сабела. — Няма нищо.

— Какви ги дрънка, по дяволите? — попита Сабела, мръщейки се подозрително. — Какво й става?

— Тя… е болна — отговори Бърн. — Има мозъчно увреждане.

Сабела се обърна към нея. В отговор Алис го изгледа сърдито. Неодобрението й беше очевидно за всички.

— Какво има? — попита отново Сабела.

— Виж, кажи какво искаш — каза Бърн. — Вече съм извън играта.

Сабела отмести подозрителния си поглед от Алис.

— О, искаш да те оставя на мира значи… — Той се замисли.

Бърн бе озадачен. Разбира се, че Сабела лъжеше за нещо и Алис го бе усетила. Но светът на Сабела не беше място, което тя можеше да проумее. Лъжата не беше нещо необичайно в неговата Страна на чудесата, където всяка произнесена дума бе като шахматен ход, незавършен сам по себе си, но винаги предвиждащ ответния ход на противника, преди още самият той да е решил какъв ще бъде той. Алис не можеше да знае, че лъжата бе за Сабела като въздуха, който диша. За Бърн и Сабела това не бе неискреност, а нормално поведение.

Но нещо друго в реакцията й го тревожеше. Сабела не бе казал нищо, което да не е вярно. Не бе излъгал в нищо. Тогава какво я бе подразнило? Сарказмът му? Грубите думи към Сузана? Може би, но Алис никога не бе реагирала по такъв начин на друго, освен на лъжите. Но и никога не бе я виждал уплашена. Един бог знае как щеше да й се отрази това.

— Не мога да ти помогна — каза Бърн, за да приключат.

Но знаеше дяволски добре, че Сабела не е дошъл просто да задоволи любопитството си.