Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (41)

41

На другата сутрин Бърн се чувстваше схванат и замаян от недоспиване. Погледна към прозореца и видя, че утрото е облачно и дъждовно. Всички други бяха станали и се приготвяха за срещата на Бърн с Байда. Той си наля чаша кафе от каничката на котлона в ъгъла на работната стая, после отиде в банята, където наплиска лицето си, изтри зъбите си с пръст и изплакна устата си. Пооправи колкото можа косата си. Изглеждаше ужасно.

Като се върна при останалите, Кевърн му даде знак да седне при него на една от сгъваемите маси, отрупана с компютри, радиоприемници и други електронни устройства с неизвестно за Бърн предназначение.

— Дай ми колана си — каза той.

Бърн го подаде на Кевърн, а Кевърн — на Лупе, която се зае да прикрепва миниатюрен предавател от вътрешната му страна.

— Не е нещо особено — каза Кевърн, — но ще свърши работа. Сега слушай. Сабела и Байда са замислили тази среща така, че да си осигурят максимална защита. Предполагам, че ще се опитат да се измъкнат заедно.

Кевърн отпи от кафето си. Очите му бяха подпухнали от безсъние, но Бърн забеляза, че е гладко избръснат. Военна дисциплина. Караше я на кофеин.

— Работата е там — добави той, после млъкна и въздъхна тихо, че щом тия двамата напуснат кораба, животът им вече няма да струва и пукната пара. Моментално ще се превърнат в предатели и собствените им хора ще ги ликвидират на секундата. Затова можеш да бъдеш сигурен, че са се постарали да скрият тази среща от тях. Само Байда и Сабела. Което означава, че няма да използват обичайните предпазни мерки. Но все пак няма да се оставят без нищо и ще бъдат нащрек. Ще са готови да прекратят срещата при най-малкия повод. Ако това се случи, не се тревожи. Ще се обадят пак.

Лупе Нерво се приближи до него, натискайки бутоните на мобилен телефон.

— Може да ти го вземат още в началото — каза тя, подавайки му телефона, — но дотогава можеш да се свързваш с Лекс, като набереш четири, седем, звездичка. Просто плъзваш пръст по последните три бутона от лявата страна. Дори няма нужда да гледаш.

След още няколко наставления Кевърн млъкна и се вгледа в Бърн.

— Още нещо — каза той бавно и не толкова официално. — Когато хора като тях решат да се предават, те винаги имат някакъв коз в джоба си, нещо, което да подслади пристигането им. Понякога това е важна информация, може би за предстояща акция, която да ни разкажат, за да се представят за герои. Предполагам, че Байда няма да направи изключение. Когато Сабела се срещна с теб в хотел „Паломари“, той спомена, че може да пощади десет хиляди живота. Имал е предвид нещо. И всичките тези приказки за централните райони на САЩ… Ясно ли ти е? Разбираш ли накъде бия?

Кевърн премести тежестта си върху ръба на масата, която изскърца.

— При първа възможност разбери за какво става дума. Попитай го дали ни носи такава информация.

 

 

Бърн излезе от сградата на ъгъла на площад „Рио де Жанейро“. Вече не валеше. Тротоарите бяха мокри, а въздухът — свеж. Обичайната пелена от мъгла бе измита от нощния дъжд.

Бърн бе почти сигурен, че нищо няма да излезе. Но не го каза. Просто се държеше така, сякаш вярваше в успеха. Един атеист сред вярващите, запазващ съмненията за себе си.

Мина по улица „Орисаба“ и на „Авенида Алваро Обрехон“ взе първото такси, което се мерна пред очите му. Каза на шофьора да кара на юг по „Инсурхентес“. „Санта Луиса“ се намираше в тази посока, близо до артистичния квартал „Сан Анхел“.

На „Инсурхентес“ беше оживено. От двете му страни се редяха долепени една до друга сгради, беше пълно с пешеходци и автомобили. Придвижваха се бавно, като често спираха, но Бърн не обръщаше внимание на това. Пресечка след пресечка той гледаше колите и тълпата минувачи по тротоарите, без да ги вижда. Мислите му го правеха сляп за околната действителност.

Каквото и да говореше Кевърн, Сузана бе в опасност. Уверенията му не означаваха нищо за Бърн. Всъщност беше ядосан на Кевърн, задето се бе опитал да омаловажи сериозния риск на положението й.

На по-големите кръстовища продавачи на вестници си пробиваха път през редиците коли, предлагайки на шофьорите последния брой на „Реформа“, „Ел Универсал“ и на левия „Ла Хорнада“. Продавачите на лотарийни билети правеха същото, както и търговците на пластмасови окачени на пръчки и люлеещи се във въздуха шарени играчки.

Изведнъж до прозореца на Бърн изникна момче с вестник с крещящи заглавия. Призивите му станаха още по-настоятелни, когато колите отпред се раздвижиха. Момчето разстла вестника върху целия прозорец и тръгна заедно с таксито, щом потегли.

Шофьорът му кресна да се маха и тогава нещо изхвърча от вестника, удари Бърн отстрани и падна на седалката до него. Когато колата набра скорост, момчето изчезна.

През следващите няколко секунди Бърн мислеше светкавично. Предметът е малък и черен. Това е бомба. Някакъв вид бомба. На практика седи върху нея. Представи си как експлозията вдига във въздуха таксито, обви то в пламъци. Вземи я. Изхвърли я.

Тогава нещото започна да звъни. Той го похлупи с ръка. Звънна отново. Беше мобилен телефон. Сърцето му спря. Затуптя. Спря. Затуптя. Телефонът звънеше. Звънеше. Изумен, той го взе. Звънна за четвърти път в ръката му. Отвори капака му, приближи го до ухото си, каза „ало“.

— Пол… — Беше Сузана. — Пол, чуваш ли ме. Аз съм добре. Ще бъда…

Гласът й секна. Бърн не вярваше на ушите си… Какво се бе случило?

Тишина. После друг глас:

— Аз съм Висенте Мондрагон. Четири коли след теб сме. Кажи какво става.

Сузана е с Мондрагон?

— Какво, по дяволите, става? — попита Бърн. — Твоите хора ли отвлякоха Сузана?

— Да. Казвай бързо какво става — настоя Мондрагон.

Бърн трескаво мислеше. Кевърн го бе предупредил, че ще има искания. Който е отвлякъл Сузана, ще се свърже с тях, за да им каже какво иска в замяна на сигурността й.

— За бога — каза Бърн, — какви ги вършите? Какво искате? За какво е всичко това?

— Искам да знам къде е Гази Байда. Това правим вече повече от година.

— Все още се опитваш да намериш Байда?

Разбира се.

— Бях при Кевърн, когато ти се обади, и той ти каза да прекратиш всичко. Чух го да ти казва да изчакаш, докато отново ти се обади. Какви ги вършиш?

— О, да, така е — отговори Мондрагон с насмешка в гласа. — А ти запита ли се защо той иска това от мен?

Бърн бе уморен и объркан. Вече нямаше доверие на никого, освен на Сузана, а бе убеден, че има твърде голяма вероятност този побъркан човек да я убие.

— Искам да знам — заяви Бърн, ядосан на Мондрагон, ядосан на Кевърн, на всичко — как е Сузана и какво си намислил!

— Не е важно — отговори Мондрагон. — Просто малка застраховка.

— Застраховка? Застраховка срещу какво?

— Трябва да съм сигурен, че ще ми сътрудничиш във всичко, което поискам.

— Е, и какво искаш?

— В момента, Пол — каза Мондрагон бавно, опитвайки се да преодолее объркването и паниката на Бърн, — искам да знам какво става. Искам да знам къде отиваш и защо. Разбираш ли ме? Животът на Сузана зависи от това.

Мондрагон млъкна, за да даде възможност на Бърн да осмисли последните му думи. Колкото и сериозна да бе мисията му, свързана със срещата с Гази Байда, той в миг осъзна, че най-важната му грижа е да отърве Сузана от Мондрагон.

— Байда предложи да се предаде — каза Бърн.

Този път колебанието бе от другата страна на линията.

— Да се предаде ли?

— Да, точно така.

— Не подозира ли, че не си Джуд?

— Не, не подозира нищо.

— Защо си толкова сигурен?

— По дяволите! Не ме подозира! Щях да усетя. Щях да знам. Не ме подозира!

— Къде отиваш сега?

— В Санта Луиса. Там има малък парк, Хардин Морена, откъдето трябва да се обадя.

— И после какво?

— Ще говоря с Байда. Той ще ми каже какво да правя.

— За да уговорите подробностите?

— Така предполагам. „Просто се обади“, каза той. Сега отивам там.

— Той в Хардин Морена ли ще бъде?

— Беше ми казано да се обадя на един номер от уличен телефон. Разбрах, че ще говоря с Байда. Не ми каза къде ще бъде.

— Защо го прави по този начин? — запита повече себе си Мондрагон. В гласа му прозвуча недоверие или към Бърн, или към Байда. После каза: — Слушай ме внимателно. Пол. Ще го кажа само веднъж. Знам, че имаш начин за връзка с Кевърн. Не му казвай, че сме разговаряли. Не му казвай, че продължавам да търся Гази. След като те открих, няма да те изпускам от поглед. Пред теб има мои хора. Други мои хора пътуват към Хардин Морена. През цялото време ще бъдат около теб. За да останеш жив, трябва да запомниш три неща: не казвай на Кевърн за мен. Дори не споменавай името ми пред Гази Байда.

Той млъкна, очаквайки Бърн да зададе въпроса.

Бърн се подчини.

— И третото?

— Ако ме излъжеш — каза Мондрагон със смразяващо равнодушие, — със Сузана е свършено.