Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (51)

51

Мондрагон остана мълчалив няколко секунди, вперил изцъкления си поглед в жената. Бърн погледна Байда, чиито очи бяха приковани в Мондрагон. Чу дишането му. Знаеше, че Байда е прострелян в рамото. Нямаше представа колко сериозна е раната, но парчето от чаршафа, с което я бяха превързали, беше напоено с кръв.

Мондрагон се изправи и излезе от стаята през вратата срещу спалнята. Бърн чу отварянето на чекмеджета, дрънченето на предмети. Беше в кухнята. Като се върна, носеше касапски нож и друг по-малък, за белене на плодове. Седна на стола и сложи ножовете на пода между обувките си.

— Знаеш ли, Гази, ти повече приличаше на човешко същество, когато беше мексиканец. Когато се забърка с тия истории в Близкия изток, истинският Гази изчезна. Хизбула. Мюсюлманско братство. Шибаните фундаменталисти от „Великият Сатана“. Това вече не беше ти. Тъй че и окото ми не мигна да открадна проклетите пари от един радикален ислямист. Тъпи копелета. После се включи в латиноамериканската игра, в колумбийската игра, в мексиканската игра — Мондрагон поклати глава, — вече беше забравил какво беше тук, където хаосът е по-различен. Върна се със страхотна репутация. Мистър Тероризъм. Демоничният гений. Да. И аз на секундата те прецаках с четири милиона долара. Тогава мистър Тероризъм изпрати в Лондон двамата изроди от Богота. И ето, сега отново ще те прецакам. Само че този път ще ти струва всичко.

Мондрагон обърна очи към тялото на Карлета де Леон. Бърн си помисли, че го прави само за да подразни Байда, да провокира очакването му на това, което се канеше да направи с нея.

След това се усмихна и погледна Байда. Бърн за пръв път виждаше усмивка на тези устни. Беше умопомрачително. Мондрагон извърна глава към него.

— Този тук — каза той, посочвайки Бърн — не е Джуд. Джуд наистина бе убит в Тепито. Това е близнакът му. Без майтап. Еднояйчни близнаци. Ония тъпаци, Халил и Ахмад, по някакъв начин разбрали, че Джуд е агент на американското разузнаване — все още не знам как точно, — и го убили, преди да разбереш, че са ти довели шпионин, после стоварили вината за смъртта му на наркодилърите. Няколко нощи след това моите момчета ги ликвидираха. Всичките. Пуснахме слух, че отново става дума за наркоубийства и че Джуд все пак е жив. Голяма, сложна операция, Гази. Измислена с единствената цел да те пипна.

Мондрагон поклати глава и отново се ухили.

— Работата е там, Гази, че кръжах около теб дълго време, постепенно стеснявайки обръча. Когато ти се изпикаваше в храстите, аз се изпикавах отгоре. Когато оставяше миризмата си върху някое дърво, аз се отърквах в него. Животът ти се скъсяваше през цялото време, защото държах бъдещето ти с двете си ръце и късах късчета от него колкото се може по-бързо. Когато не можех да откъсна голямо парче, задоволявах се и с малко.

За пръв път, откакто Мондрагон бе влязъл през вратата, нещо се раздвижи в очите на Байда. Бърн бе удивен от оживлението, което се пробуди в тях. Беше страх, да, но и нещо повече. Байда искаше да каже нещо. Дори започна да издава нечленоразделни звуци изпод превръзката на устата, сумтене и скимтене, отчаян опит да говори.

Мондрагон не му обърна внимание. Обърна се, наведе се ниско над Байда и издаде глава напред. Изхвръкналите му очи и устни изглеждаха по-зловещи от всякога.

— Виждаш ли това, Гази? — попита той бавно с едва сдържана ярост в гласа. — Искаше да ми сториш най-лошото, да ме лишиш от лице, от сърцето и центъра на същността ми, от видимата ми душа. Смъртта би била милост за мен. Но ти искаше да умирам всеки лен. Така и стана.

Мондрагон млъкна и Байда прекрати мъчителното си усилие да получи възможност да обясни. Сега Бърн ги чуваше как дишат, сякаш дъхът на единия се всмукваше от другия, носейки в себе си взаимната им омраза.

— Но твоето светотатство породи един парадокс, Гази. Лишавайки ме от лице, ти създаде друго на негово място. Разгледай го внимателно — каза Мондрагон и се наведе още по-близо, бавно въртейки глава насам-натам. — Това е лицето на собствената ти смърт.

Господ обичаше Лекс Кевърн. Късметът не го изостави.

Щом влязоха със Сузана в прохода откъм улицата, те се притиснаха един в друг, за да си поемат дъх и да се поуспокоят. Само за миг, Кевърн поведе към по-светлия край на прохода, за да огледат вътрешния двор. За щастие, той веднага забеляза човека, оставен долу да наблюдава входовете.

Беше се облегнал на стената в началото на прохода, който излизаше на улицата на ъгъла на площада, и пушеше. Виждаха се само лакътят и димът от цигарата му.

Кевърн отстъпи назад и се допря до Сузана. Прошепна нещо в ухото й. После се върнаха по същия път, на улицата се разделиха и тръгнаха под дъжда в противоположни посоки.

Сузана заобиколи по пресечката и стигна до входа откъм другия край на вътрешния двор, от противоположната страна на пушещия пазач. Щом влезе, потърси нещо, което да й даде повод да излезе на двора. Откри го в средата на прохода — две кофи и парцал с дълга дръжка, облегната на стената.

Мушна пистолета под роклята си и го закрепи на колана. Останалото щеше да свърши на открито. Взе кофите и тръгна към края на коридора, където спря и се огледа. Пазачът си стоеше там.

Кевърн стигна до края на отсрещния проход и надзърна. Пазачът все така се подпираше на стената; още нищо не бе привлякло вниманието му. Мушна пистолета на Мондрагон на кръста си, извади сгъваемия нож от обувката си и го отвори.

Сузана излезе на двора и тръгна към една от струите дъждовна вода, стичаща се от улуците върху плочите. Остави кофите, изрита обувките си и придърпа края на роклята си чак до кръста, разголвайки колкото се може повече краката си. После взе едната кофа и преструвайки се, че я намества под струята, се наведе с гръб към пазача, давайки му възможност добре да огледа задника й през подгизналите бикини.

Когато Кевърн надзърна иззад ъгъла, забеляза, че пазачът е променил позата си. Беше се изправил, насочил цялото си внимание към нещо на двора. Кевърн заобиколи, благодарен на трополящия дъжд, който поглъщаше тихите шумове, предвещаващи опасност.

Наложи се да пререже два пъти гърлото на пазача, за да свърши работата. Подържа го, докато изгуби съзнание, после го отпусна на земята и погледна към Сузана, която се бе върнала под колоните на прохода и го наблюдаваше. Кевърн й посочи с глава към страната на двора откъм площада.

Преди да се качат по стълбите, те обсъдиха вероятностите. След като избраха най-правдоподобните, Кевърн й подаде пистолета със заглушител, който бе взел от пазача. Тя имаше опит най-вече с такова оръжие, а точността щеше да бъде решаваща.

С изненада откриха, че Кито и другият пазач не са пред вратата на апартамента. Отпред имаше малка зимна градина с палми и няколко градински мебели. От вътрешния двор до мястото, където Кито и пазачът убиваха времето, имаше около петнайсетина метра. Площадката на стълбището за втория етаж бе на още толкова разстояние от тях.

Последва ново кратко съвещание, проведено шепнешком. След това Кевърн се върна обратно до противоположния край на вътрешния двор, където имаше същото стълбище. Събу обувките си и се заизкачва колкото може по-бързо. Целта му бе да стигне до втория етаж, да заобиколи и да се озове на метър-два от Кито и другия пазач.

Но тогава му прилоша. Гаденето се върна внезапно като неочакван ритник в стомаха. Дори не му остана време да се наведе, преди да започне да повръща — пристъп след пристъп, изхвърлящи парливата течност от устата му. Краката му омекнаха. После видя повърнатата зърнеста черна каша и разбра, че никога няма да стигне догоре… Сякаш потъваше в топла течност, която бързо изстиваше. Погледна към другия край на двора, но не видя Сузана… Не можеше и да извика. Стълбите започнаха да се свиват и разтягат като хармоника. Не беше за вярване. Мамка му…

Сузана чакаше и броеше секундите. На втората минута запълзя нагоре по стълбите, докато главата й се изравни с пода на площадката. Търсеше да види краката на Кевърн през парапета от ковано желязо, който я скриваше. Нищо. Трябваше вече да е там, на една ръка разстояние.

Тя бавно и внимателно плъзна още един поглед по площадката. Кевърн го нямаше. Внезапно я обзе лошо предчувствие. Спомни си как се потеше, как му се гадеше и как се присвиваше.

Господи. Първият й порив бе да се върне и да го потърси, но се спря. Беше рисковано, можеше да пропилее, макар и малката възможност, която имаше. Кевърн като по чудо бе спасил от пълен провал безнадеждната ситуация, бе направил каквото можеше. Сега беше неин ред.

Тя се обърна бавно към мъжете, вдигна пистолета с удължена от заглушителя цев и го опря на пода, прицелвайки се в тях. Щеше да свали другия пазач. Кито бе по-важен от него. Кито щеше да й бъде нужен.

Намести се на стъпалото, хвана пистолета с две ръце и подпря дулото на пода.

Съсредоточи се да успокои дишането си.

Натисна спусъка.