Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (23)

23

Едрият мъж с широки рамене и дебел врат, който бе клекнал до кашон с картонени папки, вдигна очи.

— Сузана — възкликна той, като се изправи и тръгна към нея със сияещо лице. Прегърнаха се малко смутено и Бърн си спомни думите й, че повече от година двамата с Джуд не са се срещали лично с други от екипа на операцията.

Веднага след това мъжът се обърна към Бърн, протегна ръка и каза:

— Пол, аз съм Лекс Кевърн.

Докато се ръкуваха, Бърн почувства изпитателния му поглед, преценяваш дали Гази Байда ще се хване на тази първокласна стръв.

— Проследиха ли ни? — попита Сузана.

— Не, не забелязахме никого след вас. — Очите му се върнаха към Бърн. Оценявам усилията ти. Няма да ти е лесно.

— Да, но свиквам бързо — отговори Бърн.

— В добри ръце си — каза Кевърн. — Всичко ще бъде наред. Тя ще направи каквото трябва.

— Да се залавяме за работа — прекъсна го Сузана.

Макар да бе обещала, тя не каза на Бърн къде и защо отиват. По държането на Кевърн, Бърн заключи, че той също не знае за какво става дума. Стори му се, че Сузана е притеснена от нещо.

— Ти поиска срещата — каза Кевърн. — Давай.

Сузана закрачи неспокойно из стаята. Без да откъсва поглед от Бърн, Кевърн скръсти ръце и седна на края на бюрото в очакване. С една ръка на кръста и с наведена глава Сузана няколко пъти мина край бюрото, между Кевърн и Бърн, който стоеше до отворения прозорец откъм улицата. После рязко спря.

— Лекс, трябва да знам какво криеш от мен — каза тя.

Той я погледна учудено.

— Някой вече е забелязал Бърн.

Разказа му за телефонното обаждане в 3:30 сутринта.

— Минго? — зачуди се Кевърн.

— Да.

Тя го наблюдаваше внимателно, но според Бърн лицето му не издаваше нищо.

Когато някой се обажда на този номер, трябва да знам кой е, Лекс. Това беше кодираният телефон на Джуд. А тоя тип знаеше, че Пол е тук. Нещо става. Хората, които имат този номер, мислят, че Джуд е убит преди шест седмици по време на наркоакция. Но както знаеш, оттогава телефонът е звънял осем пъти. Четири от тези обаждания според нас са от Байда. Просто проверява. Останалите четири обаждания са от друг кодиран телефон.

— На същия човек ли?

— Да, същият телефон. И мисля, че ти знаеш кой е той.

Кевърн я изгледа втренчено. Бърн ги наблюдаваше. Не виждаше добре лицето на Кевърн, но долови, че Сузана е забелязала нещо в него, което никак не й харесва.

— По дяволите, Лекс! Защо се държиш така с мен?

Кевърн се изправи и разпери месестите си ръце с разтворени длани.

— Чакай малко. Изслушай ме, преди да избухваш. И след това кажи, че не съм прав.

Сузана кипеше.

Кевърн погледна към Бърн.

— Информацията е поверителна. Би ли…

— Не — прекъсна го Сузана. — Вече така ще бъде. Лекс.

По лицето на Кевърн този път пробягна нещо, очевидно дори за Бърн: гняв, който той моментално овладя.

— През следващите няколко дни — обърна се Сузана към Кевърн — ще му казвам всичко, което знам. Всичко. Без тайни. Ние сме екип. Ти го искаше — е, получи си го. Няма да изпадам в положението да решавам какво трябва и какво не трябва да му казвам. Той трябва да знае всичко, за да остане жив. А това би било трудно, ако добавим още едно ниво на секретност.

Кевърн я гледаше втренчено. Бърн трябваше да гадае какво става. Изглежда, Сузана се опитваше да му каже, че ще пренебрегне всякакви забрани и няма да се съобразява с никакви правила заради оцеляването им. Сякаш искаше да му каже: Благодаря, че ни бутна от скалата, но след като си го направил, ние ще отговаряме за падането. И за приземяването. Ако това не се харесва на Кевърн и на шефовете във Вашингтон, проблемът си е техен.

— Имаш право — съгласи се неохотно Кевърн. — Ето какво става според мен. Но не съм сигурен. Мислих много по въпроса. Към края на обучението ти във Фермата, Джуд ме дръпна настрани и настоя да поговорим някъде навън. Срещнахме се в един бар и той ми каза какво е намислил.

Лицето на Сузана застина. Бърн разбра, че Кевърн е нанесъл успешен удар в малкия им дуел на нерви.

— Джуд смяташе, че версията с контрабандата няма да мине, без да е подплатена с убедителна разузнавателна операция, осъществена лично от него. Смяташе, че човек в неговото положение не може да ръководи първокласна контрабандна операция, без да е обезопасена по някакъв начин. Поиска разрешение, както и финансиране за провеждането на негова самостоятелна контрабандна сделка.

Кевърн прокара ръка по лицето си и изсумтя. Погледна пода, изпъшка и отново скръсти ръце.

— Претеглихме внимателно всички плюсове и минуси. Той явно бе обмислил нещата добре и за всичко имаше отговор. Боеше се, че ако хората на Байда започнат да ровят надълбоко, когато го проверяват, ще открият, че се занимава с контраразузнаване. Тогава лесно би могъл да твърди, че то е свързано с контрабандата. Джуд предполагаше, че Байда ще остане доволен от това обяснение. Звучеше убедително. Но дори ако въпреки това Байда продължи да таи някакви подозрения, на хората му щеше да е адски трудно да изровят друго обяснение. Всъщност Джуд имаше предвид двойно подсигуряване. Нещо като гръмоотвод, който би отвел всички подозрения, свързани с действията му, право в контрабандната операция. Умно измислено.

Кевърн млъкна и отново седна на бюрото. Изглеждаше уморен. Бягането се бе оказало дълго и изтощително за всички, а сега, вместо да пресекат финала, започваха втора обиколка.

— Джуд имаше една молба — продължи Кевърн. — Не искаше да ти казвам какво е намислил. Според него — и мисля, че беше прав — не беше необходимо да те натоварваме допълнително. Ако задачата ти не включваше контрабандната операция, тогава защо трябваше да те обременяваме с проблемите на разузнаването? Това само би увеличило напрежението.

Той млъкна, вдигна въпросително едната си вежда и я погледна, като че се опитваше да прочете мислите й.

— Това е цялата тайна — каза Кевърн и колебливо добави: — Всъщност Гордън също не знае за малката операция. Знам само аз. И се опитвам да забравя, за бога.

В последвалата тишина Бърн видя огорчението, изписано по лицето на Сузана. Или просто така му се стори. Знаеше колко важно е партньорите да си имат доверие, особено партньори в шпионажа, свикнали със свободното падане, при което се приема, че другият осигурява спасителното въже, предотвратяващо фаталния завършек на скока. Такова доверие си имаше емоционална цена, особено между партньори, които са споделяли нещо повече от държавни тайни.

Сега тя научаваше, че Джуд през цялото време е крил от нея тайната си. А тя дори не е подозирала. Това беше измама, а в контекста на техния свят тя бе равносилна на изневяра.

— Е? — попита Кевърн.

Сузана кимна.

— Наистина в един момент би се оказало слабо място. — Кимна отново. — Имал е основания да го направи.

От другата стая се чу оживен разговор. Те млъкнаха и изчакаха гласовете да стихнат.

— Добре — каза Сузана и прочисти гърлото си. — Дай ми някаква информация, каквото и да е. Трябва да се справим с този тип.

Кевърн поклати глава.

— Вече ти казах. За последен път говорихме с него в онзи бар. Винаги съм смятал, че е свършил работата, но това си беше операция на Джуд. За мен тя не съществува. Не знаех нищо за нея тогава, не искам да знам нищо и сега. — Той я погледна многозначително. — То си беше изцяло работа на Джуд. Включително и евентуалният провал. Ако използваш този човек, те очаква същото.

— Щеше да му дадеш разрешение да изкопае и собствения си гроб, ако беше поискал, нали?

— Не ме учи какво мога и какво не мога да разрешавам. Хайде, Сузана, нали затова и тримата сме си сложили главата в торбата. Всички знаем историята. А това е стара история. — Кевърн погледна Бърн, после Сузана. — Те искат Гази Байда. Каквото и да им струва.

Сузана погледна Бърн.

— Все едно да публикуваш обява за работа за хора, които обичат приключенията. Като получиш молбите, изхвърляш в колчето всички, освен на кандидатите, които са любители на руската рулетка. После ги изпращаш в някой китайски бардак, за да открият човек, който продава револвер само с един патрон в него. Агентите ти може и да го намерят, но ти не се изненадваш особено, ако загубиш няколко от момчетата си. Защото си го предвидил.

Кевърн я гледаше изпитателно. Бърн си помисли, че той се опитва да прочете мислите й и да разбере дали с променила отношението си към него.

Тя се обърна към Кевърн.

— Имаш ли представа дали този човек знае за Байда?

Кевърн поклати глава.

— Не съм сигурен, но предполагам, че знае.

Мълчание.

Сузана се приближи до Бърн и погледна към улицата. Намираха се в тих, гъсто населен жилищен квартал. Между клоните на дърветата видя две жени, които миеха тротоара със сапунена вода и после я измитаха на паважа.

— Джуд обичаше да жонглира — каза Сузана, наблюдавайки двете жени, които се спряха да отдъхнат и да побъбрят, озъртайки се, за да не пропуснат нещо интересно от живота наоколо. — Обичаше да има едновременно няколко възможности, за да си осигури пълен контрол върху сложните ситуации. — Тя кимна. — Да, предполагам, че Минго знае за Байда. — Обърна се и добави: — Така. Чака ни доста работа. Как е Гордън?

— Добре е — отвърна Кевърн.

Сузана кимна.

— Чудесно.

Толкова за близките семейни отношения.

— Ние изчезваме — каза тя. — Ще се обадим, когато решим как да се справим с положението.

— Добре — съгласи се Кевърн. — Имам нов телефон за теб. — Той се изправи, приближи се до маса, отрупана с електроника, взе мобилен телефон и зарядно устройство и й ги подаде. — Върни ми стария.

Сузана извади от чантата си телефона и му го даде.

— Така — каза Кевърн. — В този е вградено всичко необходимо. Ще знаем къде си във всеки един момент. Искаме да ни докладваш колкото може по-често или когато ти се налага. Набираш нула шест нула и започваш да говориш. Сигналът е максимално защитен. Следим го денонощно. Ще отговорим веднага. Всичко останало си е същото.

— Добре.

— Имай предвид, че Байда ще получи информацията до няколко часа. Може вече и да я е получил. Щом Минго знае, че Джуд е жив, следва да приемем, че всички знаят. Бъди готова.

— Ще действаме максимално бързо — отговори тя, после сложи телефона и зарядното устройство в чантата си и двамата с Бърн си тръгнаха.