Дейвид Линдзи
Лицето на убиеца (22)

22

На сутринта Бърн се събуди, разтърсен от Сузана, която се бе навела над него с увита около кръста хавлия и друга кърпа около главата.

— Събуди се.

Когато отвори очи, тя бършеше косата си. След секунда си спомни къде е, претърколи се и се подпря на лакът.

— Трябва да отидем на едно място. Ставай.

Не беше много сигурен, но му се стори, че долови тревога в гласа й. Сърцето му подскочи. Но после тя се наведе и спусна косата си пред лицето, продължавайки да я бърше, и той си помисли, че така му се е сторило. Не беше разтревожена. Усети аромата на шампоана й. Изправи се и отметна косата си назад.

— Направила съм кафе в кухнята. Докато се къпеш, ще изляза за малко. Ще се върна до един час и ще донеса нещо за закуска. Хапваш и тръгваме.

— Къде?

— Ще ти обясня по пътя.

— Кой се обади снощи по телефона?

— Не съм сигурна.

Тя взе гребен от леглото и започна да реши влажната си коса, наклонила глава на една страна.

— Мислех, че не трябва да излизам, докато не свършим с инструктажа.

— Чете ли снощи?

— Да, до късно.

— Е, значи напредваш.

Обърна се и тръгна към банята.

— Ще бъда готова след пет минути.

Бърн стана от леглото и си обу панталона. До дрешника на Джуд имаше скрин. Отвори го. Бельо, тениски, чорапи. Почувства се странно.

Огледа се. От едната страна на вратата, която водеше към ателието, имаше гардероб. Не беше го забелязал. Чу бръмченето на сешоара в банята. Приближи се до гардероба и го отвори. Дрехи на Сузана. Или просто женски дрехи. Взе една от блузите и я помириса. Парфюмът на Сузана. В малко чекмедже от другата страна беше бельото й.

Той се върна при дрешника и заразглежда дрехите. Дали ще намери нещо из джобовете — стар билет за театър, касова бележка от някоя покупка? Сешоарът млъкна. Не искаше Сузана да го завари да рови из гардероба на Джуд и се върна до вратата към ателието. Изглеждаше му познато. Това не можеше да се дължи само на едната нощ, прекарана тук. Имаше и нещо друго.

— Готово — каза тя. — Банята е на твое разположение.

Гъстата й коса беше бухнала от сешоара. Сузана разтриваше ръцете си с лосион. Бърн предположи, че сега ще седне на своята страна на леглото — тази откъм прозореца, — за да направи същото и с краката си.

Тя мина край него и заобиколи леглото. Седна и започна да маже краката си, обърнала към него голия си гръб.

Значи не било толкова трудно. Можеше да усвои нещата от обичайното ежедневие на брат си за по-малко от ден. При тази мисъл усети празнина в стомаха си. Тръгна към банята и затвори вратата след себе си.

Дълго време остана пред мивката с увита около кръста хавлиена кърпа и мокра коса, разглеждайки съдържанието на шкафчето. Тубичка паста за зъби, старателно навита откъм долния край. Кутия с бинтове. Антихистамини. Самобръсначки. Антисептичен спрей за гърло. Адвил. Мидол. Пакетче пили за нокти. Конци за чистене на зъби. Дезодорант.

Бурканчето с крем за бръснене бе върху мраморния плот. Бърн също използваше крем за бръснене. Повечето хора — не, но тези, които ползват, все пак са милиони, каза си той. Беше излишно да търси някакъв особен смисъл в това. Отвори бурканчето и усети мириса на бадеми. Като неговия. Но милиони други хора сигурно също го използват.

Забеляза следите от пръстите на Джуд, където бе загребвал от крема. Господи. Той сложи собствените си пръсти в браздите и внимателно ги прокара по тях. Взря се в крема по ръката си, после — в бурканчето. Следите от пръстите на Джуд вече ги нямаше. Пол бе направил първата крачка към целта да го замести. Започна да сапунисва лицето си.

Следващите четирийсет минути преминаха като в сън, в който бавно навлизаше в подробностите от живота на брат си. Умишлено не смени ножчето на самобръсначката в желанието си за осезаема близост с Джуд, макар да не преставаше да се пита защо. След като се обръсна, използва неговия лосион за лице, после си сложи от неговия талк под мишниците.

В спалнята отвори скрина и си обу гащета и тениска на Джуд. Като в транс си избра негов панталон от дрешника и колан от окачалката на вратата. Също и чиста риза. Обувките. Господи, бе забравил за обувките. Избра един чифт, после чорапи. Всичко му беше по мярка. Всичко му отиваше.

Огледа се в цял ръст в огледалото на гардероба на Сузана и едва сега осъзна колко е важно да се превърне в Джуд, изцяло и без остатък, доколкото беше възможно. В противен случай всичко щеше да се провали.

Тази мисъл би трябвало да го е поразила като гръм още в мига, в който чу предложението на Мондрагон в Хюстън, но не се беше случило. Беше си помислил, че всичко му е ясно, но се бе лъгал. Наистина. Реалността на положението го връхлетя с цялата си сила едва след това интимно докосване до дреболиите от живота на Джуд, едва след като се бе видял в неговите дрехи и бе спал в едно и също легло с жената, с която Джуд навярно бе спал, едва след мига пред огледалото, в което съзря лицето на Джуд. Животът му зависеше от възкресяването на лицето в огледалото. Ако му се искаше да живее, Джуд трябваше да се прероди, цял-целеничък.

Стоеше до прозорците на ателието, когато чу отварянето и затварянето на входната врата. След няколко минути бързите стъпки на Сузана прекосиха всекидневната и се спряха в началото на стълбите.

— Джуд — извика тя.

Хванат неподготвен, го обзе паника, но бързо се овладя.

— Да — подвикна в отговор.

— Нося закуска. Искаш ли кафе?

— Току-що пих — каза той и я чу да тръгва нагоре по стълбите.

Отдалечи се от прозорците и бе стигнал до средата на ателието, когато тя излезе на площадката и го видя. Бързите й стъпки изведнъж спряха, сякаш някой я бе повикал по име, после бавно се приближи до него. Държеше бяла торбичка със закуските, а изразът на лицето й бе смесица от изненада и усилие да я прикрие. Огледа го изпитателно от глава до пети.

Като стигна до него, тя протегна ръка и нежно я сложи на бузата му. Гледаше го така, сякаш не беше пред очите й, а се опитваше да си го спомни. После отпусна ръката си и опря длан върху гърдите му, усещайки биенето на сърцето.

Изведнъж се отдръпна, заобиколи го и сложи закуските на масичката пред канапето на няколко крачки от него.

— Трябва да тръгваме — каза тя с гръб към него, после смъкна чантата от рамото си и затършува из нея. — Хапни набързо. Ще ни отнеме час, за да стигнем.

Слязоха долу и в тихото утро се озоваха на Авенида Мексико. Бърн чуваше грохота на града, долитащ от всички посоки само на няколко пресечки от тях, но паркът бе остров на спокойствието, където най-силният звук бе чуруликането на птиците от клоните на високите дървета.

Сузана извади кодирания си мобилен телефон и се обади на някого. Размениха няколко реплики, после проведе още един разговор. След това тръгнаха по улица „Теотиуакан“ към „Амстердам“, където взеха такси и се отправиха на юг по „Инсурхентес“.

— Този маршрут е добър, ако не искаш да те проследят — каза тя, като се обърна и погледна през задното стъкло. — Движението тук винаги е ужасно натоварено, тъй че ако някой реши да те следи, ще се наложи да поеме доста рискове. Рано или късно ще се издаде, тъй като ще трябва да мине на червено, да се промъкне през задръстени кръстовища или да отнеме предимство.

През следващия половин час следваха безопасния маршрут. Вместо да отбият към улица „Койокан“, както бе казала на шофьора, в последния момент Сузана го накара да поеме към „Сан Анхел“, нагоре по стръмните и тесни калдъръмени улички. Обади са на двама приятели, чиито дворове имаха обща стена в градините отзад, макар отпред да излизаха на различни улици. Прехвърлиха се през градините им, взеха друго такси и се върнаха в града по „Инсурхентес“.

Скоро стигнаха до Рома Норте, където повечето варовикови сгради от края на деветнайсети век бяха оцелели. Сивите им каменни стени бяха прорязани от тъмни бразди — резултат от замърсяване в продължение на цяло столетие. Слязоха от таксито в началото на тясна пресечка и като повървяха известно време, стигнаха до малък горист парк с площад, наречен „Рио де Жанейро“.

Сузана спря и отново се обади по телефона, без да откъсва очи от стара сграда в неокласически стил, скрита зад дърветата. Когато от нея излезе мъж и запали цигара, те влязоха в парка и се насочиха към отсрещния му край, подминавайки копие на „Давид“ от Микеланджело, издигащ се сред воал от ситни капчици във водоскока насред парка. После пресякоха улицата, минаха край мъжа с цигарата, който не им обърна никакво внимание, и влязоха в сградата. Качиха се по мраморното спираловидно стълбище, обиколиха площадката и влязоха през една от трите врати.

Две жени, едната с червеникавокафява коса, другата — мексиканка, вдигнаха очи от компютрите, поставени върху сгъваеми маси. Очевидно очакваха Сузана и Бърн, но погледите им се насочиха най-вече към него. Той долови възхищението им. На масите имаше мобилни телефони, мазни хартиени пликове, празни пластмасови бутилки и чаши от кафе. И двете жени носеха на кръста си кобури с пистолети.

— Да — каза блондинката. Изправи се, погледна Сузана и без да поздрави, кимна встрани и добави: — Той е вътре.

— Хайде — каза Сузана на Бърн.

Прекосиха помещението, в което нямаше други мебели, освен двете маси и столовете, и отвориха вратата на друга стая.