Лусинда Райли
Орхидеената къща (50)

49

„Уортън Парк“

 

Седя в библиотеката, мъчейки се да проумея историята, която току-що бях чула. Трагична приказка за любов, измяна и болка… приказка, чиято развръзка въвлича и мен самата в сюжета.

Хари Крофърд е дядо… Във вените ми тече кръвта на рода Крофърд… Майка ми е наполовина тайландка, донесена от другия край на света… Елзи и Бил не са ми кръвни роднини… А аз самата, по един или друг начин, който все още не се избистря в главата ми, съм сродена с Кит…

Но въпреки че чух стряскащи, променящи живота неща, се чувствам спокойна. Тази къща… целият „Уортън Парк“, винаги е бил част от мен, без да знам защо. Просто открай време нещо ме тегли насам.

Но вече знам, че предците ми живеят между тези стени от триста години. Навярно духът им се е пропил във всяко кътче на имението.

„Уортън Парк“ и семейство Крофърд — моето семейство — са неразривно свързани. Къщата сякаш протяга ръце да ни достигне, привлича ни към себе си, настоява да се завърнем. Сякаш ни притежава и бягството е невъзможно. Успяла е да се докопа дори до едно мъничко детенце, родено на хиляди километри оттук, дете, чиято поява на бял свят никой не е очаквал.

Майка ми, Жасмин, единствената директна потомка от поколението си, извънбрачно родена в следвоенния хаос, изживяла целия си живот в неведение относно кръвната си принадлежност и законното си право върху имението, бе отраснала тайничко на негова почва. А накрая оставила след себе си още потомци на рода Крофърд, една от които, по неведомо стечение на обстоятелствата, сега седи между същите тези стени.

Голата истина внезапно връхлетя съзнанието ми. Но утеха или боязън ми носи?

„Уортън Парк“ не принадлежи на семейство Крофърд.

Ние принадлежим на „Уортън Парк“.

 

 

Джулия усети напрежението в тялото си, погледна надолу и видя, че е стиснала силно ръката на Кит. Стрелна очи към изпитото, пепеляво лице на Елзи.

Кит пръв наруши спусналата се в стаята тишина.

— Ако не греша, двамата с Джулия се падаме трети братовчеди, нали така?

Елзи съумя да кимне с глава.

— Точно така, Кит.

— А научил ли е някога Хари, че малкото момиченце, живеещо само на няколкостотин метра от къщата му, е дъщерята на Лидия?

— Не. Двамата с Бил удържахме на обещанието си към лейди Крофърд и не проронихме нито дума пред никого. Хари повече никога не стъпи в зеленчуковата градина и парниците. Бил страдаше ужасно, задето връзката, която си бяха изградили в Чанги, се беше скъсала. Но пък разбираше защо лорд Хари не искаше да има нищо общо с нещата, които му напомняха за Лидия. Повече от двайсет години дори не зърна дъщеря си. Докато един ден, след като научи, че не му остава много време, се появи на прага ни. — Елзи обърна очи към Джулия. — Майка ти му отвори вратата. Тогава навярно му е просветнало; все пак Бил открай време разправяше, че с годините Жасмин все повече и повече заприличвала на майка си. При всички случаи — сви рамене Елзи — лорд Хари влезе в колибата, сякаш беше видял призрак. Мисля, че чак в онзи момент проумя коя е.

— Сигурно е било огромен шок за него — пророни Кит.

— Да — потвърди Елзи, — клетият трепереше от глава до пети. Накарах го да седне и му направих чаша чай с много захар. И макар да ми говореше, че искал Бил да вземе дневника му от Чанги, не отлепяше очи от Жасмин. Тъкмо се беше върнала от парниците, където ходеше да рисува орхидеите на баща си. Лорд Крофърд видя рисунките й върху кухненската маса и я заразпитва за тях.

Споменът накара Елзи да се просълзи и Кит пусна ръката на Джулия, за да отиде тя до баба си и да я прегърне.

— Елзи, ако ти идва много…

— Не — отсече Елзи, — започнала съм и искам да довърша. Както и да е, лорд Хари попита Жасмин дали би му подарила рисунките си, защото много ги харесвал. Дъщеря ми се съгласи и тогава… той я целуна и си тръгна. Това — сведе глава Елзи, преглъщайки тежко, — беше последният път, в който видях бедния Хари жив.

— Вероятно е било за добро, че е научил чак в края на дните си. За Жасмин също — утеши я Кит.

— Може и така да е, но никога няма да забравя изражението на лицето му, докато си тръгваше. Беше едва на четирийсет и осем, но изглеждаше много състарен. Нямаше хубав живот горкичкият. Двамата с лейди Крофърд бяха съпрузи само на хартия. След като научи за Жасмин, а после загуби собственото си дете, Оливия вече не беше същата. Колкото и да я обичах, усетих как се превърна от мило момиче в озлобена старица. Хари не получаваше нито капчица утеха от нея; това го знам със сигурност. Често съм казвала, че според мен си умря от разбито сърце клетият.

— Значи така онези четири рисунки са попаднали в разпродажбата на вещи, на която попаднахме преди няколко месеца — заключи тържествено Кит, обръщайки поглед към Джулия.

Тя обаче не му отвърна, потънала в собствените си препускащи мисли.

— И Жасмин никога не е научила кои са били истинските й родители? — попита накрая Кит.

Елзи поклати глава отбранително.

— Не. Какво хубаво щеше да излезе от това за когото и да е от нас? О — прозя се тя, — извинявайте, но разказвачеството е уморителна работа. — Тя обърна поглед към Джулия. — Добре ли си, гълъбче? Сигурно всичко това ти идва изневиделица. Но поне знаеш, че майка ти и баща ти са истинските ти родители, макар и аз да не съм ти кръвна баба, мътните ме взели. Винаги съм те обичала като моя си внучка.

— Знам, бабо — отвърна Джулия.

— Е, трудно ми беше да пазя такава тайна през всичките тези години, но човек прави каквото се налага. И ние с Бил така постъпихме.

Мислите на Кит не бяха замъглени от емоции, затова успя да схване последиците от току-що чутия разказ.

— Но от това следва, че Алиша, като твоя по-голяма сестра, е директната наследница на имението, не аз. Разбира се, понеже е жена, не може да наследи благородническото звание, но пък има право да претендира за своя дял от имението.

— Не, Алиша не би постъпила така — поклати уморено глава Елзи. — Но този въпрос остава за друг път. Май ми трябва малко почивка. — Тя понечи да стане и Кит скочи да й помогне.

— Благодаря ти, Кит. Същински джентълмен си, един достоен представител на рода Крофърд. — Тя се усмихна, хвана го под ръка и двамата тръгнаха към вратата, спирайки до Джулия, която още седеше неподвижна на дивана. — Съжалявам, гълъбче — каза й Елзи тихо. — Толкова се чудех дали да ти разкрия истината, или не. Но като видях как съдбата те върна в „Уортън Парк“, при Кит, реших, че така е редно. Дано не съм се лъгала.

Джулия стана на крака и прегърна баба си през раменете.

— Правилно постъпи, бабо. И съм ти безкрайно благодарна.

Кит и Джулия застанаха един до друг и изпратиха Елзи с погледи.

— Дали да не се кача до горе с нея? — попита Джулия.

Кит поклати глава.

— Струва ми се, че иска да остане сама. — От гърлото му се изтръгна въздишка, която се превърна в свирукане. — Пийва ли ти се едно бренди? На мен ще ми се отрази добре след всичко това.

Джулия поклати глава.

— Не, благодаря. — Тя се тръсна на дивана, а Кит извади стъклена гарафа от шкафа под рафтовете с книги и си наля питие.

— Единственият въпрос, който остана да задам на Елзи, е дали истинската ти баба е все още жива. Ако Лидия е била едва на седемнайсет, когато са се запознали с Хари, а годината е била 1946-а, то би трябвало сега да е на… осемдесет? Има шанс все още да е сред живите. — Кит седна на дивана до Джулия и преметна ръка през раменете й. — Явно Лидия наистина е значела много за Хари, щом е бил готов да се откаже от всичко, само за да е с нея. Освен това, скъпа моя, вече знаем откъде си наследила таланта си на пианистка: от дядо си Хари.

Джулия не се беше замислила по въпроса и отпусна глава на рамото на Кит, благодарна, че не бяха по-близки роднини от трети братовчеди.

— Да, може би — пророни тя.

Кит вдигна поглед към пукнатините в тавана.

— Разбира се, поуката от тази тъжна история е, че чувството за дълг се е оказало по-силно от любовта. Безкрайно щастлив съм, че не съм изпаднал в положението на Хари. Разбирам защо е вярвал, че няма друг избор.

— Повече ми е жал за Оливия. Още от самото начало е знаела за случилото се, но е поставила бъдещето на „Уортън Парк“ над собствените си чувства. Нищо чудно, че беше озлобена — въздъхна Джулия. — През целия си зрял живот се е чувствала необичана и предадена.

— Да — съгласи се Кит, отпивайки глътка бренди. — Сега съжалявам, че не съм й обръщал повече внимание, докато гостувах в имението през ваканциите. Имах я за най-обикновена съсухрена кисела старица.

— Като се има предвид, че е загубила собственото си дете, сигурно й е било много трудно да гледа как дъщерята на Хари, майка ми, расте в имението.

— Животът може да е безкрайно тъжен, нали? — въздъхна Кит и притисна Джулия към себе си. — Затова подкрепям вярването, че трябва да живеем за мига. А сега, след всичкото това вълнение, май е най-добре да се отправяме към горния етаж?

Джулия се съгласи и двамата тръгнаха заедно към фоайето. Тя седна на стълбите, докато Кит изпълняваше ежевечерната процедура по изключването на лампите и заключването на вратите. Като се върна, седна на стълбите до нея.

— Добре ли си, скъпа? — попита я той, пресягайки се да вземе ръката й.

— Да — кимна тя.

— Внучка на градинар в единия момент, благородничка — в другия! — пошегува се невинно Кит. — Но имай предвид, че нито си първата, нито пък ще си последната. Мога да ти изброя половин дузина местни аристократски родове с позорни семейни тайни. Хайде, момичето ми, време е да лягаме. Утрешният ден ще е натоварен. — Кит й помогна да се изправи и двамата заизкачваха стълбището хванати ръка за ръка.

— Едно не разбирам — пророни Джулия в тъмнината, след като лежаха и Кит я обви закрилнически в прегръдката си. — Защо Елзи не настоя Алиша също да изслуша историята й? Все пак касае и нея не по-малко от мен самата.

— Ами — подхвана Кит, милвайки копринената й коса, — ако съдя по заключителните думи на Елзи тази вечер, имаме да чуем още няколко семейни тайни. Лека нощ, миличка.

 

 

Джулия стана рано-рано на следващата сутрин и се зае да подготвя уговорения неделен обяд. Елзи пристигна в кухнята малко след девет часа, изумена от собствената си поспаливост.

— Сигурно снощните емоции са ми изцедили силичките — обяви тя, сядайки на кухненската маса. — Винаги съм на крака от шест.

Джулия й сервира чаша чай.

— Е, убедена съм, че не ти е навредило. Приятно ми е аз да се грижа за теб, ей така, за разнообразие.

Елзи погледна Джулия тревожно.

— А… как се чувстваш след чутото снощи?

— В интерес на истината, като попривикнах с идеята, вече се чувствам нормално — отвърна искрено Джулия. — Така де, все пак не си ми съобщила, че родителите ми не са ми истински родители, нали? — Джулия сложи ръка върху рамото на Елзи, наведе се и я целуна. — Може и с теб да нямаме кръвна връзка, но това не би променило отношението ми.

Елзи се пресегна да хване ръцете на внучка си.

— Благодаря ти, гълъбче, задето приемаш новината така зряло. Тревожех се, че след целия шок, който преживя през изминалата година, ще ти дойде в повече. Но сметнах, че е нужно да узнаеш истината. Все пак ако с Кит решите да се ожените в даден момент, трябва да сте наясно, че имате обща кръв. Струваше ми се… — Елзи сбърчи нос, търсейки подходящата дума, — неморално да си замълча.

— Благодаря ти, бабо. Но няма място за тревоги; гените ни са се изменили след толкова много поколения. Така, купила съм бекон и яйца специално за теб. Искаш ли да ти приготвя?

Елзи обърна любвеобилен поглед към Джулия.

— Знаеш, че никога не бих отказала една питателна закуска, гълъбче. Ще дойде ли баща ти на обяд?

— Оставих му съобщение с покана, но още не ми е отговорил. Най-вероятно си отспива заради смяната на часовите зони. Едва снощи се върна от Щатите.

— Джулия — подхвана Елзи със сериозно изражение, — искам да ми обещаеш, че нито ти, нито Кит ще продумате и дума пред Алиша, докато не поговоря с баща ви.

— Разбира се, щом настояваш. Татко знае ли нещо по въпроса?

— Не, нищичко, и ако не възразяваш, бих искала да го чуе от моята уста. Нека му обясня със свои думи защо така и не казах на Жасмин.

— Добре. Но моля те, не си разваляй деня — прикани я Джулия. — Алиша, Макс и децата трябва да се появят към дванайсет и половина. И нямат търпение да те видят.

— Аз тях също — кимна Елзи и отпи глътка чай. — Ама че глупаво от моя страна да се притеснявам за срещата си с „Уортън Парк“ след толкова години. Мислех, че ще ми донесе тежки спомени, а вместо това ме зареди с хубави. — Елзи плъзна поглед из кухнята. — Тук беше като в морга, когато Хари почина и лейди Крофърд остана сама. Ужасявах се при мисълта, че трябва да идвам на работа. Но сега имението е пропито с нов живот. Не го чувствам… тъжно вече. Какво друго да го промени, ако не двама млади влюбени?

Джулия се изчерви и смени темата.

— Чудех се дали знаеш колко време трябва да пека говеждото? — каза тя, сочейки към голямата плешка на кухненския плот, докато чукваше яйцата за закуската на Елзи в един тиган. — Не съм особено опитен готвач, но се уча.

— Ентусиазмът е най-важното условие, гълъбче. — Елзи стана и отиде до парчето месо. — Първо ще ти покажа как се подготвя за печене.