Лусинда Райли
Орхидеената къща (22)

21

В двете седмици преди Коледа Хари не направи нито един опит за интимност в брачното им ложе. Всъщност Оливия почти не виждаше новия си съпруг. Той обикновено се връщаше късно у дома, понякога чак след полунощ, подремваше няколко часа в стаичката си и на сутринта изчезваше още преди шест. Работеше дори през почивните дни.

Оливия знаеше, че няма право да се оплаква, предвид темповете, с които ескалираше войната. Немска подводница вече беше потопила великобританския боен кораб „Роял Оук“ и много мъже напускаха имението, за да се обучават усилено в помощ на батальоните си.

Оставаше й единствено да се надява, че през двата си свободни дни по Коледа Хари ще й отдели малко време, ако не за друго, поне за да обсъдят връзката си и явните нередности в нея.

За радост, тъй като персоналът на имението непрестанно оредяваше, имаше с какво да отвлича вниманието си. Бил вече го нямаше да помага на Джак, затова Оливия се грижеше за зеленчуковата градина и поливаше цветята в парника. Често се трудеше навън и мозъкът й, вкочанен от хапливия студ, нямаше време да се впуска в дълбоки размисли. Понякога обаче й беше трудно да поддържа ведрото си настроение. Имаше усещането, че няма към кого да се обърне за съвет, колкото й отчаяна нужда да имаше от такъв.

Малко преди Коледа Адриана, долавяйки тъгата на новата си снаха, но отдавайки я на честото отсъствие на съпруга й в първите седмици от брачния им живот, й бе предложила да покани няколко от лондонските си приятели.

Дори Хари се оживи, като чу идеята й.

— Звучи прекрасно, скъпа. Не се и съмнявам, че ще поканиш Вениша; това момиче може да разведри и най-сивия ден. А какво ще кажеш за онзи поет, Арчи? И Ангъс, шотландското ти другарче?

Разбира се, приятелите й приеха поканата и пристигнаха в имението, пълни с ужасяващи истории за Лондон и дажбената система, която предстоеше да наложи правителството. Вениша се появи в спретнатата си униформа на Женската спомагателна служба, заявявайки пред Оливия, че е в процес на свръхсекретно обучение, чието естество не й е позволено да коментира.

След вечеря двете седнаха пред камината в библиотеката и с удоволствие се впуснаха в традиционното наваксване. Не мина много време и Вениша впи критичен поглед в приятелката си.

— Скъпа, прекалено изнурена изглеждаш за човек, живеещ в провинцията. Само не ми казвай, че вече си надула корема — подхвърли шеговито тя.

Лекомисленият коментар на Вениша накара Оливия да се просълзи.

— Божичко!! Извинявай, да не те засегнах?

— Не… да… о, Вениша, твърде ужасно е, за да го изразя в думи!

Вениша стана и прегърна Оливия през раменете.

— Сигурна съм, че не може да е толкова лошо, каквото и да е. Нали не си болна, скъпа?

— Не, не съм болна… просто… — Оливия не знаеше откъде да започне.

— Проблемът е там, че… още съм… девствена!

Вениша я изгледа в недоумение.

— Но как е възможно? О, скъпа, моля те, излей си душата. Може и да съм способна да ти помогна — подкани я тя.

И така, запъвайки се, обляна в сълзи, Оливия й разказа цялата история.

— Да ти призная, изобщо не разбирам — заяви безцеремонно Вениша. — Опитът ми сочи, че повечето мъже прекарват живота си в преследване тъкмо на онова, което Хари би могъл да получава от жена си всяка нощ.

— Не говори така! — спря я Оливия. — Знам. Въпросът е защо се случва?

— Питала ли си го?

— Не. Все си повтарям, че трябва, но после… Нямам смелост да го изрека на глас.

— Е, налага се, скъпа, защото положението ви не е нормално — обяви Вениша. — Освен това ти си прелестно същество и ми е трудно да си представя, че някой мъж би те отблъснал.

Оливия й се усмихна вяло.

— Благодаря, Вениша, но наистина не знам какво да направя. Свекърва ми постоянно прави недвусмислени намеци за появата на малкия наследник на „Уортън Парк“, а аз, естествено, знам, че това няма как да се случи. Може би — въздъхна тя — чисто и просто не съм негов тип.

— Сега вече говориш глупости, скъпа — парира я Вениша. — Едва ли съществува мъж, на когото не би допаднала. Важно е да разбереш, че проблемът почти със сигурност е в Хари, не в теб. — Вениша закръстосва из библиотеката с умислено изражение. Накрая спря и се обърна към Оливия. — Може просто да е изключително срамежлив. Май ще трябвала му се нахвърлиш.

— И дума да не става! В никакъв случай.

Вениша се прозя.

— Ех, скъпа моя, ако всичко останало пропадне, можеш поне да се утешаваш с факта, че навярно няма да се задържи тук още дълго. Военните мобилизират всичко живо и има съвсем реална възможност да призоват Хари във Франция. Тогава, разбира се — усмихна се дяволито тя, — ще можеш да си намериш любовник. Все пак това е задължително за всяка омъжена жена. А сега, скъпа ми Оливия, трябва да подремна. Прекарах особено буйна нощ в Лондон с новия ми възлюбен и съм грохнала. Ще довършим разговора си сутринта. И да не си помислиш, че си ме отегчила. Лека нощ, скъпа, сладки сънища.

 

 

След като обмисли думите на приятелката си. Оливия реши, че може и да е права — не беше изключено Хари да е прекалено стеснителен. Стигна до заключението, че не й остава нищо друго, освен да послуша съвета й и да му се „нахвърли“.

Същата нощ Оливия облече най-ефирния си пеньоар и преди да е загубила смелост, прекоси всекидневната и се отправи към стаичката на Хари, но отваряйки вратата, намери леглото му празно. Погледна часовника върху нощното му шкафче и видя, че минава полунощ. Любопитна да разбере къде беше отишъл съпругът й след края на вечерята, излезе от стаичката му, прекоси коридора и заситни надолу по стълбището.

Всички лампи бяха изгасени и Сейбъл се беше оттеглил, което обикновено се случваше чак когато цялото семейство си легнеше. Прекосявайки фоайето, Оливия мярна сноп светлина да струи изпод вратата на библиотеката и спря на място.

Прокрадна се тихомълком към нея, завъртя внимателно дръжката, открехна вратата…

И ахна потресено. Хари стоеше до камината с гръб към вратата. От мястото си Оливия виждаше затворените очи на Арчи, който целуваше страстно съпруга й, без да знае, че ги наблюдават.

Оливия се задържа още няколко секунди, гледайки как Арчи притиска Хари към себе си, впил устни в тези на съпруга й…

Усети как жлъчката се надига до гърлото й и се втурна към най-близката тоалетна, където веднага повърна.

 

 

След безсънна нощ Оливия посрещна напълно съкрушена деня на Бъдни вечер. Радваше се, че поне може да отвлече вниманието си, помагайки на Адриана с украсяването на традиционната елха, отсечена от прилежащите към „Уортън Парк“ земи и разположена насред фоайето. От някое далечно радио се носеха коледни песни и като че ли всички, с изключение на Оливия, бяха в бодро празнично настроение. Тя потърси дълбоко в душата си силата да запази самообладание и на няколко пъти й се наложи да прехапе устни, за да не избухне в неутешим плач.

По обяд Вениша, Арчи и Ангъс вече бяха готови да отпътуват за Лондон. Оливия се скри в спалнята си на горния етаж, тъй като не можеше да си представи, че ще погледне Арчи в очите и ще се държи любезно с него. Вениша дойде да я намери.

— Скъпа, много ме тревожиш. Изглеждаш направо плашещо днес. Ако някога имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш — каза Вениша, целувайки Оливия за довиждане.

— Благодаря — скалъпи Оливия. Не намери сили да сподели дори с Вениша за случилото се предишната нощ.

Незнайно как преживя деня и традиционното отваряне на подаръци, което се състоя след вечеря. Измъкна се при първата удала й се възможност и с тъга в сърцето влезе в леглото си, сгушвайки се под завивките. Тази нощ студът сякаш прояждаше костите й.

След час Хари влезе в спалнята.

— Скъпа, будна ли си?

Като не получи отговор, заобиколи леглото. Оливия усети как надвесва лице над нейното. Тя се изправи рязко и изкрещя:

— НЕ! Да не си ме докоснал!

Хари отстъпи назад, слисан от реакцията й.

— Скъпа, какво има? — попита той.

Тя изскочи от леглото, отдръпвайки се от Хари по най-бързия начин.

— Аз съм си виновна, че направих грешката да се омъжа за теб! Но те умолявам, обещай ми да не ме докосваш никога повече. Ти… отвращаваш ме!

Тя тръгна към камината, разтреперана от студ и гняв, а Хари се обърна и я последва.

— Скъпа, държиш се истерично. Какви ги говориш, за бога?

Тя впи погнусен поглед в него.

— Видях те… с него — изплю през зъби. — Снощи в библиотеката.

Хари извърна очи от нейните и кимна отнесено.

— Разбирам.

— През всички тези седмици се чудех защо не ме искаше както е редно един съпруг да иска жена си, защо дори не посмя да ме докоснеш. Изпаднах в пълно отчаяние, убедена, че причината се крие в мен самата, че нещо не ми е наред. А всъщност — изсмя се дрезгаво Оливия — ти никога не би ме пожелал, нали така?! Защото полът ми не е правилният!

Хари седна в един от столовете пред камината и зарови глава в ръцете си, а тя продължи да го гледа без капчица състрадание.

— Оливия, толкова много съжалявам. Не биваше да ставаш свидетел на случилото се снощи…

— А ти не биваше да правиш онова, на което станах свидетел снощи! Как не те беше срам, Хари?! И то в собствения ти дом! Всеки можеше да ви спипа… като мен!

— Оливия, кълна ти се, беше ми за пръв и последен път. Аз… ние бяхме пияни… поунесохме се…

— Моля те, спести ми оправданията, Хари — закърши Оливия ръце в отчаянието си. — Сериозно ли се опитваш да ми кажеш, че не си могъл да устоиш на привличането на друг мъж? — Тя опита да обуздае гнева си, усещайки, че е на път да изпадне в истерия.

— Скъпа…

— Не ми викай „скъпа“! Не съм ти никаква „скъпа“, него наричай „скъпи“! — После зарида безпомощно, отиде до леглото и седна на ръба му. — Хари, как можа да постъпиш толкова жестоко? Как можа да се ожениш за мен, знаейки какъв си?

— Аз не… не знаех… Оливия, сигурно няма да разбереш, но в училище…

— Не ме е грижа какво ти се е случило в училище! — Тя впи в него презрителен поглед. — Вече си женен мъж, имаш съпруга! Защо ми позволи да пропилея живота си, при положение че си наясно с предпочитанията си към мъжете и факта, че никога няма да ме обикнеш?! Знам, че си срамежлив, Хари, но не те смятах за жесток човек…

— Недей така, Оливия, кълна се, че изпитвам чувства към теб, а и след снощи, знам, че… онова, което видя… не е за мен, наистина.

— О, колко удобно би било да се измъкнеш така, сега, когато си разкрит — тросна му се тя. — Съзнаваш ли, че могат да те изхвърлят от армията заради подобен позор? А замисли ли се за родителите ти, клетите ти родители — поклати глава тя. — Майка ти постоянно ме пита кога възнамерявам да родя наследника на рода ви, Хари — простена тя, изчерпала до последно самообладанието си, — как ще го преживея?

— Скъпа, моля те, недей да плачеш. — Той понечи да я доближи, но тя стрелна ръце пред себе си.

— Казах да не ме докосваш!

Хари се върна при стола си и отново потъна в него. Помежду им се спусна кратко мълчание.

— Виж, Оливия — подхвана накрая той, — за мъжете не е напълно необичайно да срещнат трудности при… самоосъзнаването си. А повярвай ми, скъпа, след снощи вече знам кой съм. Моля те, позволи ми да ти се реванширам, да съживя брака ни. Признавам, че снощната ми постъпка беше крайно нередна, но наистина го направих с добри намерения. Ако само ми позволиш да ти обясня как…

— Моля те — потрепери тя, — спести ми подробностите. Прости ми, че нямам желание да се запозная с безобразния ти таен свят. — Оливия въздъхна тежко. — Мисля, че като и двамата се успокоим, ще трябва да обсъдим следващата си стъпка. Налага се да реша дали съм способна да живея така. — Тя вдигна очи към него. — Ако се окаже, че не съм, Хари, ще ми дадеш ли развод?

Хари я изгледа потресено.

— В семейството ми никога не е имало развод.

— Сигурно защото в семейството ти никога не е имало хомосексуалист! — Произнесе думата съвсем безцеремонно и начинът, по който Хари изтръпна, й достави удоволствие.

— Моля те, не говори така, Оливия! — призова я той. — Повярвай ми, не съм такъв. Признавам, в миналото ми имаше период на колебание, поради която причина трябваше да се уверя веднъж завинаги. Истината ти казвам, скъпо ми момиче, не съм такъв. Днес толкова неща се избистриха в съзнанието ми. Затова и дойдох при теб тази нощ. Исках най-сетне да консумираме брака си.

— Много благородно от твоя страна, Хари — пророни Оливия, внезапно изнемощяла, — но се боя, че не ти вярвам. Не мисля, че ме обичаш и ми се иска никога да не се бях влюбвала в теб. А сега, моля те, върви си; утре ни чака дълъг ден и трябва да поспя. — Тя вдигна поглед към него. — Искам да ми обещаеш едно-единствено нещо.

— Готов съм на всичко, Оливия.

— Искам да ми обещаеш, че няма да ме доближаваш, нито да ме докосваш, докато не обмисля как да постъпя.

— Добре — съгласи се той с тъга в гласа, — разбирам.