Лусинда Райли
Орхидеената къща (21)

20

Сватбата на почитаемия Хари Крофърд и госпожица Оливия Дрю-Норис беше определена за началото на декември. На Хари и батальона му беше възложено охраняването на уязвимите плажове по норфъкското крайбрежие, изграждането на наблюдателни кули и барикади от бодлива тел и поставянето на мини. Щеше да е ангажиран с тези назначения поне до януари, а след това щяха да му бъдат спуснати нови заповеди за бъдещия му пост. Вече други батальони бяха мобилизирани за операциите на континента, така че Хари и всички жители на „Уортън Парк“, много от които имаха роднини в Пети кралски норфъкски полк, благодаряха на бог за отпуснатото време.

Адриана бе посъветвала Оливия да дочака сватбата, преди да се запише в Женската спомагателна служба.

— Ще имаш предостатъчно време да помогнеш на страната си, ma chérie, но не сега е моментът. Предстои ти да станеш булка и новата лейди Крофърд! Трябва да споделиш с мен тръпката от приготовленията.

Наближаващата брачна церемония бе попречила на Адриана да потъне в черна дупка, тъй като съзнанието й беше приковано в грандиозното събитие. Беше решена да зарази всички с празнично настроение, независимо от факта, че откъм континента долитаха все по-страшни и по-страшни новини.

Оливия, от своя страна, се чувстваше сякаш наново изживяваше началото на дебютантския си сезон; впускаше се в поредния тур обиколки по шивашки ателиета — Адриана я бе завела до Лондон, откъдето й бяха уредили бутикова рокля от прочутия Норман Хартнел. Освен това трябваше да съставят списъците с гости за годежното парти и самата сватба, както и да разпратят поканите. Планирането на подобна светска венчавка обикновено отнемаше цяла година, но заедно Оливия и Адриана държаха нещата под контрол.

Естествено родителите на Оливия бяха на седмото небе от щастие. През уикенда гостуваха в „Уортън Парк“, за да отпразнуват случая. Баща й и Кристофър бяха изнесли речи след вечеря, изказвайки одобрението и радостта си за младата двойка.

На Оливия й беше жал за майка й, която за пореден път беше изключена от организацията на голямо събитие за дъщеря й. Тя самата бе приела този факт с обичайната си добронамереност, коментирайки пред Оливия, че господ и лейди Крофърд поемали разноските по цялото празненство, което било добре дошло, тъй като армейската пенсия на баща й нямало да покрие дори роклите на шаферките, камо ли всичко останало.

 

 

В нощта преди сватбата домакините дадоха тържествена вечеря в имението, на която присъстваха приятелите и близките роднини и на двете семейства. Вениша бе пристигнала заедно с няколко от другите лондонски приятели на Оливия. Сега седеше на леглото й, докато бъдещата булка се гримираше на тоалетната си масичка.

— Не мога да скрия, че съм ти малко сърдита, задето ме разочарова така, скъпа ми Оливия. Уж сключихме пакт за безбрачие, а не минаха и няколко месеца, преди да закрачиш с валсова стъпка към олтара! Напълно сигурна ли си, че Хари е избраникът ти?

— Обожавам и него, и „Уортън Парк“ — заяви непоклатимо Оливия.

— Надявам се, осъзнаваш, че ще си прикована към тази къща до края на живота си? И ще ти се наложи да родиш наследник, че даже и един резервен?

— Обичам децата — опълчи й се Оливия. — И искам да имам свои.

— А съвършено сигурна ли си, че Хари те обича?

— Разбира се, че ме обича — отсече Оливия. Въпросът на Вениша бе засегнал ранима струна в душата й. — Защо иначе би се оженил за мен?

След вечеря Оливия тръгна по коридора към стаята си, капнала от умора. Изневиделица нечии ръце я сграбчиха за кръста и тя подскочи.

Хари загъделичка с нос шията й. Оливия надушваше алкохол в дъха му.

— Малко съм притеснена — призна си тя. — А ти?

— По-скоро се радвам, че всичко идва към края си и съвсем скоро ще бъдем господин и госпожа Крофърд.

— Май си прав.

Той я целуна нежно по челото.

— Наслади се на последната си нощ като свободна жена, скъпа. Ще се видим утре в църквата.

Няколко минути по-късно, след като Оливия се пъхна под завивките, нервната възбуда, загнездила се в стомаха й, намери излаз и плъзна из цялото й тяло. Не мисълта за сватбената церемония я глождеше… а тази за идната нощ, когато двамата с Хари щяха да влязат в големия апартамент с изглед към градините, затваряйки вратата след себе си.

Знаеше, разбира се, какво да очаква — Вениша с радост я бе просветлила относно физическия аспект на нещата. Но колкото и да опитваше, Оливия не успяваше да си се представи в толкова интимни отношения с Хари. Нямаше представа дали и той е невинен като нея самата; донякъде се надяваше да не е — така поне единият от тях щеше да знае какво прави.

Утешаваше се със знанието, че всяка жена минаваше през този ритуал на съзряване. Пък и, разсъждаваше Оливия, унасяйки се в сън, единствено чрез него на земята се появяваха бебета.

 

 

Като отвори очи, утрото я посрещна ярко и свежо.

Елзи влезе в стаята й със закуска на поднос в осем часа. Направо преливаше от вълнение.

— Така, не се тревожете, госпожице, всичко е под контрол. Ето — каза тя, показвайки й лист хартия, — съставила съм график за сутринта, за да не губим излишно време.

Успокоителното присъствие на Елзи й подейства изключително добре.

— Същинско чудо си, Елзи. Благодаря ти — каза Оливия, докато прислужничката оставяше подноса върху коленете й.

— Ооо, нямам търпение да ви видя с роклята — възкликна тя, съзерцавайки разкошното творение от кремавобял сатен върху шивашкия манекен в ъгъла на стаята. — Господарката каза, че ще ви навести след закуска; после ще ви напълня ваната и се заемаме с косата.

В девет часа на вратата на стаята й се почука.

— Влез.

Адриана се появи с голяма облицована с кожа кутия в ръце. Дойде до Оливия и я целуна по двете бузи.

— Chérie, това наистина е най-щастливият ден в живота ми. Синът ми се жени за момиче, което обичам като своя родна дъщеря… какво повече може да иска една майка? Ела да видиш какво съм ти донесла.

Адриана отиде до пейката, седна и потупа мястото до себе си, канейки Оливия да се присъедини към нея. Като отвори кутията, отвътре засия изящно диамантено колие в комплект с големи обици висулки.

— За теб са, Оливия, за сватбения ти ден. През последните двеста години са красили всяка булка от рода Крофърд. Ще ги задържиш, а после ще ги предадеш на булката на сина си в деня на сватбата им.

— Прекрасни са — възхити се Оливия. — Благодаря ти, Адриана.

— Не ми благодари, chérie — каза тя и се изправи. — Искам от теб единствено да ми останеш все така близка приятелка. А сега трябва да се занимая с подготовката. Нямам търпение да те приветствам официално в семейството ни.

 

 

В единайсет и половина Оливия вече беше облечена и готова. Елзи я оглеждаше с пълно възхищение.

— О, госпожице Оливия, толкова сте красива, че дори аз бих се оженила за вас — изкиска се тя, подавайки на Оливия дългите ръкавици от бял сатен.

— Благодаря. Умирам от притеснение. — Оливия отвори ръце срещу Елзи. — Ела и ми дай една голяма преградка. Май ми е нужна.

— С удоволствие, госпожице. — Много предпазливо, за да не смачка роклята й, Елзи обгърна с ръце господарката си.

— Благодаря ти за чудесните грижи през изминалите няколко седмици. А нека ти съобщя и нещо друго — добави Оливия. — Помолих Адриана да останеш с мен и в бъдеще.

— Искате да кажете, че ще съм ви прислужничка завинаги, тъй ли? — Елзи ококори очи от удивление.

— Точно така. Коя друга би се справила по-добре от теб? Стига и ти да си съгласна, разбира се. Ще взимаш по някой и друг шилинг отгоре.

— О, госпожице, за мен ще е чест! Безкрайно благодарна съм ви — възкликна Елзи с пресекнат от емоции глас. — А сега най-добре потегляйте към долния етаж: всички ви очакват.

— Да. — Оливия си даде няколко секунди, за да се поуспокои. — Пожелай ми успех, Елзи.

Елзи я изпрати с поглед до вратата.

— Успех, госпожице — прошепна, докато Оливия напускаше стаята.

 

 

Замислеше ли се за сватбения си ден, Оливия с трудност си спомняше големи отрязъци от него. Виждаше в паметта си Хари, застанал пред входа на църквата, неотразим в официалната си армейска униформа. Виждаше и шпалира, с който мъжете от батальона му бяха обточили пътя на младоженците на излизане от църквата.

От тържествения прием, състоял се в банкетната зала, Оливия си спомняше многобройните лица, някои от които познаваше от Лондон, други виждаше за пръв път. Нямаше никакъв спомен какво беше яла — навярно съвсем мъничко заради стегнати я корсет, — нито пък кой какво беше казал по време на поздравителните речи.

Спомняше си първия танц с Хари под съпровода на всеобщи аплодисменти и как партнира на лорд Крофърд, баща й, Ангъс и Арчи.

В десет часа гостите се събраха пред стълбището във фоайето да изпратят щастливата двойка по пътя им към спалнята.

Тъй като Хари трябваше незабавно да се върне в батальона си, меденият месец беше отложен. Хари хвана Оливия за ръката и я целуна по бузата, преди булката да хвърли букета си от върха на стълбището. Той падна в ръчичките на петгодишната племенница на Адриана и всички гости заликуваха.

— Добре ли си, скъпа? — попита я Хари, отвеждайки я в обратната посока на коридора спрямо предишната й стая.

— Като че ли да — отвърна притеснено тя.

Той отвори вратата на новите им покои и двамата влязоха вътре. Веднага щом я затвори, се метна на просторното легло, чиито завивки вече бяха отметнати.

— Е, не знам за теб — подхвана, преплитайки пръсти зад главата си, — но аз лично нямам намерение да се подлагам на такова нещо втори път. Смазан съм от умора!

Оливия също се чувстваше изтощена, но й беше неудобно да легне до него. В крайна сметка седна в един от столовете край току-що запалената камина.

Той я огледа от по-високата си позиция.

— Нужна ли ти е помощта на Елзи, за да се измъкнеш от всичките тези дрехи и аксесоари? Не смятам, че съм голям експерт в областта.

— Би могъл да се научиш — предложи свенливо тя, озадачена от твърде практичния му подход към този така деликатен момент.

Той скочи от леглото и отиде до нея.

— Стани тогава и дай да огледам ситуацията — нареди й той.

Тя го послуша и застана с гръб към него, предоставяйки му достъп до седефените копченца, които Елзи бе закопчавала цели двайсет минути сутринта.

Хари поклати глава.

— Опасявам се, че няма да се справя. Чуй какво, скъпа, ще отида да извикам Елзи и ще се върна, като те освободи. — Той й се усмихна и бързо напусна стаята.

Оливия не знаеше дали да се смее или да плаче заради тази проява на нетактичност от негова страна. След няколко минути Елзи надникна през вратата.

— Господин Хари каза, че се нуждаете от помощта ми и изобщо не съм изненадана. Тези копчета са същински кошмар дори за най-чевръстите пръсти.

Елзи се зае да разкопчава роклята й, а Оливия не пророни и дума.

— Добре ли сте, госпожице? — попита я накрая прислужничката. — Много сте се умълчала.

— Просто… ох, Елзи… — За неин срам по бузите й рукнаха сълзи.

— О, госпожице, недейте да плачете точно сега, моля ви. Просто сте уморена, това е. И много разчувствана. За ваше сведение, аз също плаках в сватбената ми нощ. — Елзи извади носна кърпичка от джоба си и я подаде на Оливия. — Не позволявайте на тези сълзи да развалят красивото ви лице за пред господин Хари. Ще бързам колкото мога и съвсем скоро отново ще сте в обятията му.

— Благодаря ти, Елзи, навярно си права — съгласи се Оливия, издухвайки носа си. — Държа се детински.

— Всяка жена е притеснена на първата си брачна нощ, госпожице — увери я Елзи, откопчавайки последното копче. Оливия свлече роклята от тялото си. — Но съм сигурна, че господин Хари ще се погрижи за вас — добави, подавайки й нощницата. — Готово. Облечете сега това, а аз ще закача роклята в старата ви стая. На слизане ще известя господин Хари, че го очаквате. Съгласна ли сте, госпожице?

— Да — кимна утвърдително Оливия. — Благодаря, Елзи.

Елзи взе булчинската рокля, провеси я на ръката си и тръгна към вратата. Отвори я, но в следващия момент пак се обърна към господарката си със свенлива усмивка.

— Повярвайте ми, не е толкова страшно, колкото си мислите. До утре, госпожице Оливия, лека нощ.

Поуспокоена, Оливия се върна в стола си и зачака Хари. Десет минути по-късно, след голяма прозявка, реши да се пъхне под завивките, чудейки се къде ли се губеше съпругът й. Напрежението я убиваше, но нямаше как да излезе от стаята и да тръгне да го издирва. Пък и сигурно вече вървеше към нея.

Половин час по-късно от Хари още нямаше и следа. Изтощението най-сетне я надви. Оливия затвори клепачи и се унесе в сън.

По някое време през нощта чу отваряне на врата и усети как матракът на леглото се огъва под тежестта на Хари. Зачака в агонизиращо напрежение да се надвеси над нея и да я докосне. Той обаче не го стори. До няколко минути го чу да похърква тихо.

 

 

Оливия се събуди рано на следващата сутрин, измъчвана от ужасно чувство в дъното на стомаха си. Знаеше без всякакво съмнение, че миналата нощ не беше протекла по нормален начин.

Хари още спеше, затова стана от леглото, прекоси килима на пръсти и влезе в съседната стая. Семейният им апартамент се състоеше от спалня, всекидневна, баня и по една лична стаичка за всеки. Нейната съдържаше гардероб, а неговата — единично легло.

Оливия съзнаваше, че се смята за нормално съпругът и съпругата да спят поотделно, макар че нейните родители не можеха да си позволят подобен лукс в Пуна заради скромните размери на жилището им. Тя погледна леглото и седна на него, питайки се с тъга дали ако Хари бе имал избор, щеше да прекара нощта на него.

Облече се набързо, притеснявайки се Хари да не влети в стаята и да я завари полугола. Като се върна с тихи стъпки в спалнята, той още спеше. Стигна на пръсти до вратата и спря, колебаейки се как да постъпи. Слезеше ли долу, множество вежди щяха да подскочат от изненада, че е будна толкова рано на първата сутрин от брачния си живот. Но останеше ли… помежду им с Хари щеше да се разиграе неловък сценарий.

Решението бързо се изплъзна от ръцете й, когато Хари се размърда в леглото и я видя да стои до вратата.

Той й се усмихна, потърквайки очи.

— Здравей, скъпа, добре ли спа?

Тя сви мълчаливо рамене и лицето й се пропи с отчаяние.

Той отвори обятията си за нея.

— Ела да ме прегърнеш.

Оливия не помръдна от мястото си.

— Хайде, скъпа, моля те. Обещавам, че няма да те захапя.

Тя тръгна колебливо към него и седна на ръба на леглото.

— Предполагам се чудиш къде изчезнах снощи?

— Да.

— Ами, няколко от момчетата ме спипаха по коридора на път към теб и ме поканиха на по чашка бренди, за да отпразнуваме повода. Знаех, че си изтощена, затова реших, че малко сън ще ти се отрази добре. — Той се пресегна за ръката й и я стисна леко. — Скъпа, май си разстроена, хм?

— Разбира се, че съм разстроена, Хари! Това беше първата ни брачна нощ, за бога! — изкрещя тя, неспособна да сдържи гнева си.

— Така е. Съжалявам. — Той седна в леглото и замилва гърба й. — Знаеш ли, скъпа, имаме цял живот да се опознаваме. Заникъде не бързаме, нали така?

— Може би си прав — отвърна тя неубедително. — Просто… не искам никой друг да научава.

— Е, кълна се, че няма да обеля и думичка. Да напредваме стъпка по стъпка, съгласна ли си?

 

 

Все някак Оливия съумя да преживее деня, намирайки си работа, изплъзвайки се от въпросите на Вениша и Адриана и опитвайки да си придаде ведрия, удовлетворен облик, подхождащ на една млада съпруга.

Същата вечер, след като всички гости си бяха тръгнали и Оливия си беше легнала, Хари влезе в стаята им, седна на леглото и взе ръката й.

— Скъпа, струва ми се най-разумно да спя в моята стаичка тази нощ. Налага се да стана призори, а не искам да те будя. — Приведе се към нея и я целуна по бузата. — Лека нощ и спокойни сънища. — После стана и излезе от спалнята.

Оливия будува до малките часове на нощта със свит на топка стомах, съзнавайки, че имаше нещо ужасно гнило в случващото се.