Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hothouse Flower, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветелина Тенекеджиева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Корекция и форматиране
- NMereva (2024)
Издание:
Автор: Лусинда Райли
Заглавие: Орхидеената къща
Преводач: Цветелина Тенекеджиева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: ирландска (не е указано)
Печатница: „Бетпринт“ АД
Редактор: Надежда Делева
Технически редактор: Стефка Иванова
Коректор: Антоанела Станева
ISBN: 978-954-398-383-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17247
История
- — Добавяне
19
На следващата сутрин, 1 септември 1939-а, по радиото съобщиха, че хитлеровите войски са нахлули в Полша.
Два дни по-късно, в навечерието на сватбата на Елзи и Бил, Чембърлейн направи официално изявление, уведомявайки народа си, че между Великобритания и Германия е обявено военно положение.
Навярно заради предстоящия ужас и известното облекчение, което носеше знанието, че войната е вече реалност, цялото имение бе пропито с атмосфера на напрегнато очакване. На другата сутрин, докато Оливия подреждаше притежанията си в куфар, на вратата й се почука.
— Влез — викна тя.
Хари застана на входа.
— Извинявай, че те безпокоя, Оливия, но доколкото знам си поканена на сватбата на Елзи, или греша?
— Не грешиш — отвърна студено тя.
Обявяването на войната и продължителната двойственост в отношението на Хари бяха притъпили романтичните й въжделения. Искаше единствено да продължи напред с живота си.
— Ще позволиш ли да съм ти кавалер? Имам нужда от малко разведряване, Елзи ми е скъпа, а Бил още повече, и искам да споделя радостта им.
Оливия му стрелна изненадан поглед. Тъй като не можеше да си позволи да откаже, отвърна:
— Разбира се, щом такова е желанието ти. Церемонията започва в два.
— В такъв случай ще те чакам във фоайето в един и половина: така ще можем да повървим заедно до църквата. — Погледът му отскочи към куфара на леглото зад нея. — Стягаш багажа си?
Оливия кимна.
— Да, утре заминавам за къщата на родителите ми в Съри. Оттам директно отпътувам за Лондон, където ще се запиша за Женската спомагателна служба към Великобританските военноморски сили, стига да ме приемат.
— Това е прекрасно, Оливия. Но ще липсваш на всички ни.
— Съмнявам се — каза Оливия с едновременно жлъчен и равнодушен тон.
— Уверявам те, всички ще тъгуваме по теб. Един и половина, значи?
— Да — кимна тя, обръщайки се към куфара си. Намираше поведението на Хари за повече от объркващо.
Оливия и Хари седнаха на задната скамейка в църквата и гледаха как Елзи, сияеща от гордост и щастие в красивата си дантелена рокля, извървя пътя към олтара и бъдещия си съпруг. Докато младоженците изричаха брачните си обети, всички очи в залата се насълзиха: гостите знаеха, че съвместният живот на младата двойка съвсем скоро ще бъде помрачен. Обръщайки поглед към Хари, Оливия откри, че този тежък момент на прозрение бе затрогнал и него.
По време на тържеството в обредния дом на селото Оливия наблюдаваше с възхищение как Хари, седнал на една от солидните дървени маси, се смееше заедно със служителите си, сякаш беше един от тях. Ясно си личеше, че всички тези хора харесваха и уважаваха младия мъж, който един ден щеше да им стане господар. До онзи момент Оливия не бе виждала тази му страна и сърцето й се постопли към него.
След гощавката настъпи моментът за поздравителните речи, и Джак, бащата на Бил, попита дали господин Хари би желал да излезе на подиума и да вдигне тост за щастливата двойка.
Хари си проби път през тълпата сред радостни възгласи.
— Дами и господа, имам честта да познавам Бил и Елзи от началото на живота си — подхвана той. — Кой би предположил, че двамата палавници, които постоянно хващах да крадат ябълки от овощната градина, ще се оженят един ден? А най-лошото беше, че нито веднъж не ме почерпиха от крадените си ябълки!
Из публиката се разнесе смях.
— Заради неприятната ситуация, в която неотдавна се озовахме, през последните седмици успях да опозная Бил още по-отблизо. Бих искал да уверя свидната му съпруга, че става все по-вещ в размахването на метла — усмихна се Хари на Елзи. — Нека също така знае, че дойде ли време да замени метлата с пистолет, той е човекът, зад когото бих се скрил, без да се замисля. — Усмивката му стана още по-широка. — Елзи, намерила си добър, храбър мъж. Грижи се за него и му се радвай, докато можеш.
Очите на Елзи се изпълниха със сълзи и тя стисна ръката на съпруга си.
— Обещавам, господин Хари, обещавам.
Хари вдигна чашата си.
— За Бил и Елзи.
— За Бил и Елзи — викнаха в един глас гостите и изпратиха Хари с бурни овации.
Джак плесна с ръце, за да ги укроти.
— Три пъти „ура“ за господин Хари, който един ден с гордост и радост ще наричаме наш господар, както и за младата госпожица Оливия, която се държа така любезно с нашата Елзи. Благодарим и на двама ви, че ни почетохте с присъствието си. А може би моментът е подходящ да попитаме… — по лицето на Джак изплува дяволита усмивчица — кога ще дойде и вашият ред? — Публиката пак заликува, правейки път на Хари да се върне до Оливия.
— Дами и господа, грабвайте партньорите си и нека танците започнат — обяви Бил.
Хари седна до Оливия и я погледна с игриво блясъче в очите.
— Я виж ти! Май те харесват.
— Май харесват и теб, Хари. Представи се отлично на подиума — каза великодушно Оливия в опит да разсее напрежението, предизвикано от закачливия коментар на Джак.
Той протегна ръка към нея и попита:
— Един танц?
— Защо не? — съгласи се тя с усмивка.
Час по-късно Хари и Оливия излязоха от задушната зала, потапяйки се в блаженството на бързо хладнеещия нощен въздух.
Оливия получи покана за танц от кого ли не, партнирайки на Джак, Бил и дори на Сейбъл, иконома.
На тръгване към къщата Хари намери ръката й. Сърцето на Оливия подскочи при допира му, но тя реши просто да се наслади на момента и да не го приема твърде насериозно.
— Прави ми впечатление, че много добре се разбираш с прислугата, Оливия. Майка ми притежава същата дарба.
— Благодаря — каза Оливия, любувайки се на красотата около себе си със съзнанието, че може да й е за последно. — Имението ще ми липсва — призна си тя. — С времето го обикнах.
Слънцето вече залязваше, когато навлязоха в прясно оголените царевични ниви, а оттам — в територията на самото имение.
— Знаеш ли, Оливия — подхвана с тих глас Хари, — понякога ние, мъжете, не виждаме онова, което е под носовете ни.
Оливия вдигна изненадан поглед към него.
— Какво точно имаш предвид?
— Ами тази сутрин, като те видях да стягаш багажа си, внезапно осъзнах колко приятно ми беше да ни гостуваш. И колко ще ми липсваш, като си тръгнеш.
Едната й вежда подскочи пренебрежително.
— Безкрайно благодаря за милите думи, Хари, но не прекарахме много време заедно.
— Така е, но поне живеех със знанието, че си тук.
Оливия не отвърна. Не знаеше какво се очаква да каже. Влязоха в градината и се запътиха към фонтаните. Ненадейно Хари се извърна към нея и я придърпа в обятията си. Целуна я направо по устните, този път с истинска страст.
Оливия се смая. Най-малко това беше очаквала от него, но допирът на устните му безспорно й достави удоволствие. Когато най-сетне прекъсна целувката, Хари хвана раменете й и я погледна в очите.
— Оливия, не искам да си тръгваш, искам да останеш тук, в „Уортън Парк“, с мен.
— Аз… Хари, аз… не мога — засрича тя.
— Защо не? — попита той.
— Какво ще правя тук? Трябва да се върна в Лондон и да помогна на страната ни.
— Скъпа ми Оливия, и в Норфък ще има кампания за подпомагане на военните действия — изкиска се той.
— Хари, не там е въпросът, просто…
— Омъжи се за мен.
Тя впери поглед в него, сякаш внезапно бе полудял. Не знаеше как да отговори на подобно искане.
Тогава Хари падна на едно каляно и взе ръцете й в своите.
— Оливия, нямам представа какво изпитваш към мен, но ако си склонна да ме понесеш, много бих се радвал да прекараш остатъка от живота си тук, в „Уортън Парк“.
Оливия най-сетне смогна да изтръгне няколко думи от скованото си гърло.
— Съжалявам, Хари, просто ме хвана неподготвена. Не предполагах, че… — тя преглътна — че изпитваш такива чувства към мен. Какво те подбуди към това внезапно решение?
— Като че ли не съзнавах какво чувствам, докато не си поприказвах с майка ми снощи и не те видях да събираш багажа си тази сутрин. Мило ми момиче, моля те, кажи да. Кълна се да ти дам всичко от себе си, а двамата заедно несъмнено ще успеем да съхраним „Уортън Парк“ още поколения наред.
Тя сведе поглед към него, към лицето, чиято красота не бе вярвала, че ще съзерцава цял живот. И всичката любов, която бе таила в сърцето си, готова всеки момент да я прогони, пламна с нова сила.
— Моля те, кажи да, преди капачката на коляното ми да се е пукнала на този чакъл — пошегува се той с хлапашка усмивка на устни. — Скъпа, умолявам те — повтори.
Оливия прерови душата си, осъзнавайки, че напразно търсеше причини да откаже. Обичаше го. И нищо друго не беше от значение.
— Да, Хари — пророни накрая. — Ще се омъжа за теб.
— О, скъпа моя, толкова щастлив ме правиш. Хайде, ела да намерим майка ми. Нямам търпение да й съобщя новината.
Чак по-късно същата вечер — след като легна, изтощена от чудноватия развой на деня и последвалите тостове с шампанско в компанията на Адриана — Оливия осъзна, че Хари нито веднъж не й беше казал, че я обича.