Ремигиуш Мруз
Хаштаг (8)

Красиви едри жени
Университет Леон Кожмински, Прага-Север

Страх с удоволствие би окачил пред изпитната зала табелка с надпис: „Надежда всяка тука оставете“. Не че би имало нещо общо с това, което очакваше студентите — напротив, той никога не създаваше проблеми на никого с вземането на изпита. Предметът, по който преподаваше, не беше особено важен за техните специалности и не беше редно да се провалят заради него.

Проблемът беше, че всички знаеха това. Студентите се отнасяха с неуважение към устния изпит при Кристиан и напълно пренебрегваха ученето за него. Табелата с цитат от „Божествена комедия“ поне можеше да повлияе на въображението — може би няколко души биха подходили към изпита по-сериозно.

Пред вратата му не се нареди опашка пет часа по-рано. Никой не се беше записал за изпита предишния ден. Нямаше никакви легенди, че е по-добре да се обличаш по един, а не по друг начин, защото тогава можеш да получиш по-добра оценка.

Напротив, за всеки това беше най-обикновен ден. Десетина-двайсет души са си прегледали бележките, а няколко са стигнали до монографиите, предложени от Страховски. Останалите са прочели няколко фотокопия, преди да влязат в залата, и са решили, че това е достатъчно.

И то наистина беше достатъчно.

Едва когато се появи Теса, Кристиан реши, че е крайно време да зададе въпрос, чийто отговор изисква известни познания. Направи го само формално. Не беше необходимо да я изпитва, за да й постави оценка.

Първо избра един от фундаменталните въпроси, но след миг размисли. Може би това беше добра възможност да обсъдят една тема, която от известно време избягваха.

— Добре… — започна той. — Разкажи ми за модела на Едгар Шейн.

Американецът изследваше не само организационната култура, но и социалната психология. Много от темите, с които се занимаваше, бяха свързани с груповата интеграция. А точно за това се беше опитал няколко пъти да поговори с момичето.

Тя винаги бягаше от тези тема. Всеки път, когато се доближаваха до проблемите и трудностите, свързани с функционирането в обществото, насочваше разговора към друг коловоз.

Теса се усмихна несигурно.

— Предполагам, че питате за функциите.

— Точно така — отвърна той.

— И се интересувате конкретно от тези, които са свързани с проблема за вътрешното приспособяване.

Той скръсти ръце на гърдите си и се облегна назад със задоволство. Крайчетата на устните на момичето се вдигнаха още по-високо.

— Невероятно — оцени тя. — Трябва ли да прибягвате до изпитни въпроси, за да видите колко отчуждена се чувствам?

— Само защото не сме имали възможност да поговорим за това.

— Имахме доста възможности.

— Не съвсем.

— На „Виленска“ по време на първата ни среща, след това няколко пъти в „Злоте Тараси“, на „Варшава Западна“ и разбира се…

— Спомням си всяка среща — каза Кристиан. — Като и всичките ви увъртания, за да не говорим на тази тема.

Бяха се виждали толкова много пъти, че дори само за „Злоте Тараси“ „няколко“ беше меко казано. За всяка от тези срещи се чувстваха в безопасност, защото се придържаха към принципа си винаги да са на някоя гара. Леко го насилиха, за да могат да хапнат в търговски център на улица „Емилия Платер“, но никога не го нарушиха.

Не се виждаха никъде другаде. Говореха си на „ти“ само на гарите.

На другите места се държаха както подобава на студентка и неин преподавател. В известен смисъл се самозаблуждаваха, но това им даваше необходимия комфорт, без който не би било възможно да се поддържа такава връзка.

Кристиан си даваше сметка, че тя може да стане токсична. И че в най-лошия случай това ще доведе не само до професионални, но и до лични проблеми. Илона нямаше представа, че поне два пъти седмично Страх се вижда с Теса. Отначало той се чувстваше неловко заради това, но след известно време усещането изчезна.

Не се замисляше за последствията или за това какво всъщност правят. Дори и през главата му да минаваха песимистични мисли, те напълно изчезваха веднага щом двамата седнеха на пейка на гарата или в някое от кафенетата в „Злоте Тараси“.

Не се криеха — в противен случай и двамата щяха да чувстват, че правят нещо нередно. В същото време се опитваха да не се притесняват твърде много. Срещаха се само в пиковите часове, надявайки се, че ще се изгубят в тълпата. И никой няма да им обърне внимание.

Няколко пъти Теса възразяваше, че това е напълно напразна надежда. Тя подчертаваше, че строен, мускулест и красив човек в компанията на някой като нея веднага ще привлече вниманието.

Страх знаеше, че тя преувеличава. Както по този въпрос, така и по подобните на него.

— Та какво за Шейн? — попита той.

— Наистина ли трябва да…

— Разбира се. Освен ако не ви устройва задоволителна оценка.

— Не ме устройва.

— Така и очаквах.

Теса се намести на стола. За миг създаде впечатлението, че възнамерява да наруши свещения им принцип и да излезе извън границите, към които се придържаха навсякъде извън гарите.

Дори и наистина да го обмисляше, явно накрая се отказа.

— Е?

— Не знам откъде да започна.

— От трите основни елемента на модела.

— Артефакти, норми и ценности, културни предпоставки. Първият от тях…

— Изобщо не ме интересува — каза Страх. — По-добре последният. И особено функциите на културата.

— Господин докторе…

— Да? — попита той със задоволство.

И двамата знаеха, че го интересува интеграцията със средата и това, което не е могъл да измъкне от нея в обикновени разговори. Този път обаче Страх разполагаше с инструментите, чрез които да постигне желаното.

— Да се съсредоточим върху вътрешното функциониране — добави той.

— Наистина ли искате да говоря за това как дадена култура по същността си е спойка, как интегрира и свързва хората?

— Да.

— И какво искате да постигнете с това?

— Възможност за поставяне на много добра оценка.

Теса нервно поклати глава.

— И двамата знаем, че това не е вярно. Искате да ме принудите да се разприказвам.

— Не принуждавам студентите. Всеки е тук по собствена воля.

За момент се гледаха безмълвно и Кристиан се опита да прецени дали не е отишъл твърде далеч. Мина му през ума, че не бива да използва позицията си.

Веднага обаче отхвърли тази мисъл. Дори и да отиде твърде далеч, имаше добра причина за това. Момичето се нуждаеше от помощ, инцидентът на гара „Гданска“ със сигурност не беше изключение. Трябва да е мислила за самоубийство и преди — и щеше да мисли за него и в бъдеще.

Кристиан погледна многозначително изпитния протокол, който лежеше на бюрото.

— Невероятно… — промърмори Теса.

— Значи не знаете отговора?

— Не, не знам.

Страховски изруга тихо.

— Тройката няма да изглежда добре в книжката.

Даваше си сметка, че това не е само амбиция за Теса. Момичето се бореше за най-високата стипендия и всичко подсказваше, че може да разчита на успех.

— Средната оценка също ще спадне.

Тя го погледна гневно — и го направи за първи път, откакто я познаваше. Въпреки че вече няколко пъти беше успял да я раздразни, никога не го поглеждала и с най-малка претенция. Досега.

— Със сигурност не толкова, колкото моето самочувствие, като стана въпрос за това — каза тя. — Наясно си с това, нали?

— Не исках да…

— Искаше, Страх — добави тя и той усети, че от другата страна на бюрото сякаш се е появил съвсем различен човек.

Тя не само беше нарушила правилата, но и говореше така, сякаш не беше това объркано момиче, с което си имаше вземане-даване до момента.

— Искаше да използваш властта си над мен — продължи тя, като се изправи. — Браво. Истински джентълмен.

Отиде до вратата, но спря, когато Кристиан скочи от стола и бързо заобиколи бюрото. Едва осъзнаваше какво прави и му беше нужно известно време да си даде сметка, че е готов да спре Теса със сила, ако се наложи.

Студентката се отдръпна, сякаш се досети за това.

— За какво става въпрос? — каза тя. — Какво искаш всъщност?

Всички отговори, които му идваха на ум, не само се разминаваха с истината, но и биха прозвучали като жалки извинения.

Какво наистина очакваше?

Той избяга от този въпрос точно както от осъзнаването, че срещите на гарите или в околностите им наистина не променят нищо.

— А? — подкани го Теса. — Ще кажеш ли нещо?

С усилие успя да преглътне слюнката си. В един кратък миг всичко сякаш се промени. Ситуацията, техните отношения, нейният подход, всеки елемент, който досега е бил на мястото си — всичко се размести. А Кристиан се чувстваше така, сякаш стоеше пред експертната комисия, защитавайки докторската си дисертация.

— Възбужда ли те това? — добави Теса. — Връзка със студентка?

— Нямаме връзка.

— Така ли? Как ще го наречеш тогава?

— Чуй ме…

— Срещаме се тайно, ти лъжеш жена си, постоянно намираш нови извинения, за да останеш по-дълго в университета, а освен това…

Мислеше, че ще довърши, но момичето замълча.

— Какво „освен това“?

— Сега ме гледаш, сякаш смяташ да ме целунеш.

В малката зала настана тишина. Само тихото тиктакане на часовника показваше, че времето не е спряло.

— Аз… — добави Теса тихо, после поклати глава и прокара ръка през косата си.

Тя се засмя, сякаш е разказала добър виц.

Страх все още трескаво се чудеше как да реагира. Трябваше незабавно да сложи край на разговора и да повтори, че не става въпрос за никаква връзка. Нищо не се е случило между тях.

Нулев физически контакт. Нула случайни докосвания. Нула прегръдки, твърде дълги погледи, намеци, каквото и да е.

Само че това би било глупост. Да, те никога не се бяха докосвали физически. Но емоционално? Преди не беше мислил за това, бягаше от него като от огън, но дълбоко в себе си знаеше за какво става въпрос.

Той не лъжеше Илона без причина. Освен това използваше всяка възможност да се срещне с Теса.

И сега я гледаше точно по начина, по който тя бе споменала.

— Имаш някакво извращение? — добави тя, после отстъпи леко назад.

Спря едва когато допря гръб до вратата.

— Ти си един от онези, които си падат по дебелите момичета, Страх?

Той затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— От онези, които нарочно угояват партньорките си? Имаш такъв фетиш, а? — продължи да говори тя все по-предизвикателно. — Знаеш ли, че американците дори имат дума за тези перверзници?

— Дума?

Най-сетне проговори, но това не беше най-доброто, което можеше да каже.

— Тази година е направено изследване, но темата не е нова, така че не се притеснявай, не си първият.

— Теса…

— Започнало се с BBW, през седемдесет и девета. Знаеш ли този акроним?

— Не.

— А би трябвало. Big Beautiful Women.^[1] Як евфемизъм за пищни момичета, които се харесват на извратеняци като теб. Изследването от тази година ви нарича feeders. Подхранвачи. Или FA, което е акроним за fat admirers. Обожатели на дебелите.

Страх наведе безсилно глава. Вече познаваше Теса доста добре и наистина можеше да очаква, че рано или късно ще чуе подобни обвинения. Обвинения, които всъщност не бяха насочени към него, а към нея самата.

— Това се лекува — добави тя. — Макар че при теб със сигурност няма да е лесно.

— Ще престанеш ли?

— Въпросът е дали ще го направиш? — продължи тя още по-агресивно.

Кристиан седна на бюрото срещу Теса. Знаеше, че една крачка към нея ще приключи този разговор. И финалът му ще доведе до затръшване на вратата, стресиране на студентите, чакащи в коридора, а след това — интерес от страна на университетските власти.

— Не, не дали — поправи се тя. — А по-скоро: кога ще престанеш? Кога ще осъзнаеш, че това, което правиш, е вследствие на болест?

— Послушай ме за момент…

— Кога ще съобразиш, че имаш красива слаба съпруга, която всъщност е пълна противоположност на мен? Кога ще си спомниш, че имаш малко дете? И кога ще разбереш, че аз съм шибана невротичка, животът с която би бил кошмар?

Въпросите валяха като удари и той се чувстваше така, сякаш се олюлява, залита от единия ъгъл на ринга до другия.

— Предполагам, че ще разбереш всичко това веднага щом осъзнаеш своята болест.

— Не страдам от никаква болест.

Тя го погледна почти с омраза, после яростно вдигна ръце. Както повечето момичета, идващи на изпит, носеше бяла тънка блуза. Беше невъзможно да се скрие тлъстината й под тънката тъкан.

Теса я вдигна до под мишницата и я разтърси, като се намръщи.

— Виждаш ли това?

Той видя нещо съвсем различно. Да, това беше свързано с нейното затлъстяване, но то не се отнасяше за тялото, а само за психиката. Всичко, което тя казваше, беше акт на самонараняване. Цялата тази тирада беше критика, насочена към самата нея.

Едва сега той осъзна, че Теса е почервеняла, диша неравно и по блузата й се виждат петна от пот. Тя го погледна безмълвно, после внезапно се обърна и сграбчи дръжката на вратата. Преди да успее да я спре, Теса излезе от стаята.

Не затвори вратата зад себе си и той чу някои коментари от други студенти. Всички смятаха, че тя е изхвърчала толкова стремително от кабинета, защото този път не е успяла да получи най-високата оценка.

Веднага след това влезе друг студент. Кристиан нямаше време да размишлява над всичко, което беше чул, камо ли да реагира по някакъв начин. Освен това трябваше да запази спокойствие. Той се стегна, върна се на бюрото и зададе няколко въпроса, но не можеше да се съсредоточи върху отговорите.

Постоянно се връщаше към мисълта, че разстроената Теса е способна на всичко. Лесно можеше да си представи, че е взела трамвая срещу университета и отива към отсрещния бряг на Висла. Към Гданската гара.

— Господин докторе? — обади се изпитваното момиче.

Страх осъзна, че отговорът на зададения от него въпрос вече е даден. Студентката преглътна шумно, вероятно мислейки, че е забравила нещо.

— Мога да добавя, че типът либерален лидер на Линкерт не взема решенията сам, той ги оставя на членовете на групата и…

— Благодаря — каза Кристиан.

По дяволите Линкерт, искаше да добави.

Взе решението си за част от секундата, без да си оставя време да мисли за това. Писа на момичето четири, защото го познаваше достатъчно от лекциите, за да прецени, че има общо разбиране за основите на управлението, а след това излезе заедно с него в коридора.

— Колко души има още? — попита той, оглеждайки събраните хора.

Студентите започнаха да се обръщат и да броят онези, които бяха зад тях в опашката. Страх осъзна, че ще стане по-бързо, ако го направи сам. Според приблизителната му преценка трябваше да изпита още няколко десетки души.

Напускането му в този момент не само би алармирало университетските власти, че нещо не е наред, но би предизвикало и реакцията на студентите. Разбира се, те не биха пропуснали да напишат в семестриалната му оценка за деканата, че доктор Страховски първо е дал определена дата за изпита, а после внезапно го е отменил.

В тази ситуация реши да използва сценария на Линкерт.

— Дами и господа, за съжаление трябва да отложа изпита — каза той, вдигайки ръка.

Сред събралите се младежи се понесе тихо, несигурно мърморене. Някои със сигурност бяха облекчени, но повечето бяха разочаровани, че са изгубили час или два в трескаво учене.

— Осъзнавам, че това не е добра новина за онези двама или трима души, които наистина са се подготвили — добави той, опитвайки се да успокои атмосферата. — Добрата новина за останалите е, че ще проведем изпита писмено. Като тест.

Този път оживлението бе предизвикано от скрито облекчение.

— Еднократен избор? — попита някой.

— Да.

Знаеше, че благодарение на това ще отсече възможностите за негативни оценки в края на семестъра. Може би трябваше от самото начало да вземе решение за такава форма на изпита, вместо да виси с часове в малката зала, слушайки повече или по-малко успешни съчинения.

Сега поне не рискуваше някой да свърже внезапното напускане на Теса с отлагането на изпита.

Кристиан допускаше такава възможност. Въпреки че винаги много внимаваше по време на часовете, със сигурност щеше да се намери някой, комуто не са убягнали продължителните погледи, които си разменяха с момичето.

Задавайки въпроси, той често гледаше само в нея, но можеше да го обясни и с факта, че обикновено тя знаеше отговорите. За него би било много по-трудно да обясни срещите извън стените на университета. А някой можеше да го е видял с Теса някой ден. Във Варшава имаше един милион и седемстотин хиляди души, а приходящите със сигурност бяха над половин милион. Теоретично можете да се изгубите в тази тълпа — реалността показва обаче, че не е толкова лесно.

Страх бързо излезе през главния изход на сграда „Д“. Отхвърли тревожните мисли, давайки си сметка, че ще има време да се заеме и с тях. В момента важното беше да намери Теса.

И това му се удаде по-бързо, отколкото очакваше.

Тя седеше на една от пейките пред входа, до един студент, когото Кристиан познаваше добре. Игор пушеше цигара и живо жестикулираше, и тя като че ли попиваше всяка негова дума.

Изглеждаше, че му е разказала всичко и момчето коментира поведението на Страховски. Не, каза си Кристиан, не би го направила. Дори и да му беше ядосана, тя знаеше, че заради подобни обвинения можеше да излети от университета.

Страх отстъпи назад и за миг се загледа в двамата студенти. Не можеше да се отърве от мисълта, че изглеждат като двойка. Не беше необходимо да чува разговора, за да разбере, че е между близки хора. Това се доказваше от езика на тялото, от липсата на паузи и от факта, че Теса гледаше Игор право в очите. Това не се случваше много често.

Кристиан се върна в сградата, давайки си сметка, че момичето не е заплаха за себе си. Свърна в рядко посещаван коридор вдясно, измина някакво разстояние и притисна гръб към стената. Затвори очи и се опита да обмисли всичко, което се случваше.

Доколко Теса имаше право?

Що се отнася до онези абсурдни твърдения, тя очевидно грешеше, но по отношение на връзката не беше далеч от истината. Между тях наистина се беше зародило нещо. Нещо повече от това, което имаше между Кристиан и Илона.

Отвори очи и се загледа в тавана. Наистина ли чувстваше нещата така?

Можеше да има само един отговор. А фактът, че не беше готов да й го признае веднага, само го убеди, че не греши.

Беше се влюбил в Илона от пръв поглед и следващите им срещи само бяха затвърдили чувството му. Тя нямаше кой знае какви слабости, но дори и да имаше, красотата й би засенчила всичките.

Разговорите с нея вървяха гладко, прекарваха добре времето заедно. Шегуваха се приятно и се забавляваха.

Всичко беше хубаво. Всичко.

В случая с Теса беше съвсем различно. Всеки миг, прекаран с нея, изглеждаше уникален и запомнящ се. Страх не се затрудняваше да си спомни всичко, което бяха правили заедно. Всеки спомен беше ясен, характерен и уникален.

За съжаление и с днешния със сигурност щеше да бъде така. Както и с осъзнаването, че е поел голям риск, оставил е цяла група студенти пред залата и е предизвикал подозрението им само за да види как Теса тихичко си говори на пейката с Игор.

Когато се върна вкъщи по-рано, отколкото бе казал, Илона стана подозрителна. Фактът, че той се държеше необичайно, беше сух, отчужден и понякога дори груб, правеше недоверието й още по-силно.

— Можеш ли да обясниш какво се случи? — попита тя.

Страх не се опита да я убеди, че всичко е наред. Тя го познаваше достатъчно добре и нямаше да се хване на такива приказки.

— Нищо, за което си струва да се говори — отвърна той, сядайки на дивана.

Включи телевизора и се настани удобно. По ТВН тъкмо щеше да свърши телевизионният пазар и да започнат „Детективи“, а след тях — „Следствен отдел W-11“. Е, можеше да бъде и по-зле.

— Трябваше да се върнеш по-късно.

— Знам. Но успях да свърша по-рано, това лошо ли е?

— Като се има предвид, че трябваше да изпиташ десетки студенти — да, така мисля.

— Защото?

— Това означава, че нещо е станало.

— Нищо важно — повтори той, като гледаше невярващо това, което се опитваха да рекламират по телевизията. Ако не беше фактът, че приборът се виждаше, Страх никога не би казал, че смутимейкърът е машина за правене на сокове. Следващото нещо беше ренде. Революционно във всяко отношение.

Беше две хиляди и десета година, но гледайки този вид реклами, човек можеше да се върне поне две десетилетия назад във времето.

Кристиан не можа да узнае всички предимства на прибора, защото Илона му заслони гледката. Тя стоеше право пред него, скръстила ръце на гърдите си.

— Пак ли? — попита тя.

Нямаше нужда да уточнява какво има предвид.

— Господи, Кристиан…

— Нищо не съм казал.

— Напротив. Каза много повече, отколкото си възнамерявал.

Той се наведе встрани.

— Можеш ли да се отместиш?

Тя напълно пренебрегна молбата му, пристъпи по-близо. Спря точно пред него и погледна надолу към него.

— Малко ли ти беше? — попита тя. — Намери си друга Спорняк?

Той не отговори.

— Забрави ли какво се е случило с това момиче?

— Не съм забравил — отговори тихо той и бавно погледна нагоре. — Отмести се сега.

Чувайки този тон, Илона бързо се отдалечи.