Ремигиуш Мруз
Хаштаг (39)

Послеслов

Ако това беше запис на истинската история на Теса, авторът вероятно би добавил накрая, че е написал книгата заедно с друг писател, който би се съгласил името му да се появи на корицата. Може би ще направи предложение на някого, чиито романи харесва, защото самата тя кара хикс петица, слуша „Айрън Мейдън“ и се идентифицира с определен персонаж.

Но разбира се, всичко това е измислица.

Истината?

Самият въпрос показва, че Вислава Шимборска е била права, казвайки, че четенето е най-доброто забавление, което човечеството е измислило. Границата между реалното и въображаемото се размива.

Но каква точно е истината?

Какво има в главите, разказани от Игор? Дали е това, което твърди Теса? Или може би тя е тази, която лъже и точно тези фрагменти са истинските? Може би Игор няма нищо общо със създаването им, защото те са запис на това, което се е случило? И всички сме били заблудени от Теса?

Надявам се, че поне някои от тези въпроси ще ви придружават за известно време, защото мен — със сигурност. От гледна точка на автора няма нищо по-добро — защото фактът, че историята продължава в съзнанието на читателя, ни кара да вярваме, че книгата не само е сполучлива, но и се е оказала нещо повече от поредната разказана история.

Докато пишех, мислех за тези, но и за други въпроси. Исках да разбера Теса, да проникна в съзнанието й и да погледна света през очите й. Не беше нито лесно, нито приятно. Всъщност това изискваше много по-голямо умствено напрежение, отколкото очаквах.

Но това показва колко крехка е човешката психика. И колко малко е необходимо, за да се напрегне тя. В случая с Теса един човек беше достатъчен. Този, който познаваше слабостите й и успя да ги използва. И го направи по такъв начин, че нашата героиня започна да се съмнява дали всичко е наред не само с нейната памет, но и с целия свят около нея.

Този роман е наистина самостоятелен, но още преди да започна работа по него, знаех, че Теса ще се появи и на страниците на други книги. Тя бързо събуди симпатиите ми, но дори и това да не беше станало, резултатът щеше да бъде същият. Защото имам план за нея, свързан с Бианчи. Тези, които са имали възможността да прочетат „Завещанието“ и „Абсолютно мнозинство“, на този етап със сигурност могат да се досетят нещо. А онези, на които поредиците „Хилка“ и „В кръговете на властта“ са им непознати, ги очаква изненада.^[1]

Искам все пак да благодаря на всички — за това, че постоянно създаваме заедно нови истории и доказваме, че Вислава Шимборска не греши.

Искам да благодаря също на:

— Моника и Робърт, които чуха за пръв път за „Хаштаг“ на обяд в един ополски ресторант и реагираха така, че ми се прииска да пропусна десерта и да продължа да пиша възможно най-скоро;

— Родителите ми, на които понякога им се случва да изтръгват от ръцете си един на друг новата ми книга, когато непредвидливо им дам само един екземпляр преди премиерата;

— Каролина, която внимателно разглежда всяка запетая в книгата и държи ръката си върху моя литературен пулс;

— Целия екип на издателство „Четвърта страница“, който постоянно предлага нови идеи и инициативи и търпеливо понася факта, че авторът най-вероятно ще седи затворен в кабинета си и няма да прави нищо друго, освен да пише;

— И накрая всички, които — като Теса — са се озовавали на ръба на пропастта и са решили да продължат да се борят. Те дават сила на другите, защото са най-силните.