Ремигиуш Мруз
Хаштаг (24)

Мажена Молса
Жержен, Вавер

Беше съвършена, Страховски нямаше никакво съмнение. Той търси подходящата кандидатка в продължение на много месеци, понякога започваше да мисли, че никога няма да я намери, но съдбата най-накрая му се усмихна.

Времето го притискаше. Трябваше да приготви всичко до края на март.

Той следеше Мажена Молса така, както го правеше и във всички предишни случаи. Знаеше дневния й график, местата, където обичаше да ходи, начините, по които прекарваше свободното си време, и всичко, което можеше да му бъде полезно. А може би дори повече, проверяваше и нещата, които изглеждаха несъществени.

Ровеше в боклука й, знаеше какви кремове за лице употребява, каква вода пие, какво кисело мляко харесва и дори какви тампони използва. Това не беше много полезна информация, но Кристиан вече се беше убедил неколкократно, че е по-добре да знае повече от необходимото, отколкото по-малко.

Знаеше също, че Мажена все още се придържа към режима, започнат на Нова година, ходи на фитнес три пъти седмично, отслабва с бързи темпове, спазваше и диета. Денят й за мамене беше в неделя, когато си позволяваше две парчета чийзкейк в някое кафене. Най-често на Краковске Пшедмешчие, където обичаше да ходи.

Страх я наблюдаваше в шоколадената къща „Ведел“, дори няколко пъти се изкушаваше да седне и да поговори с нея. Опасяваше се обаче, че някой може да го види. Мястото имаше своите редовни неделни посетители, а Молса беше една от тях.

Много клиенти със сигурност я помнеха и знаеха, че тя винаги седи сама на масата. Беше антисоциална, но не и груба. Усмихваше се учтиво, когато някой се опиташе да я заговори, но същевременно веднага опитваше да се отърве от натрапника.

Всъщност момичето не будеше симпатия у Кристиан. Тя се фокусираше върху професионалния си живот, поставяше си цели само в тази област, напълно пренебрегвайки всички останали. Освен това не я водеха никакви възвишени подбуди.

Бързо я разпозна като кариерист. Учила се е добре, завършила е Варшавския университет, а след това се е обучавала в „Чимански Месер Крат“. В крайна сметка обаче не беше избрала пътя на адвокат, който изглеждаше твърде дълъг и отнемащ много време, като при това не гарантираше онова, на което Мажена се надяваше.

Известно време беше работила в една от банките като консултант на корпоративни клиенти, а след това бе наета във водеща компания, занимаваща се с тежка индустрия — и едва тогава бе попаднала в машината на корпоративния свят. Превърнала се беше в зъбно колело, работещо точно както компанията го изисква. Животът й като Мажена Молса бе свършил, тя беше приела ролята на анонимен безволев автомат.

Страх обаче щеше да я измъкне от тази бездна. И да вкара отново живота в нея. Да й помогне да започне друго, по-добро съществуване, а после да й даде точно определена възвишена цел. Далеч от това, което корпорацията искаше от нея.

Имаше обаче един проблем. Въпреки своята асоциалност, Мажена, като всяка друга единица в този мравуняк, следваше стадното поведение. Тя не бягаше самотно по „Вибжеже Пуцке“, а вместо това ходеше на фитнес. Отбелязваше деня си за мамене в кафене, а не на пейка в парка, с книга в ръка. Ако излезеше някъде, то беше само с приятели от работата — и то само когато може да извлече някаква изгода от тях. Не ходеше на други събития и никога не се прибираше у дома нощем.

Тя беше идеалният пример за корпоративен човек. Живеещ сред останалите, но самотен. Адаптиран да функционира според общоприетата конвенция, но дълбоко в себе си отчужден. Свързан с хората повърхностно, като по принцип ги избягва.

Той нямаше много възможности да се среща с нея, когато беше сама. А Страх се нуждаеше от такива условия. И беше от решаващо значение да не ги създава сам. Не искаше да оставя никакви следи, а следването на Молса навсякъде щеше да доведе точно до това.

Така че анализираше графика й, изучаваше го и чакаше удобен случай.

Мажена беше изключително предсказуема, но всъщност това беше слабост на всички хора. Всички казваха, че старите навици не отварят нови врати, че са като ръжда и че след като ги създадем, те започват да създават нас, но никой не си правеше труда да се раздели с тях.

Напротив. Наблюдавайки всяко от лицата, които бяха в неговия списък, Страх се беше убедил, че хората се циментират в своите пашкули. С течение на времето те започваха да ядат едни и същи неща, да ходят на едни и същи места, да гледат един и същи сериали и филми и да се срещат с едни и същи приятели.

Проникването в рутината беше проблем, особено когато новият елемент трябваше да остане незабелязан.

Страх дълго време не можеше да намери начин да изведе Мажена от дома й и да я подмами там, където можеше да направи това, което възнамеряваше. Тя дори правеше покупки онлайн и гледаше новите филми едва когато се появяват на Блурей.

В крайна сметка обаче Кристиан успя да й намери цаката. Всъщност той използва капана, който Мажена Молса сама си беше заложила.

Профилът й в най-големия сайт за предлагане на работа беше истинска мина за информация. Сякаш за Мажена GoldenLine беше най-важното място в мрежата. Тя редовно обновяваше всичко, беше се присъединила към всички важни групи, участваше в дискусии, демонстрираше ерудиция и знания и при това не търсеше никакви изгоди.

Беше очевидно обаче, че ги очаква. Работодателите вършеха работата си, като търсеха вкусни хапки за своите клиенти, а Молса със сигурност беше точно такава.

Беше достатъчно Страх да се представи за един от тях.

Той си уреди среща с нея чрез лично съобщение, предполагайки, че постфактум никой няма да провери пощенската кутия на Мажена. Във Фейсбук акаунта — може би, следователите сигурно щяха да се доберат и до електронната поща. Но на никого нямаше да му хрумне мисълта да търси в GoldenLine.

И жалко, защото по този начин можеха да се доберат до малкия паркинг във Вавер, близо до няколкото новопостроени сгради в покрайнините. Модерните блокове и корпоративните централи в тях бяха идеалното прикритие за Страх.

Знаеше точно по кой път ще стигне Молса до уреченото място. Знаеше и къде ще паркира. А когато го направи, той вече беше само на крачка от успеха.

Тръгна след нея и след няколко десетки метра забави ход. Облегна се на патериците, подви крака си и леко се прегърби.

— Извинявайте! — извика.

Тя се обърна, без да е сигурна дали говори на нея. Наоколо обаче нямаше никого другиго. Мажена първо се озърна, после погледна мъжа, облегнал се на патериците си.

— Да? — каза тя, нервно дърпайки левия си ръкав.

Както винаги, беше на път да закъснее. Кристиан очакваше това.

— Извинявайте — повтори той. — Но сте паркирали на място за хора с увреждания.

— Как така?

— На маркировка за…

— Невъзможно е. Гледах къде паркирам.

Той се усмихна леко, надявайки се да направи добро впечатление.

— Аз по принцип нямам нищо против, наистина — каза той, сякаш това наистина не го притесняваше. — Само че карах след вас и с удоволствие бих…

Млъкна, когато тя изруга под нос и внезапно тръгна към него. Видя, че Молса, първо, няма намерение да губи повече време, и второ — не би си тръгнала, знаейки, че е извършила един от най-големите грехове на моторизираните хора.

Отидоха до колата и Мажена разпери ръце.

— Никъде няма знак.

— За съжаление — каза Страх. — Но има маркировка. Ще я видите веднага щом дръпнете колата.

Тя не попита къде стои неговата кола. Толкова бързаше, че дори не го поглеждаше. Явно нетърпелива и раздразнена, отвори колата — и по този начин си подписа присъдата.

Кристиан замахна с патерицата и уцели жената право в главата. Тя падна върху каросерията с нисък стон и Страх побърза да повтори. Вторият удар не разреши проблема, едва на третия Мажена изгуби съзнание.

Ако живееха в страна като Нигерия, където отвличанията за откуп бяха ежедневие, още в училище Мажена би се научила да не вярва на хората, които искат колата да се премести. Това е един от най-често използваните методи за отвличане на жени не само в африканските страни.

Страх я натовари в собствената си кола, после подкара към градините. Бяха наблизо и нямаше почти никакъв риск тя да се свести, преди да са стигнали до местоназначението.

Мажена дойде в съзнание едва в мазето, което Кристиан беше приспособил за новите цели. Той я завърза за металното легло при стената, уверявайки се, че няма може да се освободи.

Известно време трябваше да изтърпи абсурдни въпроси, заплахи и молби.

„Къде съм?“, „Защо ме отвлече?“, „Пусни ме!“. Мрънкането беше безкрайно и той все повече се нервираше. Надяваше се, че след ден-два Молса ще се успокои. Тя обаче сякаш изпадаше във все по-голяма параноя.

Въпреки всичко Кристиан се придържаше към първоначалния план. Използваше метода с тоягата и моркова, показвайки на Мажена колко ще се подобри битът й, ако сътрудничи. И колко бързо условията могат да се влошат в противен случай.

На моменти виждаше, че методът с моркова ще проработи, тогава донасяше вода и храна. По-често обаче трябваше да прибягва до тоягата, тогава за няколко дни лишаваше Молса от подлогата или изключваше отоплението.

Когато най-накрая тя разбра, че показването на смирение и желанието за сътрудничество по въпроси, които изглеждаха незначителни, може да й помогне, Страх получи от нея паролите за акаунтите й в GoldenLine и Туитър.

Нямаше причина да не му ги даде. От нейна гледна точка това бяха дребни неща, абсолютно незначителни подробности, които не биха могли да й навредят.

В действителност обаче беше точно обратното. Страх получи това, което му трябваше.

А това означаваше, че Мажена Молса вече не му беше необходима.

Правилното извиване на нечий врат точно под мозъчния ствол причинява внезапно набъбване на гръбначния мозък, нарушаване на кръвоснабдяването и прекъсване на нервните сигнали. Ала това изискваше много практика, която липсваше на Кристиан.

Но той можеше да постигне същия ефект, като лиши клетките от кислород. Достатъчно беше да напълни избата с въглероден диоксид. Ефектът не беше толкова бърз, колкото при изкривяването на врата, но беше важно Мажена да не страда.

Той трябваше да се грижи за нея. Човешката й обвивка щеше да му е от полза по-късно.