Ремигиуш Мруз
Хаштаг (29)

Легионът
ул. „Доманевска“, Мокотув

Поканата на потенциален клиент на кафе и бисквити беше очаквана, макар и напълно неоправдана. Страховски се появи в застрахователния център не за да сключи сделка, а за да види със собствените си очи какво представлява Павел Гервин.

Избра го преди известно време. Мъжът пасваше идеално. Обикновено Кристиан имаше проблем с окончателното решение — той подготвяше списък от десетина кандидати и след това провеждаше монолог, опитвайки се да убеди самия себе си за някого от тях. В случая с Гервин нямаше никакви съмнения.

— Мога да ви предложа много полезен план, благодарение на който бъдещето на роднините ви ще бъде осигурено и вие ще сте наясно, че нищо лошо няма да им се случи — рече Павел.

Формулировката не беше особено привлекателна, но Страх кимна с благодарност.

— В този пакет, първо, имаме капиталова гаранция. — Гервин замълча, сякаш искаше да се увери, че клиентът няма да поиска подробности. — Второ, обезщетенията се изплащат периодично под формата на рента.

— Разбирам — каза Страховски, макар че мислите му бяха далеч.

Агентът още известно време описваше оптимистични сценарии за бъдещето, като гарантираше, че всички задължения на Кристиан в случай на смърт ще бъдат незабавно платени и няма да натоварят роднините му. После той направи отиващата твърде далеч декларация, че техният жизнен стандарт няма да се влоши, а в зависимост от избрания от Страх вариант, дори ще се подобри. Това ще им помогне да се справят с болезнената загуба.

На Кристиан тези глупости вече му бяха писнали, но изслуша всичко до края. Гледаше в очите на събеседника си, без да се фокусира върху думите му, а върху това дали наистина вярва в приказките си. Изглеждаше, че не. Гервин рецитираше формули, дадени от началниците му, без дори да мисли за тях.

Беше зъбно колело на корпоративна машина, малко, незначително, заменимо. Идеалистичният левичар, който смяташе, че може да промени света, отдавна беше престанал да съществува.

— Освен това можем да гарантираме изплащането на капитала, независимо от ситуацията на финансовите пазари — добави Павел, след което направи дълга пауза.

Изчака отговора, но Страх присви очи.

— Да изясня ли още нещо?

— Не е необходимо — каза Кристиан. — Но ми се струва, че ви знам отнякъде.

Гервин изобрази усмивка. Страх очакваше да чуе от него някаква изтъркана фраза, например че светът е малък.

— Отдавна ли работите тук? — добави той, тъй като искаше да избегне слушането на клишета.

— Вече ще станат десет години.

— А какво правехте преди това?

— Занимавах се с подобни неща — каза Павел уклончиво и прочисти гърлото си. — Но ако се върнем към полицата, бих искал…

— Не сте ли публикували случайно в някой седмичник? — прекъсна го Страх. — Струва ми се, че името и фамилията ви са ми познати. И имам усещането, че съм виждал снимката ви върху страниците…

Той млъкна и се почеса по главата, надявайки се, че Гервин ще довърши. Онзи обаче очевидно нямаше намерение да го прави.

— Чакайте малко — каза Кристиан. — Не сте ли писали някъде за мутуализма?

— Възможно е.

— Статията беше за Прудон. За това, че играчите на пазара не бива да се конкурират помежду си, а само да си сътрудничат. Това е единственият начин да се постигне просперитет.

Гервин мълчеше.

— Никога ли не сте писали за това?

— Напълно е възможно да съм писал.

Страх щракна с пръсти и наклони глава.

— Колективен анархизъм!

— Моля?

— Публикувахте поредица от статии за идеологията на Бакунин. Използвате Прудон само като отправна точка за описване на анархокапитализма.

Отново му отговори единствено мълчание.

— Не греша, нали?

— Не, но наистина бих искал да ви представя…

— Пишете за това, че частната собственост трябва да престане да съществува. Но не само тя, защото същата съдба трябва да сполети и държавната собственост.

Гервин нервно се намести на стола си, сякаш търсеше удобна позиция. Или сякаш се готвеше да избяга.

— Сега си спомням — продължи Страх. — Пишехте за това, което някога е казал Бакунин. Че всичко трябва да принадлежи на колектива. Не на индивида, не на правителството, не на самоуправлението, а на всички нас. И че парите трябва да престанат да съществуват и на тяхно място да се появят… ваучери? Така ли го наричахте?

— Ставаше въпрос за средствата за производство. И вероятно съм използвал друг термин.

Разбира се, в онези дни не е имало подобни понятия. Но идеята, за която Гервин пишеше в статиите си по това време, беше точно такава.

— А какъв точно?

— За съжаление не помня.

Кристиан отново присви очи, този път не с интерес, а с упрек.

— Не помните ли, или може би не искате да си спомняте?

— Мисля, че трябва да се съсредоточим върху полицата — каза Павел неуверено, преглеждайки рекламните материали, които бе разпрострял пред клиента си малко по-рано. — Тук имаме наистина изгодна система…

— Изгодно би било да нямате никаква система — казва Страх. — Поне ако се вярва на Бакунин.

Гервин се насили отново да се усмихне.

— Не се идентифицирам с неговите възгледи.

— Аз също не — призна Кристиан. — По-близо съм до Кропоткин. Чували сте за него, нали?

— Боя се, че…

— Той отива още по-далеч с неговия анархокомунизъм. Не твърди като Бакунин, че собствеността трябва да принадлежи на колектива. Той вярва, че не трябва да има никаква собственост.

Страховски съзнаваше, че това не е съвсем вярно, но се надяваше, че събеседникът му ще го поправи и накрая ще признае, че не само е знаел за тези възгледи, но и че някога ги е споделял. Павел обаче мълчеше.

— Нали не греша? — добави Страх.

— Не грешите.

Кристиан поклати глава с явно предизвикателство.

— Познавате възгледите на Пьотр Кропоткин достатъчно добре, за да знаете, че не е така. И въпреки това не искате да ме поправите. Толкова ли се срамувате от това, в което сте вярвали?

Най-накрая Гервин погледна към вратата, за последен път потвърждавайки, че от негова гледна точка единственото спасение е бягството.

Нямаше никакъв смисъл да продължава да го дърпа за езика, нито да го критикува. Павел Гервин не искаше да си признае за собственото си минало.

Отвратителен тип човек. Но Кристиан се нуждаеше точно от такива.

Те му бяха необходими, за да завърши Легиона си.

И благодарение на това да върне Теса към живот.