Ремигиуш Мруз
Хаштаг (18)

Съвременен Прометей
Жержен, Вавер

Треперещите, покрити с кръв ръце бяха ясно доказателство, че вината е негова. Страховски стоеше до старата зацапана мивка, без да знае колко време е минало, откакто е пуснал вода от чешмата.

Накрая тръсна глава и започна да мие ръцете си. Сапунът беше оставен от предишния собственик, вероятно най-евтиният, който можеше да се купи. Кристиан търка кожата си с правоъгълната буца, докато ръцете му не станаха червени.

Завъртя крана и стисна с пръсти ръбовете на мивката. Дръпна я, сякаш щеше да счупи керамичната раковина и да я разбие на пода. Отвори очи и погледна отражението си в прашното огледало.

Малко оставаше да удари главата си в него с всички сили.

Затвори очи и видя сцена, която го прояждаше като киселина в главата. Теса се отдръпна леко, но това беше достатъчно. Една трагична стъпка. Един миг, който промени всичко.

Тялото й беше разкъсано от скоростния влак. Всичко беше в кръв.

Кристиан стоя парализиран само за части от секундата. После този внезапен ступор беше сменен от поредица напълно ирационални действия. Когато композицията спря, Страховски вече тичаше към локомотива. Сякаш имаше шанс да спаси Теса.

Следващите му спомени бяха само откъслечни образи. Кръв по вагона, части от тялото. Ръцете му се плъзгаха по тялото, отчаяно търсейки… какво?

Някакви гласове. Писъци. Олюляващият се машинист, който беше слязъл от влака.

Страх не помнеше какво се случи след това. Знаеше, че в крайна сметка разговаря с човек в униформа, после влезе в колата. Беше избутал няколко души, дори не си спомняше какво са го питали.

После изведнъж се озова в Убежището. В безопасност от света, но наистина застрашен. Изглеждащ жив, но всъщност мъртъв.

Животът му завърши на железопътните линии. А остатъците от кръвта върху мивката бяха доказателството.

Кристиан не знаеше колко време е минало, преди да застане пред времевата линия в мазето.

Дълго се взира в нея, сякаш можеше да я използва по някакъв начин, за да се върне в Таргувек Фабрични точно преди трагедията. Сякаш можеше да я предотврати.

Беше твърде късно за това. Но това не означаваше, че той не може да направи нищо. Напротив.

Страх се приближи до материалите си и започна бавно да добавя нови неща. Работеше без бързане, но с решителност, сякаш от това, което правеше сега, зависеше дали ще види отново Теса.

Когато свърши, той беше сигурен, че ще се случи.

Ще открадне огъня от боговете. Ще бъде като съвременен Прометей, като героя от романа на Мери Шели. Той също ще използва всички възможности, които му дава днешният свят, но за разлика от случая с Виктор, те няма да имат нищо общо с технологията.

Инструментите бяха твърде много. Можеха да направят така, че за Кристиан всичко да бъде възможно.

Включително и да създаде отново Теса.