Ремигиуш Мруз
Хаштаг (20)

На ул. „Капри“ и „Средиземноморска“
Стегни, Мокотув

Страховски никога не се върна вкъщи. Въпреки че десетина часа след събитията на Таргувек Фабрични застана пред вратата на апартамента на ул. „Каталонска“, той знаеше, че това, което е от другата страна, не е вкъщи.

Поне не за него. За човека, който беше същата сутрин — може би. Сега обаче всичко се промени толкова много, че Илона изглеждаше като съпруга на някой друг, а Луиза — като чуждо дете.

Страх седна в креслото пред телевизора, без дори да сваля сакото си. Стоеше неподвижен и думите на Илона не стигаха до него. Тя обаче не спря да говори, напротив, все повече се разгорещяваше.

— Къде беше, мамка му?

Кристиан не отговори. Едва сега осъзна, че е посред нощ, но жена му все още го чакаше.

— Какво е това? Кръв? — попита тя и посочи червените петна на ризата му.

На Страх му се струваше, че е заличил всички следи, но явно не само психическите не можеха да бъдат премахнати.

— Отговори ми!

— Не.

— Какво „не“?!

Той отново замълча, а Илона застана пред него и закри телевизора. Точно както когато гледаше мач и на нея й се приискваше да му направи напук. Кристиан дори не бе включил приемника. Струваше му се, че е в различен свят.

— Това момиче, което скочи под влака днес… — започна Илона. — Казаха, че учи в „Кожмински“.

По това колко малко е необходимо, за да се свърже Теса с тези новини, си личеше какво е било психическото й състояние. Но сега всичко щеше да бъде различно. След като Кристиан я създадеше отново, ситуацията щеше да бъде съвсем различна. Теса щеше да бъде различна.

Сепна се, когато жена му се наведе над него. За миг му се стори, че ще хване ръката му, но бързо осъзна, че това няма да се случи. Илона го погледна гневно.

— Отговори ми! — повтори тя.

Той се изправи и я блъсна машинално. Тя реагира, отблъсна ръката му и замалко да стигнат до бой. Страх влезе в кухнята, игнорирайки обидите, които бързо се превърнаха в крясъци.

Извади от шкафа над хладилника бутилка водка и си наля в чаша за чай. Усети, че Илона се е появила до него. Тя подхвърли нервно нещо и замахна с ръка, като помете чашата от плота.

Тя се разби на пода, а от спалнята на Луиза се разнесе тих вик.

Страх едва го регистрира, както и всичко останало, но Илона незабавно тръгна към детската стая, губейки интерес към него. След известно време риданията утихнаха.

— Това е краят — каза Илона, когато се върна.

Кристиан седна в креслото, този път с чаша.

— Писна ми от всичко това — добави тя.

— Кое?

Не биваше да й отговаря, поне ако искаше да продължи да се заблуждава, че ще успее да предотврати ескалацията на конфликта. Краткият му въпрос обаче беше изпълнен с горчивина и сега вече нямаше никакво връщане назад.

— Какво? — изрева Илона. — Ще ти кажа точно какво, кучи сине!

Тя вдигна ръка, сякаш искаше да го удари, но накрая само махна.

— Писна ми да бъда третирана като уличница!

— Какво…

— Аз съм жена ти, разбираш ли? Не шибана любовница, не домашна помощничка, която да пере чорапи, да се грижи за детето и да готви проклетите обеди!

Страх запази спокойствие, без да помисли, че по този начин само ще я раздразни още повече.

— И ми писна да се преструвам, че не знам с кого се чукаш — продължи тя. — Писна ми да работя като вол, писна ми да бъда единственият човек, който изкарва хляба на семейството, в което няма истински мъж, мамка му!

Върху бузата му падна капка слюнка, но Кристиан не помръдна. Той се загледа в жена си, опитвайки се да прецени дали вижда човека, когото е познавал досега, или някой друг.

— Знаеш ли от какво още ми писна?

— Не.

Тя завъртя очи, сякаш я обиждаше, че въобще се е осмелил да отговори. Пое си въздух, опитвайки се да се контролира поне малко.

— Че след бременността направих всичко, за да се върна във форма. Започнах диета, тръгнах на фитнес, дори се отказах от дребните удоволствия след всички дни на смяна на пелени и пране на мръсотия. И какво ми даде това? Фактът, че трябва да се конкурирам с тази дебела, мазна курва?!

Кристиан скочи от фотьойла. Усети как ръката му трепери.

Илона изведнъж се успокои. Точно като всички онези екстремни пътешественици, когато стигат до труднодостъпни, опасни места, без да поглеждат назад. И точно преди да стигнат до целта, спират за момент, усещайки страх.

Дори Страховски да бе разчел добре емоциите на жена си, те скоро изчезнаха и мястото им отново бе заето от гняв. Илона сви устни, после го блъсна. Той залитна, но успя да запази равновесие.

— Тя ли беше? — изсъска жена му. — Тя ли се хвърли под влака?

Страх не възнамеряваше да отговаря. Беше убеден, че не е нужно.

— Говори!

— Знаеш много добре, че е така.

— Ти, кучи…

— Успокой се.

Тя пристъпи към него и отново вдигна ръце. Този път сякаш се готвеше да го блъсне с още по-голяма сила. Страх нямаше намерение да реагира.

— Кучката си е получила каквото заслужава — добави Илона. — А сега ти…

— Какво каза?

— Това, което чу.

Кристиан бавно започна да се отърсва от вцепенението, но сега го обзе странно чувство на безсилие. Смисълът на казаното от Илона не можеше да стигне до него.

Чуваше отделни думи, откъси от тирада. „Дебела патка“. „Така й се пада“. „Нека гние“. „За кучката кучешка смърт“.

Промърмори под носа си да престане. Поклати глава, искаше му се да запуши ушите си и да не слуша повече. Чувстваше се като дете, което е станало напълно уязвимо. Като животно, хванато в капан.

Илона обаче продължаваше.

Не усети кога вдигна ръка. Дори не забеляза момента на удара. Видя, че е ударил жена си едва когато тя падна на пода. Илона не се изправи веднага, сякаш й трябваше време да осъзнае какво се е случило.

От носа й се течеше кръв, която влизаше устата й се събираше върху венците. Илона дишаше бързо и неравномерно. Не беше уплашена, а напротив, когато шокът отмина, изпадна в още по-голям бяс.

Виковете й нямаха край. Яростта й беше толкова голяма, че за момент затъмни майчините инстинкти. Отне й известно време да осъзнае, че в съседната стая дъщеря им реве, та се къса.

Илона веднага тръгна към спалнята и преди Кристиан да успее да реагира, вече дърпаше Луиза към изхода. Бързо й подаде якето й, а тя самата наметна своето.

— Край — каза отново.

— Почакай…

— Защо? За поредната плюнка в лицето?

— Един през нощта е, не бива…

— Не се приближавай, боклук — каза тя, гледайки го.

Страх погледна Луиза. Тя беше объркана, но не й трябваше да разбира всичко, за да знае, че се случва нещо, което не би трябвало да се случва. По бузите й се стичаха сълзи, устните й трепереха.

Ако не беше това, Кристиан можеше да се приближи до жена си, да се опита да я спре. Опасяваше се обаче, че така само ще влоши положението и ще доведе до ново избухване.

След миг вратата се затвори с трясък. Страх постоя пред нея известно време, напълно зашеметен. Когато се съвзе, той се облече и също напусна апартамента. Много добре знаеше какво трябва да направи.

Няколко часа по-късно беше в болницата.

Държеше за ръката умиращата си съпруга, която го гледаше ужасено.

Илона и Луиза бяха блъснати на пешеходна пътека малко след като напуснаха апартамента на „Каталонска“. Извършителят беше избягал от местопрестъплението, нямаше свидетели. На кръстовището на „Капри“ и „Средиземноморска“ нямаше камера за наблюдение.

— Не се бой — каза Страх и погали ръката на Илона. — Трябваше да се случи.

Тя изглеждаше така, сякаш искаше да каже нещо, но устните й дори не потрепнаха. Ръката й леко се движеше. На Кристиан му се струваше, че съпругата му с всички сили се опитва да я отдръпне.

— Всичко това има смисъл — добави той. — И мога да ви върна във всеки момент. Като Теса.

Гледаше как тя затваря очи за последен път. После сложи дланта й на болничното легло, стана и излезе от стаята. Реши, че няма време за губене.