Ремигиуш Мруз
Хаштаг (33)

Луна или Селена
ул. „Клаудини“, Белани

Страховски наблюдаваше от разстояние как познатата му „Тойота Ярис“ спира пред входа на парка „Белански“. Ако Теса се придържаше стриктно към режима, който сама си бе наложила, би трябвало да е тук още преди трийсет минути. Той предполагаше обаче, че точно преди да напусне дома си, тя е направила това, което обикновено правеше — нахвърлила се е на сладкишите.

Правеше така почти всеки път, поне така му изглеждаше. Когато бе взела решение, че ще се разхожда в парка „Белански“, беше почувствала, че има морално право да яде повече. Сякаш смяташе, че ще изгори всичко наведнъж.

Беше му казвала това няколко пъти, но Страх не възнамеряваше да я порицава. Не би имало смисъл, рано или късно щеше да изяде всичко, което имаше в чекмеджетата, по рафтовете, в хладилника и във фризера.

Тя излезе от колата, като почти заседна на рамката на вратата. Не изглеждаше много стройна, но не беше изненадващо, когато се имаше предвид, че трябваше да е станала почти сто и двайсет килограма.

Това не притесняваше Кристиан. Напротив, то беше една от причините да я харесва толкова много. Нейното затлъстяване само по себе си не го вълнуваше, не там беше въпросът.

От значение беше какви възможности създава тази ситуация. Дълго преди Илона той беше имал момиче, което тежеше приблизително толкова, колкото и Теса. Сексът беше приятен, може би дори по-приятен, отколкото с жена му след време, но най-вълнуващото беше осъзнаването на това какво можеше да прави Страх. Какъв голям контрол би могъл да има.

Докато беше с него, онова момиче наддаде петнайсет килограма. Хранеше я, всъщност той решаваше кога и какво ще яде. Тя не му се съпротивляваше и той чувстваше, че може да направи всичко. Започна да контролира живота й в почти всеки аспект, едва не я направи недееспособна. И всеки следващ килограм беше като осезаемо доказателство за това.

Накрая момичето разбра, че е угоявано от партньора си. Понятието „подхранвачи“ все още не беше известно, но някои неща няма нужда да бъдат подлагани на научен анализ, за да станат очевидни.

Дори и тогава партньорката на Кристиан не направи нищо. Тя го остави да я храни, въпреки че знаеше накъде води това. Въпреки че много добре си даваше сметка, че всяка следваща паста, бонбон или торта я карат да се движи все по-трудно.

За Страховски това беше най-приятният етап. Тогава имаше чувството за тотален контрол. Момичето не му отказваше, въпреки че знаеше, че трябва да го направи на всяка цена.

Дълго време се връщаше с носталгия към онези времена, защото с Илона беше различно. Тя не само че му се противопоставяше, но и той не разполагаше с никакви инструменти, с които да я контролира. Храната не влизаше в играта, жена му пазеше чак болезнена диета.

В началото в това имаше нещо, което му доставяше удоволствие. Той го прие като предизвикателство и си помисли, че рано или късно Илона ще се огъне. Но когато не го направи дори по време на бременността си, той изгуби надежда.

Всичко, което се случи по-късно, беше следствие на това. А когато видя Теса по време на първата лекция, вече знаеше какво да прави. Известно време се съпротивляваше, защото беше свързано с професионален риск. В крайна сметка обаче природата му надделя.

Представи си какъв контрол ще има, как ще доминира над нея. Освен това трябваше да си признае, че имаше еротични видения. За разлика от предишното затлъстяло момиче, този път той видя нещо явно сексуално в угояването.

Сънува как лежат голи в леглото и той я храни със сладолед. Беше развълнуван от тази перспектива, тази буквалност на собствената му похот. Струваше му се, че Теса също ще бъде доволна от това, но от известно време взаимните им очаквания все повече се разминаваха и сега не беше толкова сигурен.

Връзката им беше като синусоида. Периоди, когато всичко вървеше добре, преплетени с трудни моменти. А от няколко месеца ситуацията все повече и повече се влошаваше. Теса се беше сближила с Игор, всъщност можеше да се предположи, че преди няколко седмици са станали двойка.

Страх знаеше, че това е по негова вина. Няколко пъти беше прекалил, понякога я притискаше твърде много да изяде нещо. Имаше нестабилни настроения, често мислите му бяха далеч. Всичко обаче беше само защото той изграждаше плана си.

Пожертва много за него, може би дори връзката с Теса. Струваше му се, че момичето се изплъзва от ръцете му, че се отдалечава от него все по-бързо и вече е толкова близо до Игор, че скоро ще е твърде късно да може се насочи обратно към Страх.

Може би вече беше така.

Кристиан я наблюдаваше как слага слушалките си и пуска аудиокнигата. Щеше да успее да изслуша няколко глави, преди да се откаже от по-нататъшната разходка и да се върне в колата. Озлобена и примирена, без инжектирането на енергия, което би получила, ако за кратко потича, вместо да ходи.

Изчака за момент, после взе малък пакет от пасажерската седалка и я последва. Страх също не би се отказал от някоя аудиокнига, особено ако открие някаква научнопопулярна статия, свързана с лунната тематика. Но не беше намерил подобно нещо в полските или англоезичните ресурси. Попадна на книгата на Ким Лонг за тайните на Луната, но тя беше достъпна само в книжен вид и като електронна книга. Освен това в нея нямаше нищо новаторско.

Страховски тръгна бавно след Теса, като внимаваше тя да не го забележи. Мислеше си за правилния избор да заложи на Луната, преди окончателно да започне мисията си. Не би могъл да вземе по-добро решение.

Естественият спътник на Земята беше обект на интерес от страна на човечеството от самото начало. Още праисторическите хора са вдигали глава към небето, вероятно виждайки огромно око, което ги гледа отгоре. Може би са търсили там чертите на лице, може би са си представяли далечен свят или страната, в която отиват хората след смъртта си. Така или иначе Луната трябва да е стимулирала тяхното въображение.

Нейното символично значение през цялата човешка история е неоценимо. Вдъхновявала е не само митологията, но и ежедневието. Някога всички календари са се опирали на нея, музикалните инструменти били конструирани с нейната форма, а в Близкия изток имало дори азбуки, напомнящи за фазите на Луната.

И до днес християните празнуваха най-важния си празник в неделята след първото пълнолуние след пролетното слънцестоене. Спътникът беше от фундаментално значение за развитието на човечеството, но за Страх имаше значение това каква светлина хвърля той.

Сменяше слънцето на небето, разпръскваше нощната тъмнина, но в същото време не създаваше такива гъсти сенки, колкото звездата в центъра на системата. Дори когато беше в най-малката апсида, светлината му достигаше само три десети от лукса.

Лъчите, отразени от луната, позволяваха да се види светът почти реален. С много по-малки сенки — даже по време на новолуние те изчезваха напълно. И точно към това се стремеше Кристиан.

Чудеше се колко широка публика ще спечели, когато всичко излезе наяве. Списъкът на жертвите със сигурност ще циркулира по целия свят. Всеки поне ще си спомня за серийния убиец, който години наред не само че е останал незабелязан, но и напълно невидим.

Впрочем относно серийната убийца. Сигурно ще я нарекат Принцесата на нощта, Сребърната кралица на нощта, Луна или Селена, или ще използват името на някоя друга древна богиня, свързана с Луната.

Благодарение на факта, че ще имат убийца, а не убиец, въпросът щеше да стане още по-медиен и нямаше да мине много време, преди всеки да разбере до какво би е трябвало да доведе това. Страховски очакваше, че задълбочените психологически анализи ще направят Теса на нищо.

Специалистите ще подчертаят нейната асоциалност, трудностите при адаптирането към всякакви порядки и други проблеми в междуличностните отношения. Със сигурност ще се опитат да покажат, че от години гневът и огорчението не са я напуснали, защото не е можела да разкаже на никого за своите дела. Била е недооценена, незабележима.

Разбира се, осъзнаването на това беше дразнещо за Кристиан. Той неведнъж беше искал да изпрати анонимно писмо до някой от редакторите на седмичниците, обяснявайки, че хората, които се смятат за изчезнали или жертви на злополуки, всъщност са били убити от него.

Но никога не отиде толкова далеч. Спомняше си как е бил заловен американският гений на престъпността и виртуоз, човек, чието име все още караше хората в САЩ да треперят. И не защото то напомня за един полски политик.

Тед Казински. Юнабомбър. Бяха го заловили заради писмото му до медиите и лингвистичния анализ на неговия политически манифест.

Такава сила имаха думите. Страх също възнамеряваше да използва силата им за своите цели. Но всяко нещо с времето си.

Сега трябваше да поговори с Теса. Да поправи всичко онова, което е било разбито напоследък — и от което веднага се е възползвал Игор.

Беше много гневен на бившия си студент. Беше подготвил Теса, всъщност я беше създал от нулата. Той беше този, който трябваше да се възползва от всичко постигнато. А междувременно Игор се беше появил от нищото и беше измъкнал под носа му плода на неговия труд.

Кристиан ускори крачка, когато Теса влезе в една от добре познатите му пътеки. Щеше да я изненада, и в малка чанта, която беше взел от колата, имаше няколко неща, които трябваше да му помогнат. Три баунтита, пакет от любимите й начоси и кутия пепси лайт.

Винаги избираше нискокалорични напитки, сякаш това можеше да промени нищо. Сякаш благодарение на това тя щеше да си спести толкова калории, че да може да яде безнаказано всичко, което обожава.

Кристиан почти се изравни с нея, когато тя погледна през рамо. Дотук с изненадата, изруга той наум. Усмихна се леко, но Теса не отговори на усмивката. Напротив, уплаши се при вида му.

— Какво правиш тук? — попита тя и дръпна слушалката от ухото си.

— Исках…

— Мисля, че и двамата си изяснихме всичко.

Беше нетипично твърда, но той предполагаше, че е само временно.

— И се съгласихме, че няма смисъл — добави тя.

— За мен има.

— В момента може би — каза тя, като спря аудиокнигата и извади другата слушалка от ухото си. — Но след пет минути ще промениш мнението си и всичко ще започне отначало.

Страховски поклати глава и я приближи. Теса обаче веднага отстъпи назад.

— Не искам да минавам през това отново.

Подготвен беше за съвсем различен разговор и не успя да намери думи, които да отговарят на новата ситуация. Тишината обаче изглеждаше най-лошото решение.

— Знам, че сгреших — каза той, само за да прекъсне мълчанието. — Но…

— Няма никакво „но“. Ти показа чудовището в теб, Страх. Истинското си „аз“.

Тя грешеше. Да, преди известно време имаше сблъсък между тях и той каза прекалено много.

Теса му отказа, когато й донесе почти цяла кутия сладкарски изделия. Беше й купил всевъзможни лакомства. Мислеше, че ще бъде доволна.

Но беше уцелил един от онези дни, в които тя се заблуждаваше, че може да се промени. Теса сви рамене, накара му се и го обвини, че е толкова дебела заради него. Той очакваше, че това ще се случи някой ден, но не мислеше, че тя ще реагира толкова остро.

В един момент упреците станаха твърде много. А чашата преля, когато Теса избута кутията от масата. Това беше акт на бунт, който не той можеше да преглътне. Усещаше, че е загубил контрол. И искаше да си го върне на всяка цена.

Той я хвана прекалено силно. Извика твърде високо. И позволи на емоциите да вземат връх. Само за момент, но след всички предишни спречквания това беше достатъчно.

Теса отговори с допълнителни обвинения. Той ги обори, като в същото време се опитваше да направи всичко, за я подчини на себе си. Не можеше да понесе мисълта, че тя ще продължи да се съпротивлява.

Подхвърли няколко заплахи, няколко ругатни. Взе картонената кутия със смачканите сладкиши, а после… всъщност не помнеше много от случилото се. Отпорът, която тя му даде, беше твърде решителен. Оказа се твърде силен удар право в сърцето.

— Слушай… — започна той.

— Не — прекъсна го Теса. — Нямам намерение.

— Нека поне обясня.

— Да обясниш? — отговори тя с още по-рязък тон.

Почти същият като по време на спора им в университета, който стана причина за повечето от неговите проблеми.

— Как ще ми обясняваш, че хвърляше храна в мен? Че ми каза да го духам? Че я натъпкваше в устата ми, като едва не ме задуши?

— Теса…

— Ти си болен.

Той не знаеше как да отговори. Всичко, което му идваше на ум, изглеждаше неадекватно, неподходящо — и носеше риска, че ще я разгневи още повече.

— Съжалявам — каза той накрая. — Не знам какво ми беше станало.

— Нищо. Ти просто показа истинското си лице.

— Не помня това. Трябва да е било някакво…

Той млъкна, като се надяваше, че няма нужда да довършва и ще види поне сянка на разбиране в очите й. Не видя нищо подобно. Напротив, тя го гледаше така, сякаш беше непознат, когото изобщо не разбира.

Той пристъпи към нея, но после отстъпи назад. Тя погледна несигурно към пакета, който беше донесъл със себе си, но на този етап той вече знаеше, че това, което е в него, не може да помогне. Разчиташе, че до момента Теса се е опомнила, върнала се е към старите си навици и е осъзнала, че никога няма да се откаже от нещата, които обожава. Очевидно обаче тя все още се заблуждаваше, че ще се промени.

— Съжалявам — повтори той. — Знаеш, че всичко това е защото…

— Защото си луд.

— Единствената лудост, от която страдам, е…

— Спри.

— Свързана с теб — завърши той, макар да виждаше много ясно, че тя не иска да го чуе. — Напълно съм си изгубил ума по теб, Теса.

Тя не отговори. Нито един мускул на лицето й не помръдна.

— Никой никого така…

— Млъкни — каза тя.

Това събуди в него нещо, което беше излязло на преден план по време на последната им кавга. Този път обаче Кристиан се погрижи то да не изскочи на светло. Пое си дълбоко дъх, подготвяйки се още веднъж да се опита да я вразуми.

Преди да го направи обаче, чу добре познат мъжки глас зад себе си.

— Наред ли е всичко, Тес?

Страховски се обърна към бившия си студент, който бързо се приближаваше. Някога Кристиан изглеждаше впечатляващо на фона на Игор, сега разликата не беше толкова ясна. Младежът отново беше с наднормено тегло, както през първата година, преди да започне да отслабва — но Кристиан се беше занемарил още повече. Като че ли във всяко отношение.

— Не — каза Теса. — Нищо не е наред, когато този боклук е наоколо.

Страх се почувства така, сякаш му е забила нож в гърба.

— Какво искаш? — попита Игор.

Фактът, че в гласа му прозвучаха и загриженост за Теса, и неизказана заплаха към Кристиан, му подсказа, че те всъщност са заедно.

— Чу ли какво попитах?

Игор се спря пред него. Измерваха се достатъчно дълго с погледи, за да стане ясно, че тази ситуация няма да свърши добре.

— Махай се оттук — каза накрая Игор. — И стой далеч от нас.

— Защото?

— Наистина ли трябва да те заплашвам?

— Не трябва, но си длъжен. Макар да се боя, че не е по силите ти.

Бившият студент се приближи още повече към него и малко оставаше да се нахвърлят един върху друг. Страх беше в много по-лоша форма, отколкото преди няколко години, но предполагаше, че и така ще надделее над младежа.

Само че това беше най-лошото, което можеше да направи в тази ситуация. Само би засилил всички негативни чувства, които изпитваше Теса.

Той вдигна ръце, погледна я отново, после се оттегли. Тръгна си, без да каже нито дума. Реши, че е трябвало да го направи по-рано. Понякога отстъплението е най-доброто решение, особено ако човек е сигурен, че е временно.

Страховски се обърна след десетина метра. Хвърли кратък поглед към Теса, мислейки, че момичето скоро ще забрави за всичко това. И отново ще стане негова собственост.