Ремигиуш Мруз
Хаштаг (14)

Мариана
Жержен, Вавер

Всичко, което трябваше да направи досега, беше направено.

Всичко, което трябваше да си е на мястото, вече беше там.

Машината не само се беше задвижила, но и работеше точно така, както беше планирал.

Кристиан погледа още известно време всичко, което беше написал на времевата линия, наслаждавайки се от осъзнаването за постигнатото досега — и за това, което можеше да направи в бъдеще.

Малко хора можеха да се похвалят с подобни успехи. Още по-малък брой пък биха могли да действат по същия сложен начин като него.

Чувстваше вълнение при мисълта за това. През тялото му преминаваше силен сексуален импулс, сякаш той и Илона се бяха върнали от пиянски купон, по време на който само бяха чакали да останат сами.

Или както по време на забранените му срещи със студентки. Срещи, които обикновено завършваха по същия начин.

Теса не беше изключение, въпреки че само с нея се появяваше на публични места. Гарите или моловете бяха относително безопасни заради тълпите, но срещите с Теса имаха и друго предимство. Хората не им обръщаха внимание, защото почти никой не би заподозрял, че един атлетичен, мускулест мъж може да прави секс с такова дебело момиче.

Тя не беше просто закръглена, нямаше рубенсови форми. В нейния случай наднорменото тегло всъщност беше толкова голямо, че представляваше риск за здравето. И благодарение на това Страх можеше да си позволи публично малко повече.

Той погледна снимката й на времевата линия.

Наскоро беше решил, че би било най-добре да обогати плана си със снимки. Това задоволяваше някаква негова потребност, която не можеше да определи напълно. Може би въпросът беше там, че благодарение на това той виждаше лицата на хора, чийто живот щеше да промени.

Да промени или да приключи.

Теса играеше ключова роля, но трябваше да разбере това едва в самия край. След като всичко, което той възнамеряваше да постигне, бъде постигнато.

Усети как сърцето му си разтуптява, а ерекцията му беше толкова голяма, че дънките му убиваха. Той се извърна от визуализацията и затвори очи, опитвайки се да се успокои. Мина му през ума, че всички тези снимки, всички, които го гледат, могат да му помогнат да свърши бързо.

Поклати глава и излезе от мазето. Не можеше да се поддаде на грубия атавистичен рефлекс. Той беше над тези неща. Беше по-добър от всички онези, които дълго преди него неумело се бяха опитвали да постигнат това, което той правеше сега.

Освен това не се ръководеше от низки подбуди. Сексуалните със сигурност бяха част от тях, но Кристиан възнамеряваше да ги третира само като средство за постигане на целта, нищо повече.

Качи се по стълбите, затвори вратата към мазето и седна зад пишещата машина.

Тя не беше усъвършенстваното устройство, което да напомня за Селинджър, Хемингуей, Твен или Агата Кристи. Изглеждаше по-скоро като инструмент на комунистически чиновник, което след политическите промени се е озовало на боклука, защото не си струва усилията дори да бъде отнесено в антиквариата.

Беше „Предом Лучник“, модел 1303. Жълта, износена и едва годна за работа. Но това беше достатъчно за целите на Страховски. Освен това имаше едно голямо предимство пред всеки компютър и всеки принтер — съобщенията, написани на нея, не бяха разпознаваеми.

Ако Кристиан решеше да разпечата писмата си, рано или късно някой щеше да идентифицира оборудването, на което са направени. Беше чувал, че големите компании като „Хюлет-Пакард“ или „Дел“ умишлено поставят малки маркери в продуктите си, за да може да се разпознае моделът, на който е направена разпечатката.

Страх не можеше да рискува. Той не знаеше дали такива неща се практикуват в Полша, но трябваше да ги има предвид. Не можеше, при положение че е бил толкова предпазлив във всички други аспекти, да се остави да го препъне разпечатката.

Освен това купуването или използването на принтер щеше да остави следи. Пишещата машина вече беше тук, изоставена както останалите вехтории в къщата.

Сякаш съдбата искаше да каже на Страх, че е на правилния път, в точното време и на точното място.

Той седна пред машината и без да се колебае, започна да пише. Знаеше точно какво иска да предаде на сестра си Патриция Спорняк.

„Мариана, един ден ще те посетят двама души“ — започна той.

Силното тракане на клавишите го въведе в приятен транс, но Кристиан се опита да не му се поддава. Поне не напълно. Искаше да вкуси всяка дума, изписана от машината.

„Те ще бъдат момиче и по-възрастен от нея мъж. Ще се представят като Теса и Кристиан“.

Страх спря за миг. Облегна се назад в стария си стол и прокара длан по врата си. После продължи да дава точни инструкции на Мариана.