Ремигиуш Мруз
Хаштаг (12)

Убежището
„Тракт Лубелски“, Вавер

Мястото беше просто идеално. Цената също не беше най-лошата, защото срещу по-малко от петнайсет хиляди Кристиан се сдоби не само с желаното убежище, но и с място, където можеше да планира подробно всичко, което възнамеряваше да постигне.

Парцелът беше закътан, с около триста квадратни метра повърхност. Беше гъсто обрасъл, благодарение на което Страховски се чувстваше защитен от нежеланите погледи на съседите и другите градинари.

В средата стоеше малка дървена къща, доста занемарена, но напълно подходяща за целите му. Не само че стоеше на солидна бетонна основа, но под нея имаше и малко мазе.

И точно в него Кристиан състави плана си.

Той начерта дебела линия на стената срещу входа и отбеляза няколко важни дати. Патриция Спорняк през декември 2008. Марчин Замецки през декември следващата година. Анета Роговска през февруари тази година.

Последният случай привлече много внимание, медиите вдигнаха шум. Ако не беше самолетната катастрофа, шумът със сигурност още нямаше да е утихнал.

Събитията от Смоленск засенчиха всичко останало. Момичето, което беше изчезнало безследно в Лисабон, престана да предизвиква емоции. Нищо чудно.

Лош късмет — така си мислеше Страховски поне за известно време. Едва по-късно осъзна, че трябва да бъде благодарен на съдбата за факта, че медиите са се отказали да шумят по случая Роговска.

Ако бяха продължили да дълбаят, накрая все някой щеше да попадне на нещо, което да го свързва с тази жена. А някой от по-проницателните журналисти можеше да отиде много по-далеч. И в края на краищата да открие връзка не само със Замецки, но и с Патриция.

Въпреки че никой от тези хора не беше открит и съдбата им оставаше неясна, прокуратурата със сигурност незабавно щеше да се хване за работа. Всъщност щеше да е достатъчно да претърси апартамента в Стегни. Ако някой намереше аметистовия череп, това щеше да е краят.

Кристиан реши, че трябва да го премести на единственото сигурно място, което знаеше. В Убежището.

Така наричаше парцела, който бе купил тайно от съпругата си. Названието изглеждаше идеално, защото означаваше както подслон, така и място за действие.

Можеше да стигне до входната врата без никакъв риск да срещне някого. Осигурена бе връзка с интернет, а в къщата имаше малка кухня, място за хранене и за спане. В задния двор имаше само компостер и малка барака.

Страх изтегли последните си пари, за да купи парцела. Отначало се боеше, че Илона може да го разкрие, но след няколко седмици стана ясно, че Убежището е в безопасност. Оборудва го по подходящ начин, разчерта целия си план в мазето и се съсредоточи върху прецизната подготовка на всеки от елементите му.

Обикновено го правеше под звуците на музика — така мислеше по-добре. Стената на звука се превръщаше в бариера срещу натрапливите мисли, които от време на време се връщаха при него.

Днес слушаше албума на „Бед Рилиджън“ осемдесет и девета година. Далеч по-малко глупав от всички, които десет години по-късно наводниха пънк рок сцената, но също толкова лек.

Страх се нуждаеше от него, за да се отърси от осъзнаването на последствията от действията си.

Той отбеляза няколко точки по времевата линия.

Отстъпи назад и ги огледа, доволен от ефекта. Това беше само началото. И същевременно всичко вече се беше случило. Беше планирано, изсечено в бъдещето като в камък.

2018 година щеше да бъде ключова.

— Осем години… — промърмори Кристиан.

Изглеждаше дълго време, но после периодът щеше да изглежда различно. Като миг.

Погледна към януарската дата, когато Теса щеше да получи пратката. Още не знаеше как точно ще се случи това, но нямаше значение. И днес нямаше никакъв проблем да се достави пратка така, че да се скрие подателят. А след осем години щеше да има много повече такива методи.

Малко по-надясно от тази дата Кристиан отбеляза друг важен момент. Денят, в който Игор ще изчезне.

И всичко ще започне наистина.