Ремигиуш Мруз
Хаштаг (22)

Салваторе Фабро
Градините, Вавер

Илона и Луиза се бяха озовали в по-добрия свят, сега можеха да живеят истински. Те никога не бяха преставали да съществуват и ако беше необходимо, Страх щеше да ги върне.

Беше щастлив със съпругата си дълги години. Детето направи живота им пълен. Но Илона не можеше да го оцени, тя се съсредоточаваше все повече върху сенките, пренебрегвайки великолепието на всичко, което им се случваше.

Започваше да се вманиачава на тема контрол, губейки уважението си към Страх, а преди всичко постепенно се отдалечаваше от него. От това страдаше интимната сфера, и не само тя.

Създаваше му все повече и повече проблеми, той не можеше да следва плана си спокойно. А спокойствието беше абсолютно ключово. Спокойствието — и постоянството.

Съпругата му му причини проблеми и след смъртта си. Донякъде сам си беше виновен, защото се появи на погребението. Не биваше да пие толкова много; малко — да, трябваше да създаде правилното впечатление. Той обаче не контролираше ситуацията, когато се появи полицията.

Те трябваше само да го разпитат като свидетел. За съжаление Кристиан каза твърде много неща, като се оплака, че имат наглостта да се появят, когато той се сбогува със съпругата и дъщеря си. В крайна сметка всичко приключи с принудително задържане.

Той видя подозрителните, обвиняващи погледи на няколко от опечалените. Ако зависеше от тях, на Страх щеше да бъде повдигнато обвинение, а след това да отиде в затвора.

Те бяха предимно роднини на Илона. Очевидно тя се беше доверила на някои от тях, защото не пропуснаха да го попитат как е любовницата му. Това означаваше също, че нямаха представа кого е подозирала Илона.

Случаят можеше да се окаже проблем в близко бъдеще. Страх знаеше, че на този етап твърде големият интерес от страна на когото и да било можеше да попречи на плановете му.

Илона обаче вече не беше проблем.

Той се беше простил с нея, но не завинаги. Не беше „сбогом“, а само „довиждане“. Точно както в случая с Теса.

Но всичко по реда си.

Засега трябваше да се отърве от елементите, затормозяващи работата на машината, която проектираше. От известно време се чудеше как да го направи така, че да не предизвиква подозрения у никого, докато най-накрая не намери доста просто решение. Те обикновено се оказват най-ефективни.

Разбира се, помогна му малко късмет, но ако не беше изобретателността му, дори той би бил безполезен.

Животът поднасяше изненади. Кристиан никога не бе предполагал, че може да му помогне италианец. При това войник.

Особено като се има предвид, че беше мъртъв от около сто години.