Пол Ливайн
Кофти късмет (6)

5. Кал е състояние на ума

Тази вечер, на задната веранда у дома, празнувах рождения ден на приятеля си Джак. Имам предвид Джак Даниълс. Отлежалото в опушени бъчви уиски на Тенеси, току-що навършило 150 години… цял век по-старо от мен.

Отпивах и се наслаждавах.

Наслаждавах се и планирах.

Смятах да последвам съвета на Соломон и Лорд. Да събера уличаваща информация за Търстън и да я предам на прокуратурата. Утре.

Тази вечер, докато пиех течното злато, погледнах назад.

Бях поел делото на Тъндър Търстън, защото си бях помислил, че е невинен.

Бях си помислил, че е невинен, защото Джони Дънкан каза, че е.

Уважавам Дънкан и му се доверявам и именно това ме натика в тинята на „Флорида срещу Маркъс Търстън“.

Преди десет години Дънкан бил старши треньор по футбол в гимназията на бедняшкия Бел Глейд. По онова време треньорите във Флорида точеха лиги по звездата Тъндър Търстън, който се смяташе за най-добрия футболист на страната.

Носеха се слухове, че се готви пакетна сделка. В един уебсайт се появи публикация, според която Дънкан поискал треньорска позиция в Университета на Флорида плюс допълнително възнаграждение за това, че е довел Търстън в Талахаси. Вбесеният Дънкан потърси адвокат, за да заведе дело срещу сайта, и попадна на мен — бивш футболист, бивш служебен адвокат, бивш какво ли не.

— Аз съм дякон в църквата си и гледам сериозно на ученията си — каза ми той по телефона. — Възпитавам у играчите си концепцията за почтеност и самият аз живея според нея.

— Доколкото чувам, вършите чудесна работа като треньор и дякон — казах аз.

— Знаете ли как наричат Бел Глейд?

— Калния град — отвърнах аз. — Заради захарната тръстика.

— Не само това. Кал е състояние на ума. Момчетата могат да режат тръстика, да играят футбол или да продават дрога. Аз ги уча да са чисти и да ходят на църква. Някои стигнаха до НФЛ и очаквам Маркъс Търстън да е следващият голям футболист. Даже нещо по-важно, той е чудесен младеж. Никога не бих се опитал да се облагодетелствам от труда му.

Уговорих Дънкан да не съди уебсайта с довода, че той не притежава нищо освен един лаптоп и машина за капучино. Вместо това написах официално писмо с искане да изтеглят материала и да публикуват извинение и получих и двете. После Дънкан ми каза една тайна. Щатът Флорида наистина му предложил място, когато учебното заведение ухажвало Търстън. Силно засегнат от предложената размяна, Дънкан отказал.

Намеси се кармата. Добрата карма. От „Атланта Фалкънс“ предложиха на Дънкан работа. Това беше изненадващ скок — от гимназия направо в НФЛ, без междинната спирка в колеж. След като го уверили, че главният му помощник от „Глейдс Сентръл“ (също дякон от църквата) щял да заеме мястото му като главен треньор, Дънкан се премести в Атланта.

Треньорът и бившият играч останали близки. Дънкан се гордеел с постиженията на Търстън. Обещаващ аматьор в университета. Първи кандидат за „Долфинс“, професионален играч през третия си сезон.

Преди шест месеца тренер Дънкан ми се обади отново.

— Сигурно съвсем си ме забравил — каза той, когато вдигнах телефона.

— Няма начин, тренер. Защо си решил подобно нещо?

— Защото така и не ми изпрати сметката си.

— Изобщо не съм имал намерение да го правя. За мен беше чест да се запознаем.

— Сигурно си чул, че Маркъс е арестуван за убийството на жена си.

— Има го по всичките новини.

— Ти си честен и много добър адвокат, Ласитър, а Маркъс има нужда точно от това. Невинен е.

— Откъде знаеш?

— Той ми го каза, а Маркъс не лъже. Бих доверил на този младеж сестра си или банковата си сметка. Ако го представляваш, ще бъда свидетел за моралните и личните му качества, при това адски добър.

И ето как Тъндър Търстън се появи в живота ми. Не че вината за това е на тренер Дънкан. Все едно генерал Къстър да обвинява верния си съгледвач сиукс Кървавия нож за клането при Литъл Биг Хорн. Аз вярвам в поемането на лична отговорност. Както казва трубадурът на Флорида Кийс Джими Бъфет в „Маргаритавил“, „проклетата вина е моя“.

Такива бяха мислите ми, докато допивах уискито и клепачите ми натежаваха. Плюс един последен малък сантимент, преди да задремя в креслото на верандата.

„Тъндър, ти предаде тренер Дънкан. Съжалявам единствено за страданието, което ще причиня на добрия човек, когато те унищожа“.