Пол Ливайн
Кофти късмет (38)

37. Най-лошият пръв приятел на света

Соломон метна букет пурпурни лилии — спаружени и изсъхнали — на болничното ми легло.

— Съжалявам, че закъснях толкова, Джейк. Как си?

— Страхотно. Имам най-добрия лекар в Калифорния. Къде е Виктория?

— Връща колата. Трябва да хванем самолета.

— Съжалявам, че не мога да дойда с вас.

— По дяволите, ще ми липсват шестте часа тормоз.

— Ако всичко мине добре, господин Соломон — каза Мелиса, — ще си получите приятеля след два дни.

— Великолепно — отвърна Соломон. — Между другото, Джейк, говорих по телефона с Рей Пинчър.

— Защо?

— Уважаемият окръжен прокурор се е опитвал да се свърже с теб снощи. След като не успял, намерил нас.

— Нима?

— Господи, Джейк. Защо не ни каза, че те обвиняват?

Ох, дявол да го вземе! Единственото, което не бях казал на Мелиса.

— Не сега, Соломон — казах предупредително.

— Обвинен ли? — опули се Мелиса. — В какво, Джейк?

— В нищо. Тоест, в нещо. Но съм невинен. Ще обясня.

— Джейк, защо не ми каза? — настоятелно попита тя.

— Щях. Честно. Но се надявах първо да изчистя всичко.

— В подкупване на съдебен заседател — небрежно подхвърли Соломон.

— Млъкни, Соломон — казах аз.

— В подкупване? — повтори Мелиса. — Това е сериозно, нали?

— Всъщност не е кой знае какво — каза Соломон, най-лошият пръв приятел на света. — Кларънс Дароу^[1] е бил обвинен в подкупване на съдебен заседател и вероятно го е направил. Но журито го оправдало. А Джейк има мен за адвокат. Ще получим едно голямо тлъсто НЕВИНЕН.

— Без да подкупвате никого ли? — попита Мелиса.

— Интригуваща концепция. — Соломон не беше доловил саркастичния й тон. — Да подкупиш съдебен заседател в процес за подкупване на съдебен заседател. Искаш ли да чуеш теорията ми за защита?

— Не! — Ако не бях в болнично легло, щях да го фрасна. — Млъкни, Соломон.

— Иска ми се да ми беше казал, Джейк. — Гласът на Мелиса бе натежал от разочарование.

— Съжалявам — казах аз. — По-късно ще ти разкажа всичко.

— Мозъчно увреждане! — Соломон звучеше възбуден, може би дори радостен. — ХТЕ. Ще дадем началото на ново правно основание.

— Ще ти дам начален тласък в зъбите!

— Хей, това също може да се използва в полза на защитата. Нали, Джейк?

— Сериозно говоря, Соломон. Млъквай.

— Ти ни даде идеята за делото на Карла и аз мога да я използвам, за да защитя теб. На това му се казва симетрия. Или беше щастливо съвпадение?

— Не ми трябва помощта ти. Не искам помощта ти.

— Много е просто. Ясно. Елегантно. Доктор Голд може да бъде нашият експерт.

— Това темпо е прекалено бързо за мен — каза Мелиса.

Междувременно Соломон се беше опиянил от собствения си глас.

— Ето и заключителния ми аргумент. „Каквото и да е извършил господин Ласитър, той не е знаел, че го прави. Побъркан е. Не е с всичкия си. По дяволите, може дори да умира“.

— Соломон, мога ли да прибягна до същата защита, ако те убия?

— Господи, дори не те попитах. Наистина ли подкупи онзи съдебен заседател?

Поради липсата на адекватни оръжия подръка запратих възглавницата по него. Той я улови и продължи да говори. Нещо за избора на жури и как искал в него да влязат хора с тежки заболявания в родовата си история. Погледнах към Мелиса. Тя избегна погледа ми, обърна се и излезе.