Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Ласитър (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bum Luck, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Ливайн
Заглавие: Кофти късмет
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 30.08.2018
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-862-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13525
История
- — Добавяне
4. Да вдишаш дявола
След като приключих с разказа си за публичното ми кастрене и съдебно наложената ми терапия за контрол над гнева, Соломон заговори пръв.
— По мое мнение си създал прецедент. Иди и фрасни един на Тъндър Търстън.
— Тъндър уби жена — казах аз. — И заслужава да умре.
Виктория се намръщи загрижено.
— Джейк, говориш само теоретично, нали? А не реално. Просто си философски склонен към възмездие.
— Философски съм склонен към използването на деветмилиметрова „Берета“.
Заваляха тлъсти дъждовни капки, които се оказаха изненадващо студени. Стъклата на бараката на стрелбището задрънчаха при поредната гръмотевица.
— Подобен ход е лош за кариерата — каза Соломон. — Търстън се кани да подпише нов договор. Можеш да спечелиш тлъста пачка, като го представляваш.
— Не ми пука за парите.
— Нека променя предишното си изявление — каза Соломон. — Изобщо слагал ли си каска, докато си играл футбол?
— Защо не можеш да разбереш какво казвам?
Соломон разпери ръце.
— Защото ти си онзи, който казваше: „Не ни наричат акули заради това, че можем да плуваме“.
— Казвал съм го и съм правил много глупости на младини.
— Изходът от делото срещу Търстън ще ти осигури бизнес и шефовете ти от „Харман и Фокс“ ще са доволни. Не всеки ден се случва да измъкнеш някого от обвинение в убийство.
— Това е страхотно, Соломон. Може да поискам да го включат в некролога ми. „Джейк Ласитър, адвокат от Маями, отървавал убийци от правосъдието, почина вчера от съжаление“.
— Джейк страда от екзистенциални угризения — оповести диагнозата си Виктория.
— Той е акула, останала без зъби — каза Соломон. — Забравил е, че ние сме просто наемници.
Сирената прозвуча отново и началникът на стрелбището обяви, че всички жадуващи да дърпат спусъци могат отново да заемат позиции, ако им се стреля в дъжда. Аз и приятелите ми си останахме на пейката.
— Бъди разумен, Джейк — каза Виктория. — Каква полза би имало от убиването на Търстън?
— Никога повече няма да навреди на жена.
— Има и друг начин да се постигне това.
— Така ли? — Изгледах я с онзи поглед на едър тъпак, който ми идва отвътре.
— Като установиш слабостите му.
Замислих се за момент.
— Хапчета. Предписани и други.
— Като?
— Оксиконтин и перкосет. Получава ги от лекаря на отбора.
— Това няма да помогне.
— Веднъж у тях ми даде голяма спринцовка и шише торадол. Помоли ме да го инжектирам в гъза.
Виктория сбърчи нос.
— И ти направи ли го?
— Не, но един от компанията му го направи. Много играчи получават цели торби хапчета от лекари, които искат кабинетите им да са пълни.
— Нещо друго?
— Амфетамини. Виждал съм го да смърка адерал. Твърди, че го правел по-бърз.
— Да вдишаш дявола — каза Соломон. — Така го наричат на улицата.
— Как се сдобива с него? — попита Виктория.
— От един от компанията си. Едър тип, чиито мускули са се превърнали в тлъстини. Подвизава се под името Джели Бийн.
— Това е уличното название на метамфетамина — каза Соломон.
Виктория хвърли кос поглед към своя любовник и юридически партньор.
— Какво? — засегна се той.
— Да вдишаш дявола? Джели Бийн?
— Стига, Вик. Знаеш, че съм улично псе.
— Само ако улицата е Оушън Драйв. Израсъл си на Маями Бийч, по дяволите.
— Хей, малките — казах аз. — Да се върнем на темата.
— Знаеш ли как да намериш Джели Бийн? — попита Виктория.
— Виси при Търстън, играе ролята на шофьор, организира феновете му. Гъсти са от гимназията в Бел Глейд.
— Бедняшко градче — каза Соломон. — Наоколо има само захарна тръстика.
— А сега Търстън е мултимилионер, на когото му предстои да подпише чуден договор — казах аз.
— Възможно ли е Джели Бийн да се чувства обиден от старото си приятелче? — попита Виктория.
Свих рамене и болката прониза дясното ми рамо. Преди много време ми го оперираха и оттогава ми е чувствително.
— Накъде биеш?
— Сещам се — каза Соломон. — Като хлапета са размахвали мачете в тръстиката, вместо да ходят на летни детски лагери. Носели са дрехи втора ръка, висели са по ъглите, може би са разбивали апарати за паркиране. А години по-късно Тъндър е богат и прочут, а Джели Бийн е неговият копой.
— Аз бих казала камериер — обади се Виктория.
Започна да ми се изяснява и казах:
— Значи ако Джели Бийн бъде притиснат, ще се разприказва.
— Виктория го закова — каза Соломон. — Не е нужно да убиваш Търстън. А само да го натопиш.