Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Ласитър (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bum Luck, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Пол Ливайн

Заглавие: Кофти късмет

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 30.08.2018

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-862-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13525

История

  1. — Добавяне

4. Да вдишаш дявола

След като приключих с разказа си за публичното ми кастрене и съдебно наложената ми терапия за контрол над гнева, Соломон заговори пръв.

— По мое мнение си създал прецедент. Иди и фрасни един на Тъндър Търстън.

— Тъндър уби жена — казах аз. — И заслужава да умре.

Виктория се намръщи загрижено.

— Джейк, говориш само теоретично, нали? А не реално. Просто си философски склонен към възмездие.

— Философски съм склонен към използването на деветмилиметрова „Берета“.

Заваляха тлъсти дъждовни капки, които се оказаха изненадващо студени. Стъклата на бараката на стрелбището задрънчаха при поредната гръмотевица.

— Подобен ход е лош за кариерата — каза Соломон. — Търстън се кани да подпише нов договор. Можеш да спечелиш тлъста пачка, като го представляваш.

— Не ми пука за парите.

— Нека променя предишното си изявление — каза Соломон. — Изобщо слагал ли си каска, докато си играл футбол?

— Защо не можеш да разбереш какво казвам?

Соломон разпери ръце.

— Защото ти си онзи, който казваше: „Не ни наричат акули заради това, че можем да плуваме“.

— Казвал съм го и съм правил много глупости на младини.

— Изходът от делото срещу Търстън ще ти осигури бизнес и шефовете ти от „Харман и Фокс“ ще са доволни. Не всеки ден се случва да измъкнеш някого от обвинение в убийство.

— Това е страхотно, Соломон. Може да поискам да го включат в некролога ми. „Джейк Ласитър, адвокат от Маями, отървавал убийци от правосъдието, почина вчера от съжаление“.

— Джейк страда от екзистенциални угризения — оповести диагнозата си Виктория.

— Той е акула, останала без зъби — каза Соломон. — Забравил е, че ние сме просто наемници.

Сирената прозвуча отново и началникът на стрелбището обяви, че всички жадуващи да дърпат спусъци могат отново да заемат позиции, ако им се стреля в дъжда. Аз и приятелите ми си останахме на пейката.

— Бъди разумен, Джейк — каза Виктория. — Каква полза би имало от убиването на Търстън?

— Никога повече няма да навреди на жена.

— Има и друг начин да се постигне това.

— Така ли? — Изгледах я с онзи поглед на едър тъпак, който ми идва отвътре.

— Като установиш слабостите му.

Замислих се за момент.

— Хапчета. Предписани и други.

— Като?

— Оксиконтин и перкосет. Получава ги от лекаря на отбора.

— Това няма да помогне.

— Веднъж у тях ми даде голяма спринцовка и шише торадол. Помоли ме да го инжектирам в гъза.

Виктория сбърчи нос.

— И ти направи ли го?

— Не, но един от компанията му го направи. Много играчи получават цели торби хапчета от лекари, които искат кабинетите им да са пълни.

— Нещо друго?

— Амфетамини. Виждал съм го да смърка адерал. Твърди, че го правел по-бърз.

— Да вдишаш дявола — каза Соломон. — Така го наричат на улицата.

— Как се сдобива с него? — попита Виктория.

— От един от компанията си. Едър тип, чиито мускули са се превърнали в тлъстини. Подвизава се под името Джели Бийн.

— Това е уличното название на метамфетамина — каза Соломон.

Виктория хвърли кос поглед към своя любовник и юридически партньор.

— Какво? — засегна се той.

— Да вдишаш дявола? Джели Бийн?

— Стига, Вик. Знаеш, че съм улично псе.

— Само ако улицата е Оушън Драйв. Израсъл си на Маями Бийч, по дяволите.

— Хей, малките — казах аз. — Да се върнем на темата.

— Знаеш ли как да намериш Джели Бийн? — попита Виктория.

— Виси при Търстън, играе ролята на шофьор, организира феновете му. Гъсти са от гимназията в Бел Глейд.

— Бедняшко градче — каза Соломон. — Наоколо има само захарна тръстика.

— А сега Търстън е мултимилионер, на когото му предстои да подпише чуден договор — казах аз.

— Възможно ли е Джели Бийн да се чувства обиден от старото си приятелче? — попита Виктория.

Свих рамене и болката прониза дясното ми рамо. Преди много време ми го оперираха и оттогава ми е чувствително.

— Накъде биеш?

— Сещам се — каза Соломон. — Като хлапета са размахвали мачете в тръстиката, вместо да ходят на летни детски лагери. Носели са дрехи втора ръка, висели са по ъглите, може би са разбивали апарати за паркиране. А години по-късно Тъндър е богат и прочут, а Джели Бийн е неговият копой.

— Аз бих казала камериер — обади се Виктория.

Започна да ми се изяснява и казах:

— Значи ако Джели Бийн бъде притиснат, ще се разприказва.

— Виктория го закова — каза Соломон. — Не е нужно да убиваш Търстън. А само да го натопиш.