Пол Ливайн
Кофти късмет (13)

12. Пий един шейк, Джейк

За да укротя Чарли, направих опит да си спомня всичките си удари по главата, като се започне от гимназията в Корал Шорс, мине се през дните ми в Пенсилванския университет и се свърши с кратката ми кариера в „Долфинс“. В същото време баба ми слагаше на челото компрес с ябълков оцет. Сякаш чесънът, лютият червен пипер и кокосовото масло не бяха достатъчно болезнени.

— Ох!

— Млъквай, бебе такова — сигурно за трети път ме сгълча тя. — Утре ще отрежа листа от алоето в двора и ще изстискам сока му върху раните.

Чарли прочисти гърлото си и ме погледна строго.

— Джейк, още не си отговорил на въпроса ми колко сътресения си имал.

Свих рамене.

— В гимназията не ги брояхме и дори не знаехме, че сме ги получили. Случвало ми се е главата ми да зазвъни и да ми причернее за секунда-две. Един помощник-треньор с медицинско обучение колкото на служител от бензиностанция, какъвто и беше, вдигаше ръка пред мен и питаше: „Колко пръста виждаш?“. А аз му отговарях: „Какви пръсти?“. Той обаче винаги казваше едно и също: „Пий един шейк, Джейк. И се домъквай по-скоро обратно“.

— Това е много опасно, като се има предвид всичко, което знаем днес — каза Чарли. — Почти съм сигурен, че днес си получил сътресение. Ако се съди по разказа ти за спаринга с окръжния прокурор, сигурно е станало тогава, но не си си направил голяма услуга, като си нацелил дървото. Трябва да почиваш няколко дни, може би повече. Съветвам те да си направиш и изследвания.

— Няма време за такива неща, Чарли. Имам работа. Планове, решения и така нататък.

Чарли бръкна в джоба си, измъкна лула от морска пяна и я захапа, без да я пали. Подъвка известно време мундщука и каза:

— Може би е по-добре да отложиш всичко това.

Изчаках баба да влезе през мрежестата врата в кухнята. Не бях планирал да казвам каквото и да било на Чарли, но знаех, че мога да му доверя всяка тайна.

— Тъндър Търстън — казах, когато баба влезе вътре. — Трябва да се направи нещо с него. Той е чудовище.

— По дяволите, Джейк. Говорим за теб. За твоето здраве.

— Добре де, разбрах. Ще говорим за мен, но те моля първо да ме изслушаш за Търстън.

Чарли въздъхна раздразнено.

— Добре. Търстън е чудовище.

— Именно! Проверих всички слухове. Бивша негова приятелка от гимназията каза, че я пребивал. Една студентка от Университета на Флорида каза, че я изнасилил на първата среща. Една моделка от Саут Бийч каза, че когато бил новобранец в „Долфинс“, я изхвърлил в движение от колата. Той отричал всичко и нито веднъж не му било повдигнато обвинение. Разбираш ли, Чарли? Наранява жени и му се разминава, защото е спортна звезда от шестнайсетгодишен. Всеки път, когато има възможност да бъде спрян, влиятелни хора просто се застъпват за него. А аз? Аз съм последният, който го направи. Помогнах да му се размине за убийство.

— Не, това не е вярно. Ти просто си свърши работата.

— Сега имам нова работа. Да спра Тъндър Търстън. Завинаги.

Този път той не изхъмка кратко. По-скоро беше дълго „хм-м-м“. Задъвка отново лулата.

— Познавам те, откакто беше новоизлюпен служебен защитник и не можеше да намериш вратата на съда и с фенер в ръка. Гледах те как съзряваш. Виждал съм те как се изправяш срещу ченгета, съдии и прокурори, а понякога и срещу собствените си клиенти. Но това, което току-що намекна, което заплаши всъщност… Джейк, това не си ти.

— Какво пък означава това?

— Казвам ти го като близък приятел, като човек, който ти се възхищава, който те обича като сина, който никога не е имал…

— Така ли? Казвай, татенце.

— Получил си сътресение от сбиването с окръжния прокурор и може би си влошил състоянието си със сблъсъка във фермата. Имаш посттравматичен синдром и не говориш смислено.

— Ако това ще промени нещата, исках да убия Търстън преди Рей Пинчър да ме просне на ринга.

— Не ги променя. Боя се, че си болен. Не знам дали става въпрос за психическо или физическо заболяване, или за комбинация от двете. Мисля обаче, че нещо може да се е объркало много сериозно.

— Например?

— Стига, Джейк. Много добре знаеш за какво говоря. Помисли за всички бивши играчи в НФЛ с хронична травматична енцефалопатия.

— Точно сега не искам да мисля за такива неща.

— Напълно разбираемо е. Това е нелечимо заболяване. Деветдесет от деветдесет и четирима бивши играчи, проявили симптоми на мозъчно увреждане, се оказват с такова при аутопсията.

— Знам, че обожаваш да човъркаш в мозъци, но би ли оставил засега моя?

— Днес се диагностицират живи играчи. Вземи например бившия си съотборник Марк Дупър.

— Супер Дупър. Обичам го този тип.

Вярно беше. Възхищавах се на куража на дребния нападател. Бях чул от други съотборници за проблемите на Дупър и му съчувствах. Имал загуби на паметта и панически пристъпи, на няколко пъти изпадал без повод в буйство. Едва неотдавна бяха заподозрели, че страда от дегенеративно заболяване на мозъка. Впечатляваше ме начинът, по който играеше, как без капка страх се хвърляше в самоубийствени атаки в центъра.

— Дупър улавяше пас от Дан Марино и после подскачаше насам-натам като топче на флипер — казах аз.

— Подскачането е било прекалено много за мозъка му.

— Няма да лъжа. Мислил съм си за мозъчно увреждане. Разговарял съм с бивши съотборници. Но умът ми е остър — или тъп — както винаги, Чарли. Освен това за тази болест няма лечение. Каква полза да научавам дали страдам от нея, освен да накарам теб и баба да се суетите още повече около мен?

— Упорито магаре! — каза Чарли. — Направи го за мен, става ли?

Тонът му ме шокира. Чарли рядко се гневеше. Но понякога викането беше единственият начин, по който да привлече вниманието ми. Щом му пукаше толкова за мен, трябваше да му отвърна със същото.

— Какво искаш да направя, Чарли?

— Иди при доктор Хелфман за стандартен неврологичен преглед. Ако има нещо съмнително, тя ще ти каже какво следва. Най-вероятно скенер на мозъка. Ако всичко е наред, ще идем да се напием. Ако не, пак ще идем да се напием.

— Става. Ще направя всички изследвания, които ми препоръча, стига да не са свързани с клизми.

— Добре. И докато го правиш, забрави за Тъндър Търстън.

Поклатих глава.

— Съжалявам, Чарли. Независимо дали съм пътник, или не, ще продължа да правя същото. Ще се разправя с Търстън, при това свирепо.