Пол Ливайн
Кофти късмет (45)

44. Що е справедливост?

Съдия Дъкуорт очакваше търпеливо аргументите ми. Стоях до масата на защитата. На половин метър вляво от мен Сайръс Фрик беше седнал на ръба на стола си, подобно на кацнал на жица лешояд.

На масата на ищците Виктория изглеждаше по обичайния за нея начин. Перфектна поза, скръстени отпред ръце. До нея Соломон се беше отпуснал небрежно в тежкия си стол, а на лицето му играеше сардонична усмивка. Зад тях, на първия ред на галерията, Мелиса беше наклонила глава настрани. Гледаше ме, сякаш съм доста интересен субект в някакъв научен експеримент. Изглежда, се чудеше какво ли ще направя.

„И аз се чудя“.

В продължение на няколко секунди единствените звуци в залата бяха хриптенето и тракането на климатика. Накрая се обърнах към съдийската маса и попитах:

— Що е справедливост, ваша чест?

— В моя съд онова, което кажа — незабавно отвърна съдия Дъкуорт.

— Ваша чест, въпросът ми бе риторичен.

— А. Извинете, че прекъснах потока на съзнанието ви. Ако желаете, можете да започнете отначало.

— Що е справедливост? Можем ли да наречем така лишаването на човек от правата му? Или уловките, които юристите вмъкват в договорите? И къде намираме справедливост? В бордовете на банки, хедж фондове и застрахователни компании ли? Или в майчиното сърце?

— Ласитър! — Фрик задърпа ръкава ми. — Какво правиш?

— Пусни ме — прошепнах му, — или ще избия всичките избелени зъби от мръсната ти уста.

— Какво!?

— А после ще се погрижа да те подведат под отговорност заради това, че си пробутал пари в брой за предизборната кампания на Рей Пинчър.

Ченето му увисна и той пусна ръкава ми.

— Марв ми разказа всичко — казах му аз. — Ако не си държиш плювалника затворен, изгаряш.

Това беше отчасти вярно. Марв наистина ми беше разказал за даренията на Фрик в брой. Но аз нямаше да издам нито Фрик, нито никого. Просто бях решил, че гръбнакът му е твърд като резен плодова пита и че заплахата ми ще го накара да млъкне.

Така че да, най-сетне бях решил.

„Ще последвам сърцето си и вроденото ми чувство за справедливост. И майната им на последствията“.

Обърнах се към съдийската маса и повторих рефрена си.

— Що е справедливост? Студеният, суров и непрощаващ език на законодатели и юристи ли? Или съпричастността?

— Съпричастност ли, господин Ласитър? — Съдията повдигна вежди.

— Тя стана важна дума в живота ми.

— Радвам се за вас. Но бихте ли свързали този термин с въпросите за гледане на делото по бързата процедура?

— Моля ви, изслушайте ме, ваша чест. На сутринта след като поех това дело, приготвях закуска на племенника ми Кип. Бъркани яйца с кетчуп и нарязано манго. Току-що бях гледал видео, сглобено от следователите на застрахователната компания във връзка с делото.

— Това е работен продукт! — изсъска ми Фрик.

Наведох се към него.

— Изправяне пред съда! Двамата с Фишбейн можете да делите една килия. Или ти можеш да млъкнеш.

Фрик си затвори устата и аз продължих:

— Видеото включваше телевизионно интервю с Карла Каруана. Тя заваляше някои думи и погледът й беше нефокусиран. Всички си помислили, че има проблеми с алкохол и наркотици. Но малко преди интервюто тя е получила последното от няколко мозъчни сътресения. Имала е посткомоционален синдром. А сега знаем, че е страдала от нещо много по-лошо — от хронична травматична енцефалопатия, която рано или късно е щяла да я убие. Видеото съдържаше моменти от последния мач на Карла. Тя получи ритник в лицето, който размести челюстта й. Камерата замръзна на този кадър. Изкривена челюст, капки пот, летящи от косата й, затворени от болка очи. И тъй, мисля си за Карла, докато приготвям закуската на племенника си в комфортната си кухня, слънцето свети през прозореца, във въздуха се носи силният аромат на манго…

— Господин Ласитър, трудно ми е да видя какво общо има това с разглеждания въпрос — каза съдията.

— Обещавам да направя връзката, ваша чест. Интервюто е било заснето два дни преди Карла Каруана да си направи застраховката. Знаех това и докато я гледах и виждах обичта към децата й, имах чувството, че мога да чета мислите й. Тя е знаела, че работата й е ужасно опасна. Вземете само популярния термин. Бой в клетка. Гладиаторски борби едва ли не до смърт. Но те са били единственият начин, по който е можела да издържа децата си. Баща им я е напуснал. Карла е била единствената им опора, единственият близък човек на Елизабет и Джошуа.

— Тя вече е усещала неустойчивостта на пребитото си тяло и натъртен мозък — продължих. — Онази сутрин по време на интервюто най-вероятно е страдала от гадно главоболие, което е щяло да я измъчва до смъртта й. Страхувала се е за децата си, ако с нея се случи нещо. Затова си е купила застрахователната полица с вярата, че клиентът ми ще защити финансово децата, ако тя си отиде. Направила е онова, което аз самият бих направил за племенника си, което би направил всеки от нас за любимите си хора. Не би ли трябвало съдът да изпитва съпричастност към тази жена и децата й? Не би ли трябвало „Бискейн Лайф Иншурънс“ да изпитва съпричастност? Според закона корпорацията е субект. Днес господин Фрик и аз сме въплъщения на тази корпорация. Не би ли трябвало ние да изпитваме съпричастност?

Съдия Дъкуорт вдигна ръка, за да ме накара да млъкна.

— Господин Ласитър, да не би да обръщате отново плаща? Да не би да преминавате на другата страна?

— Не мисля, ваша чест.

— Мога ли да ви напомня, че представлявате застрахователната компания?

— Уви, ваша чест, така е.

— И в същото време аргументът ви, ако може да се нарече така, прилича на поток на съзнанието за тежкия живот на покойната и за добрите намерения.

— Възприемам стил пледоария, наречен хуманистично адвокатстване.

— Честно казано, никога не съм чувала за подобно нещо.

— Честно казано, току-що си го измислих.

— Нищо чудно. Хуманистично адвокатстване е оксиморон, който противоречи на системата на съперничество. — Съдията въздъхна и се завъртя на 360 градуса във въртящия се стол. После спря и ме погледна отново. — Винаги се забавлявам да ви видя в залата ми, господин Ласитър. Повечето адвокати идват тук на пръсти, мяукат и се надяват да бъдат погалени. А вие нахълтвате през вратата като духов оркестър. Успявате да събудите дори пристава ми. Но днес? Направо не знам какво да кажа. Никак не бих искала да ви видя наказан за професионална небрежност или нещо по-лошо.

— Ще рискувам, ваша чест.

— Както всички знаем, господин Ласитър, етичните правила изискват от адвоката ревностно да представлява клиента си. Трябва ли да цитирам конкретния текст?

— Знам го наизуст, ваша чест. „Ревностната защита не е в несъответствие със справедливостта“. Винаги съм си мислил, че тази фраза е много странна. Тя не казва, че ревностната защита е в съответствие със справедливостта, нали?

— Но до днес не е било нужно да ви се напомня на чия страна сте. Какво е станало с вас?

— Започнах да си задавам въпроса „Що е справедливост?“ Надявах се днес да науча отговора.

Съдията поклати глава като учителка, на която й е дошло до гуша от досаден ученик.

— В съдебната зала ще намерите толкова справедливост, колкото мир на бойното поле. Тук решаваме спорове. Това е всичко. А сега бъдете така добър стегнато да представите причините, поради които трябва да уважа искането ви за гледане на делото по бързата процедура.

— Щом като говорим за етичните права, ще трябва да разчитам на номер четири-тире-три-точка-едно.

— Да го чуем.

— В него се казва, че адвокатът не следва да отстоява позиция, „освен ако няма основание, което не е фриволно“. Не мога да оспорвам показанията на доктор Голд, защото всичко, което кажа, ще бъде фриволно. ХТЕ е ракът на футбола. Тя е професионалното заболяване на НФЛ и откритията на доктор Голд са неоспорими.

— Наукообразни дрънканици! — Сайръс Фрик скочи на крака, неспособен да се сдържа повече. Не го бях преценил правилно. Дори заплахата от повдигане на обвинение не успя да задържи езика му зад зъбите. — Връзката между травмите на главата и ХТЕ е скалъпена от използвачи, търсачи на реклама и най-долнопробните елементи на масата на ищците! Обръщам се към ваша чест да отхвърли изцяло показанията на доктор Голд и да санкционира господин Ласитър за престъпление по служба, професионална небрежност и…

— Неуместно говорене? — подсказах му аз.

— Той е заплаха! — заяви Фрик. — Настоявам да го санкционирате!

— Настоявате!? — Съдия Дъкуорт като че ли се издигна във въздуха на няколко сантиметра от стола си. — Господин Фрик. Нима казахте, че настоявате?

— За бога! Що за панаир въртите тук, съдия?

Съдия Дъкуорт стовари чукчето си и експлозията отекна през почти празната зала.

— Седнете си на мястото, господин Фрик! Или искате да бъдете арестуван?

— Не, госпожо. — Фрик се свлече на мястото си и сякаш се смали.

— Господин Фрик, в моята зала не можете да настоявате за каквото и да било. А да молите. Да пледирате. Да умолявате. Второ, не използвайте името Господне като част от аргументите си. Господ няма да ви помогне. Трето, ще се обръщате към мен с „ваша чест“, а не със съдия. Ясно ли се изразих?

— Да, ваша чест — изписука той.

— Добре. Засега ще оставим настрана поведението на господин Ласитър. Като адвокат вие имате правото да бъдете изслушан. И тъй, можете ли да посочите нещо в протокола, което да противоречи на показанията на доктор Голд?

Фрик стана доста предпазливо, сякаш се боеше, че се превръща в по-голяма мишена.

— Не съм подготвен за това. Нехайството на господин Ласитър ме лишава от възможност да представя убедителен аргумент. Искаме отсрочване и моля ваша чест да отстрани господин Ласитър от делото.

— Твърде късно е за това. Вие сте наели Ласитър. Сами сте си го избрали и си оставате с него до края на днешното изслушване. Ако искате, уволнете го утре. А сега сядайте.

Фрик отново се отпусна на второто място на масата на защитата.

Съдията още държеше чукчето. Насочи го към мен.

— Господин Ласитър, завършете аргумента си, доколкото има такъв.

— Накратко — казах аз, — за да удовлетвори искането ни, ваша чест би трябвало да отсъди, че цялата наука греши. Ще трябва да постановите, че проучванията на доктор Бенет Омалу са погрешни. Че откритията на доктор Ан Маккий и доктор Робърт Стърн от Бостън са погрешни. Че изследванията на ММА бойци в Торонто са погрешни. Че проучванията на доктор Голд са погрешни. Че всички публикувани в уважавани списания статии са погрешни и че господин Фрик е прав. Иначе казано, ваша чест трябва да постанови, че Земята е плоска. В заключение с уважение моля да отхвърлите искането ни делото да се гледа по бързата процедура.

Известно време съдията драскаше мълчаливо нещо в бележника си.

— Благодаря, господин Ласитър. Надявам се това да не е последният път, когато ви виждам в залата си — каза накрая и прочисти гърлото си. — Предвид протокола и аргументите нямам друг избор, освен да отхвърля искането на защитата. Преди да пратя делото за гледане в съда, ищците желаят ли да подадат искане за гледане по съкратената процедура?

„Опа!“

Соломон и Лорд се спогледаха.

— Не, ваша чест — каза Соломон. — Не очаквахме, че бихте…

Виктория Лорд скочи на крака и застана неподвижна като дърво, с изправен гръбнак и ръцете на кръста. Някои биха определили езика на тялото й като поза на силата, която привлича вниманието. Виктория не се задоволяваше с отхвърлянето на искането на защитата. Сега тя се възползваше от подсказването на съдията и искаше победа.

— Ваша чест, ищците правят ore tenus^[1] искане делото да се разгледа по бързата процедура. Имаме валидна застрахователна полица без пречки тя да бъде изплатена. Въпросът сега не е кой печели, а колко печели.

Съдията се обърна към мен.

— Имате ли някакви възражения, господин Ласитър?

— Не и такива, които бих могъл да отстоявам, без да се изчервя.

— Кучи син — изсъска под нос Фрик.

— Добре тогава. Съдът приема искането на ищците за гледане на делото по бързата процедура и отсъжда, че отказът за изплащане на полицата е бил злонамерен съгласно законите на Флорида. Обърнете се към секретаря ми за датата на делото за нанесени щети. Господин Фрик, разбирате ли положението, или отново страдате от злощастна комбинация от алкохол и предписани хапчета?

— Виждам написаното на стената на съда — мрачно рече той.

— Жури ще прецени размера на обезщетението, след като прочете писмения ви отказ за изплащане на застраховката и изслуша обяснението ви, ако пожелаете да дадете такова. Съветвам ви да донесете чековата книжка на клиента си на процеса, а може би и по-рано. Обикновено не притискам адвокатите да търсят споразумение, но ако питате мен, десетократно по-висока сума от размера на застраховката може би е добра начална точка за евентуални преговори.

Открай време съм бил зле с математиката, но този път калкулаторът в главата ми направи моментално сметката. Пет милиона.

Сайръс Фрик вече беше скочил на крака и вървеше към изхода. Стив Соломон и Виктория Лорд се прегръщаха на масата на защитата. Мелиса Голд ми намигна и се усмихна. Загубата в името на справедливостта беше по-сладка от победата в името на самата победа. Усетих, че нещо фундаментално в мен се е променило, но нямах представа къде точно ще ме отведе тази промяна.