Пол Ливайн
Кофти късмет (18)

17. Стодоларови банкноти

Казах на Марвин Фишбейн, че Соломон и Лорд са ми приятели, но той вече го знаеше. Намекна ми, че може би са ми длъжници от времето, когато представлявах Соломон в едно дело, което се оказа несправедливо обвинение. Отговорих му, че те не действат по такъв начин и че ако не друго, ще положат още по-големи усилия да ме спечелят на тяхна страна.

Така стават нещата. Искаш да покажеш на ментора си колко си добър. Ученикът бие учителя си, такива работи. Марв изрази увереността си, че имам по-голяма торба с трикове от тяхната, и ме отпрати.

Минута след като излязох от кабинета на Фишбейн, стоях в коридора и чаках асансьора, подпрял кашона с папките на Каруана на коляното си.

— Задръж, Джейк!

Марв пуфтеше и бързаше към мен.

— Забравих нещо. Просто един вътрешен въпрос.

Завъртях се към него и бях възнаграден с остра болка в артритното си коляно, което беше разтегляно безброй пъти и бе опитвало повече от десет скалпела.

— Да, Марв?

— Забравих да ти кажа. Получихме призовка от жури. Искат извлечения по банкови трансакции, свързани с Тъндър Търстън.

Погледнах го озадачено.

— Не знам нищо по този въпрос.

В известен смисъл беше вярно. Не знаех нищо за призовката. Но тя несъмнено беше свързана с журито, което ме разследваше за подкуп на съдебен заседател. Нямаше начин да споделя тази информация с Фишбейн. Журито работеше тайно, което в едно отношение беше добре. Съдружниците в „Харман и Фокс“ нямаха представа за разследването. Имаше обаче и лоша страна. Не знаех самоличността на свидетеля и естеството на доказателствата и беше почти невъзможно да проваля разследването преди да бъдат нанесени някакви поражения. Под поражения имам предвид дело, озаглавено „Щатът Флорида срещу Джейкъб Ласитър“.

Старото ми приятелче Пинчър не ми беше от помощ. Стейси Стрикстайн се очертаваше да бъде негов опонент на предстоящите избори и той се боеше дори да пръдне, та какво остава да се рови в доказателства. Нещо по-лошо: ако се съдеше по казаното преди да ме просне на ринга, Шугър Рей си мислеше, че може и да съм виновен.

Всички тези мисли ме разсеяха от озадачаващия въпрос в момента. Защо Стрикстайн искаше банковата документация на фирмата?

— Марв, според теб какво търси журито? — попитах с абсолютно невинен тон.

— Надявах се ти да знаеш. Прегледах документите, преди да ги представим. Депозитите на Търстън в оборотната сметка бяха в ред. Платил е всички такси.

— Ами корпоративната му сметка? „Търстън Про Боул Ентърпрайзис“?

— Не са поискали документи по нея, така че не им ги предоставихме.

— А сметката на тръста? Търстън депозира петдесет хиляди по време на предварителното разглеждане.

— Балансът е до последния цент. Всичко е точно.

В тона му имаше нещо.

— Марв?

— Е, може и да е нищо. Но точно преди процеса ти си одобрил чек по тръстовата сметка за двайсет и шест хиляди и нещо.

— Изхарчихме около половината от депозита. Върнах излишъка.

— Но чекът е бил за изплащане в брой, Джейк. И подписът ти е върху него.

— Тъндър поиска баланса в брой и затова го осребрих и му дадох сумата в стодоларови банкноти.

— Лично ли?

Поклатих глава.

— По куриер.

Фишбейн едва забележимо повдигна вежди.

— В делото няма запис за подписана разписка.

— Сигурен съм, че Търстън си е получил парите, иначе отдавна да се е развикал, може би с пистолет в ръка.

— Дори да е така, Джейк. Немарлива работа. Нехарактерно е за теб.

— Съжалявам, Марв, но когато се готвиш за дело, дребни неща като касови бележки и куриерски разписки понякога се губят.

Това е вярно, разбира се. Затова големите кантори като „Харман и Фокс“ си имат асистенти, помощници и чиновници, които са денонощно на разположение. Не е моя работа да се занимавам с дребните неща. Но в момента се чудех и тревожех какво ли е станало с парите.

— Добре, не е кой знае какво — каза Фишбейн. — Чудно ми е защо журито се интересува от това.

„Пари в брой. Пари в брой и подкупване на съдебен заседател“.

Чуденето му като че ли изискваше отговор, така че казах две лъжи в едно изречение.

— Нямам представа, Марв, но отсега нататък ще съм по-внимателен с документацията.

ЕДИНАЙСЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НА ОКРЪГ МАЯМИ-ДЕЙД, ФЛОРИДА

Относно: Разследване на Джейкъб Ласитър.

Съгласно раздел 918.12 на щата Флорида, а именно натиск върху съдебни заседатели.

Разследване 2016-MDC-GJ-149.

Частична стенограма от заседанието на журито.

 

Въпрос [от помощник окръжен прокурор Стрикстайн]: Дами и господа съдебни заседатели, ще чуете г-н Алберто Саката. Ако това беше процес, щях да отделя няколко минути и да го опиша като експертен свидетел. Сега обаче ще кажа само, че г-н Саката е главен специалист по латентни пръстови отпечатъци в отдела на Департамента за правоприлагане в Маями. Свидетелствал е над осемстотин пъти и е признат като експерт в седемнайсет от двайсетте съдебни окръзи на Флорида. Г-н Саката, представянето ми вярно ли е?

Отговор [от Алберто Саката]: Да, госпожо. Освен това доскоро бях президент на Международната асоциация по идентифициране, най-голямата организация на специалисти по пръстови отпечатъци, оръжия и местопрестъпления.

В: Позволете да ви покажа веществено доказателство номер седем, г-н Саката. Виждали ли сте го вече?

О: Да, пачка стодоларови банкноти, общо двайсет и четири на брой.

В: Проверихте ли банкнотите за отпечатъци?

О: Да.

В: Имате ли мнение дали върху някоя от банкнотите има латентни отпечатъци с някаква стойност?

О: Да, имаше. Седем латентни отпечатъка отговарят на тези на г-н Мануел Гутиерес.

В: А останалите?

О: Имаше отпечатъци от ляв палец на двайсет и една от двайсет и четирите банкноти, както и частични отпечатъци от десен палец на шестнайсет банкноти.

В: Има ли нещо особено в местоположението на отпечатъците?

О: Всички пълни леви отпечатъци са от лявата страна на банкнотите, под лицето на Бенджамин Франклин. Частичните десни отпечатъци бяха малко по-горе и вдясно.

В: Какво означава това, г-н Саката?

О: Банкнотите са били на пачка, обърнати по един и същи начин. Човек десничар е държал парите в лявата си ръка и е плъзгал банкнотите с десния си палец.

В: Успяхте ли да определите самоличността на човека, който е оставил тези отпечатъци?

О: Да.

В: Обяснете, моля.

О: Преди три дни кабинетът ви ми предостави отчетната книга на г-н Джейкъб Ласитър, адвокат от Маями, който преди няколко години е бил затворен за кратко за обида на съда. Всъщност повече от веднъж. Били са му снети отпечатъци от пръстите и аз ги използвах за сравнение.

В: И?

О: Мога да заявя с висока степен на сигурност, че отпечатъците от палци върху банкнотите са на г-н Ласитър и че вероятно ги е оставил, докато е броил пачката.