Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Ласитър (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bum Luck, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Пол Ливайн

Заглавие: Кофти късмет

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 30.08.2018

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-862-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13525

История

  1. — Добавяне

3. Напляскан

Петнайсет години по-рано…

Върховен съд на Флорида, Талахаси, Флорида

Председателят на Върховния съд ме гледа от високата махагонова маса. Има изящна глава със съдийско бели коси и носи бифокални очила без рамка. През годините съм чел — добре де, преглеждал — стотици негови писмени мнения, които са като цяло умни, целенасочени и честни.

Уважавам го. Чувството не е взаимно.

— Господин Ласитър, как стигнахте дотук?

— С „Америкън Еърлайнс“, ваша чест. Пряк полет от Маями.

Той се намръщва.

— Стигнахте благодарение на собственото си непристойно поведение. Вие грубо нарушихте клетвата си.

От лявата му страна има трима съдии и още толкова от дясната, кацнали като ястреби на жица и разглеждащи полската мишка, която скоро ще се превърне в закуска.

Съдията от дясната му страна е жена на седемдесет и няколко с бяло копринено жабо, което наднича изискано от тогата й. Тя ми хвърля зло око — или по-точно две зли очи, увеличени от дебелите стъкла на очилата й.

Този пълен съдийски състав се е събрал за бичуване. Или по-точно за „публично порицание“. Това е най-унизителният момент в живота на всеки юрист… по-лош и от това да пуснеш убийствено миризлива пръдня при последните пледоарии.

В галерията има десетина адвокати, които очакват делата си. Истински граждански и наказателни дела, а не инсценираното посрамване на техен събрат. Някои от тях се въртят неспокойно в столовете си и ми съчувстват. Самите те биха могли да са на този подиум и по гърбовете им да се стича пот.

— Признавате ли, че сте ударили клиента си и сте му счупили челюстта? — остро пита председателят на Върховния съд.

— Току-що бях спечелил дело за изнасилване, като атакувах единственото веществено доказателство — шишенце упойващо вещество. Когато излезе решението на журито, клиентът ми се разсмя и ме попита дали може да ми плати хонорара за следващия път. Беше решил, че съм неговата карта за измъкване от затвора.

— И разгневен от нахалството му, вие сте прибягнали до насилие? — пита главният съдия.

— Не знам дали става въпрос за нахалство. Но не бях разгневен, ваша чест. Той е такъв, какъвто е. Разглезено синче на богаташ, което прави каквото си иска. Бях бесен на себе си. Защото бях поредният, който му позволява да се държи така.

— Етично ли подходихте към делото?

— Направих всичко по правилата. Но резултатът беше несправедливост. Именно това не мога да понеса.

Председателят на Върховния съд хвърля поглед към Съдия Зли очи, която свива рамене и изръмжава присмехулно, без да помръдва устните си. Главният съдия се обръща отново към мен.

— Господин Ласитър, може би няма да е зле да си помислите дали сте избрали подходящата за вас професия.