Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Ласитър (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bum Luck, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Пол Ливайн
Заглавие: Кофти късмет
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 30.08.2018
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-862-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13525
История
- — Добавяне
3. Напляскан
Петнайсет години по-рано…
Върховен съд на Флорида, Талахаси, Флорида
Председателят на Върховния съд ме гледа от високата махагонова маса. Има изящна глава със съдийско бели коси и носи бифокални очила без рамка. През годините съм чел — добре де, преглеждал — стотици негови писмени мнения, които са като цяло умни, целенасочени и честни.
Уважавам го. Чувството не е взаимно.
— Господин Ласитър, как стигнахте дотук?
— С „Америкън Еърлайнс“, ваша чест. Пряк полет от Маями.
Той се намръщва.
— Стигнахте благодарение на собственото си непристойно поведение. Вие грубо нарушихте клетвата си.
От лявата му страна има трима съдии и още толкова от дясната, кацнали като ястреби на жица и разглеждащи полската мишка, която скоро ще се превърне в закуска.
Съдията от дясната му страна е жена на седемдесет и няколко с бяло копринено жабо, което наднича изискано от тогата й. Тя ми хвърля зло око — или по-точно две зли очи, увеличени от дебелите стъкла на очилата й.
Този пълен съдийски състав се е събрал за бичуване. Или по-точно за „публично порицание“. Това е най-унизителният момент в живота на всеки юрист… по-лош и от това да пуснеш убийствено миризлива пръдня при последните пледоарии.
В галерията има десетина адвокати, които очакват делата си. Истински граждански и наказателни дела, а не инсценираното посрамване на техен събрат. Някои от тях се въртят неспокойно в столовете си и ми съчувстват. Самите те биха могли да са на този подиум и по гърбовете им да се стича пот.
— Признавате ли, че сте ударили клиента си и сте му счупили челюстта? — остро пита председателят на Върховния съд.
— Току-що бях спечелил дело за изнасилване, като атакувах единственото веществено доказателство — шишенце упойващо вещество. Когато излезе решението на журито, клиентът ми се разсмя и ме попита дали може да ми плати хонорара за следващия път. Беше решил, че съм неговата карта за измъкване от затвора.
— И разгневен от нахалството му, вие сте прибягнали до насилие? — пита главният съдия.
— Не знам дали става въпрос за нахалство. Но не бях разгневен, ваша чест. Той е такъв, какъвто е. Разглезено синче на богаташ, което прави каквото си иска. Бях бесен на себе си. Защото бях поредният, който му позволява да се държи така.
— Етично ли подходихте към делото?
— Направих всичко по правилата. Но резултатът беше несправедливост. Именно това не мога да понеса.
Председателят на Върховния съд хвърля поглед към Съдия Зли очи, която свива рамене и изръмжава присмехулно, без да помръдва устните си. Главният съдия се обръща отново към мен.
— Господин Ласитър, може би няма да е зле да си помислите дали сте избрали подходящата за вас професия.