Пол Ливайн
Кофти късмет (54)

53. Мендочино Тъндърхъмп

Баба събра мрежите си, ветроупорен фенер и един термос. Нощен лов на скариди с док Ригс, или поне тя така каза.

Племенникът ми Кип грабна спален чувал и яхна колелото си. Щял да къмпира с двама приятели в Пайнкрест. Уж. Може би всичко това беше вярно. Въпреки това те не казаха мотивите си. Просто искаха да оставят къщата на Мелиса и мен. О, любимите ми хора са големи хитреци.

Приготвих огромни пържоли на газовата скара в задния двор. Печени картофи и царевица. Щедри количества бира. Мелиса имаше доста добър апетит за стройната си фигура, а аз харесвам жени, които се нахвърлят върху пържолите като изгладнели вълчици.

По-рано тя се беше усмихнала, когато й обещах да подобря дълбоко несъвършената си същност или поне най-малкото да положа сериозни усилия. Отговори ми, че се надявала да чуе точно това.

Сега, след вечерята, докато седяхме плътно един до друг на канапето в дневната, Мелиса ме помоли да й пусна малко кънтри, защото знаела, че си падам по тази музика и искала да чуе някои класически парчета. Слушахме как Кени Роджърс пее за своята дама и как Уейлън Дженингс възхвалява добросърдечната си жена с плътен като бърбън от Тенеси глас. После Джордж Джоунс изпя „Златен пръстен“, в която най-открито се пее за женене.

Секунди по-късно последва голямо целуване. През една пауза в действието тя бръкна в чантата си и извади малко найлоново пакетче.

— Искаш ли захаросан орех?

Въпросът ми се видя странен. Предвид обстоятелствата, искам да кажа. Учтиво отказах, като ясно дадох да се разбере, че нямам нищо против орехите — захаросани, солени и всякакви други.

— А желирано мече? — попита тя.

Отново отказах.

— Нещо против аз да си взема? — сладко попита тя.

— Разбира се, че не.

Тя лапна едно желирано мече, което по никакъв начин не попречи на способността й да се целува дълго. Отново и отново.

Къщата ми е малка. Разстоянието от дневната до спалнята е тринайсет крачки, но на първа среща те могат да изглеждат като милион километра. Затова изпитах известно облекчение, когато Мелиса стана, хвана ръката ми и кимна най-общо в посока към тъмната стая с голямото легло и за щастие чистите чаршафи.

— Сигурен ли си, че не искаш желирано мече?

— Не, благодаря. Ти си достатъчно сладка. — Несъмнено това беше най-тъпата и дебелашка реплика в дългата история на тъпите реплики.

— Както искаш — каза тя. — Можеш ли да пуснеш музика там?

— Още кънтри ли?

— Музика за стриптийз.

— А. И каква по-точно е тя?

— Изборът е безкраен. — Тя затанцува, като поклащаше съблазнително бедра. — Например, „Байландо“ на Енрике Иглесиас. — И запя: — Yo te mio, se me corta, la respiration…

— Ти отнемаш моя дъх — казах аз, — но нямам диска и сигурно ще ми трябва цял час, докато измъдря как да го сваля от интернет.

Тя наклони глава и езикът обходи горната й устна.

— Ами „Лока“ на Шакира? Ритъмът направо ме кара да разхвърлям дрехите си.

„Кой да го знае?“

— И аз съм луда, но на теб ти харесва — запя Мелиса, като люлееше бедра и рамене в такт, който само тя можеше да чуе.

Докато танцуваше, развърза колана на прилепналата по тялото й рокля, дръпна го и дрехата се свлече на пода. Сутиенът и гащетата й бяха черни, дантелени и прозирни. Тя беше жена, която планира предварително.

Сутиенът изчезна пръв, а тя продължи да танцува и да пее „Лока, лока, лока“.

После дойде ред на гащетата.

— Джейк, много изоставаш. Сваляй панталоните. Този път няма да има игли.

Направих каквото ми беше казано. Включих се в танца, доколкото позволяваше коляното ми. Когато я приближих, забелязах, че очите й са кървясали, а зениците — разширени.

— Друсана си!

— Мм-хм — съгласи се тя.

— Захаросани орехи? Желирани мечета?

— С марихуана. Само за медицински цели. Аз съм лекарка.

— От Калифорния. Където всичко е легално.

— На всеки ъгъл има аптека. Орехите са глазирани с канабис, наричан Мендочино Тъндърхъмп.

— Звучи като име на отбор. А защо ги взимаш?

— Безсъние — отвърна тя. — Но не и тази нощ. Не и за двама ни.

Секунди по-късно бяхме в леглото. Голи и живи. Нощният аромат на жасмин се носеше от отворения прозорец. Голяма част от мен докосваше голяма част от нея и тя не възразяваше. След малко имаше още по-голяма част от мен.

Отначало се любихме нежно, а после по-енергично. Имаше много охкане от нейна страна и ахкане от моя. Охканията й станаха по-силни, тонът им по-висок, докато не се превърнаха в стонове на несдържано удоволствие. Моето дишане стана по-тежко, примесено с дрезгаво животинско ръмжене от страст. Горещината й ме раздвижваше. Страстта ми я възпламеняваше. Обгърнала крака около мен, тя беше неограничавана и свободна, мяташе глава, косата й летеше във всички посоки.

След това лежахме мълчаливи и я държах в обятията си няколко минути, преди да усетя раздвижване, което явно усети и тя.

— Танцувай отново с мен — каза тя.

Направихме го и този път продължи по-дълго и с още по-високи върхове. По-късно, с натежали клепачи, аз разбрах, че е права. Тази нощ нямаше да има безсъние. Тъкмо задрямвах, когато чух гласа й.

— Джейк, скъпи, събуди апетита ми.

— За още? Искаш ли?

— За сладолед. Да ти се намира случайно?