Пол Ливайн
Кофти късмет (51)

50. Моята тъмна половина

В 17:00 се бях разположил удобно в креслото си у дома, с пакет лед върху лявото коляно и чаша „Джак Даниълс“ в дясната си ръка. И приемах посетители.

Виктория Лорд и Стив Соломон пристигнаха първи. Разказах им моята версия за падането на Дрекслър и като че ли никой от тях не се усъмни в мен. Разказах им също за срещата ми с Пинчър и Стрикстайн.

— Стигнахме до пълно споразумение — казах аз.

— Значи няма да те съдят за подкупване? — попита Соломон.

— Изглеждаш ми разочарован — отвърнах.

— ХТЕ защитата ми е изпипана до последно. Можех да създам правна история.

— Съжалявам, че ти развалям купона, Соломон, но обвинението изчезна преди да бъде отворено. Пуф!

— Това е чудесно — каза Виктория.

— Радвам се, че някой се радва.

— Ами разследването на измамата с финансирането на предизборната кампания? — попита Соломон.

— Пуф! Пуф! Пинчър няма да разследва Стрикстайн, а тя няма да разследва него.

— А това, че госпожица Стрикстайн е подтиквала към лъжесвидетелство пред журито? — попита Виктория.

— Тройно пуф. С изчезването на моето обвинение това също се изпари. Същински цирк, нали?

— С танцуващи слонове — каза Соломон.

— Изборите също бяха уредени — добавих аз.

— Уредени? — изненада се Виктория. — Това да не е евфемизъм за нечиста сделка?

— За сладка сделка. Стрикстайн няма да се кандидатира срещу Шугър Рей. Всъщност тя получи нова работа. Нов граждански дълг, така да се каже.

— Всичко по-важно от ловец на бездомни кучета би било неморално — каза Соломон.

— Пинчър се обади по телефона и тя ще бъде главен прокурор по углавни престъпления в окръг Либърти в Панхендъл — казах аз.

— Баща ми навремето ме водеше на къмпинг в Либърти. Мястото е предимно парк — каза Соломон. — Колко убийства може да има там?

— Почти николко. Няколко случая на нелегално къмпиране, може би малко бракониерство.

Отпих от уискито.

— Мисля, че имам нужда от питие, Джейк — каза Виктория. — Радвам се, че всичко се уреди добре за теб, но в цялото това споразумяване има нещо отблъскващо.

— Виж, в случая гледаме как се правят колбасите в месарницата — отвърнах аз. — Никой не е казал, че ще мирише на рози.

Тя си наля уиски.

— Премълчаваш нещо, Джейк — каза Соломон. — Търстън е лъжесвидетелствал по време на процеса.

— Записът не може да се допусне в съда, така че няма начин да се докаже — казах аз. — Пък и на Пинчър изобщо не му се занимава с това.

— А Марв Фишбейн и Сайръс Фрик? — попита Виктория. — Предполагам, че и те излизат чисти.

— Няма разследване на финансирането на кампаниите, така че да.

— Нищо чудно, че си изгубил вяра в правосъдната система — каза Виктория.

— Най-добрата проклета система на света — отвърнах аз. — С евентуалното изключение на съд чрез двубой.

— Ти спаси задника на Фишбейн — каза Соломон. — Трябва да те повиши.

— Всъщност преди около час ме уволни с текстово съобщение. Каза, че това бил единственият начин да задържи „Бискейн Иншурънс“ като клиент.

— Лошо — каза Виктория в същия миг, в който Соломон възкликна: „Чудесно!“.

— Всичко е наред — казах им аз. — Сега отново мога да работя сам.

— Не! — възкликна Соломон. — Ела при нас. Максимално заплащане. „Ласитър, Соломон и Лорд“. Тримата мускетари.

— Не и ако ще ми се наложи да нося плисирана пола.

— Джейк, много бих искала да дойдеш при нас — каза Виктория.

— Но няма да получиш дял по споразумението за Каруана — побърза да добави Соломон. — Би било неетично.

— Не искам нито цент — отвърнах аз. — Що се касае до партньорството, нека поговорим след като подредя личния си живот.

— Ти нямаш личен живот — посочи Соломон.

Виктория го изгледа изпепеляващо.

— Джак има предвид здравословните си проблеми.

Сякаш по даден знак д-р Мелиса Голд влезе в стаята и попита:

— Прекъсвам ли нещо?

Побързах да я уверя, че не прекъсва нищо. Мелиса беше облечена в една от онези прилепнали по тялото рокли, които стоят изключително добре на високи слаби жени. С колан на кръста — с цвят, който би могъл да се нарече ръжда, канела или може би нещо по-засукано, но който изглеждаше страхотно в комбинация с червеникавокафявата й коса.

Виктория и Соломон я поздравиха сърдечно с много целувки по бузите и довиждане към мен — без целувките.

— Радвам се, че си тръгвате — казах аз. — Защото ще ми се наложи да свалям панталоните.

— Сериозно? — попита Виктория.

— Пропуснах сутрешната инжекция.

— С такъв голям задник няма начин да пропуснеш целта — каза Соломон на Мелиса.

Надигнах се от креслото и изпратих двамата си приятели до вратата. С нетърпение очаквах да остана насаме с Мелиса, дори това да включваше голяма игла.

Виктория вече беше излязла, когато Соломон спря, обърна се към мен и прошепна:

— Джейк, детектив Бариос хвана ли се на онези глупости, че Дрекслър е паднал?

— Не са глупости.

— Джейк, говориш с мен.

— Какво трябва да означава това?

— Защо сме най-добри приятели?

— Защото това е единственият начин да се навъртам около Виктория.

— Да, за това също. Но и защото двамата с теб много си приличаме.

Изстенах.

— Е сега вече ще трябва да се застрелям.

— Хей, момчета! — извика Виктория от алеята. — Какво става?

— Секунда, Вик. — Соломон се приближи толкова, че усетих дъха му в ухото си. — Аз съм твоята тъмна половина. Аз съм ти, когато слънцето е залязло и няма свидетели. Аз съм онзи Ласитър, с когото се бориш, но към когото винаги се завръщаш по време на криза.

— Благодаря за анализа, Соломон. Вече нямам нужда от психиатър.

— Не ме попита откъде съм толкова сигурен, че си хвърлил оня тлъст дебелак от терасата.

— Давай. Кажи ми.

— Защото, приятелю, аз бих направил точно това.