Пол Ливайн
Кофти късмет (40)

39. За мишките и хората

Гледах през прозореца на лабораторията как Мелиса Голд разговаря с радиолога.

Искаше ми се да можех да чета по устни.

Мога обаче да чета физиономии. Разочарованието не е чак толкова трудно за разпознаване.

След секунди Мелиса влезе в стаята, където я чаках, вече обут в панталоните си на голямо момче.

— Опасявах се от това — каза тя.

— От кое? Кажи ми го направо.

— О, не биваше да го казвам по този начин. Исках да кажа… надявах се на по-ясно решение, но резултатите не са категорични.

— Господи, просто го кажи…

— Извинявай. Много рядко ми се случва да работя с живи пациенти и се боя, че ми липсват нужните маниери.

— Е, какви са резултатите?

— Код синьо, стая седемнайсет-дванайсет — произнесе спокоен глас по високоговорителя. Някой имаше сърдечен пристъп, но не бях аз. Засега.

— Както вече ти казах, единствената стопроцентова диагноза може да се постави при аутопсия.

— Тук вече тегля чертата. Никакви аутопсии.

— Когато гледаме мозъчната тъкан през микроскоп, тя е много по-различна от образите от скенера, които са до голяма степен сенки на самата тъкан.

— И все пак не отстъпвам. Никакви аутопсии.

Тя не обърна внимание на страховете и тъпите ми опити за проява на хумор.

— Първо, не изглежда мозъкът ти да има характерните възли тау протеин, които да говорят за активна ХТЕ.

— „Не изглежда“. Увърташ.

— Както казах, резултатите не са категорични.

— Добре, какво е останалото?

— Ела с мен — каза тя. — Кабинетът ми е в съседната сграда.

Излязохме от лабиринта на сградата, следвайки една от онези жълти линии, които не водят до Вълшебника от Оз.

— Имаш малко деформиран тау протеин, който не може да се нарече възли. Поне засега.

— Деформиран? Възли? Каква е разликата?

— Правим експерименти с мишки, като нарочно им причиняваме мозъчни сътресения, след което изследваме мозъците им. Преди да развият същински мозъчни увреждания, у тях се наблюдава деформиран тау протеин. Приеми го като предшественик на фиброзните възли. Деформираният тау протеин нарушава функционирането на неврона и се разпространява в мозъка.

— И се превръща във възли — казах аз.

— Като води до мозъчното увреждане, което наричаме ХТЕ.

— Да не би да ми казваш, че имам мозък на мишка?

— Скенерът разкрива деформиран тау протеин в гънките на фронталния лоб.

— Но не напълно изразена ХТЕ?

— Доколкото можем да определим, имаш предшественик на заболяването. Не можем да сме сигурни за развитието, защото няма ясна граница между деформирания протеин и фиброзните възли. Намираме се в сива зона, прощавай за израза.

Замълчах, докато попия чутото. Дори не бях забелязал, но се намирахме отвън, тротоарът беше претъпкан със студенти, всички по маратонки, джинси и с раници. Мнозина крачеха забързано, може би заредени с кофеин — основното гориво на това поколение. Заподозрях, че малко от тях размишляват върху собствения си морал. И защо да го правят?

Аз ли? Мислите за смъртта, при това за доста грозна смърт, заглушаваха всичко останало. Внезапно в съзнанието ми се появи картина. Племенникът ми Кип на погребението ми. Кой ще си подхвърля топка с него? Кой ще го учи на рискованото изкуство да бъдеш мъж?

„Подобно на толкова неща в моя живот, диагнозата ми е несигурна“ — помислих си. Когато будилникът ни събужда, никой не знае дали точно този ден няма да е последният ни. Надявах се на известна сигурност — или умираш, или си добре, — а вместо това се бях озовал в сивата зона.

— Трябва да се прибера у дома — казах аз. — Може да взема нощния полет.

— Идвам с теб, Джейк — каза тя на мига.

— Защо? Не ми се вярва да имам нужда от болногледачка.

Тя ме изгледа.

— Като такава ли ме възприемаш?

— Не. Уважавам те като лекар, при това много. И съм ти задължен за диагнозата, колкото и мрачна да е тя. Освен това съм мъж и изпитвам влечение към теб. При това силно. Но нека просто да кажем, че моментът не ми се струва особено подходящ за започване на дълготрайна връзка.

— Аз имам предвид нещо краткосрочно.

— В смисъл?

— Експериментираме с инжектирането на белтъчни антитела у мишки с травматично мозъчно увреждане. Антителата се свързват с деформирания тау протеин, който след това бива унищожен от механизма на тялото за премахване на отпадъците. Не позволяват образуването на възли.

— Пак ли мишки?

— Методът не е одобрен за прилагане върху хора.

— И поради това аз съм основен кандидат, така ли?

— Не е одобрен като курс за лечение, но ако подпишеш съответните формуляри, с които в общи линии се съгласяваш, че това може да те убие, можем да го приложим като експеримент.

— Изглежда гадничко.

— Няма протоколи, образци и предишни изследвания, на които мога да разчитам. Ще ти инжектирам веднъж дневно много малки дози от антитялото и ще те наблюдавам. На всеки четири седмици ще сканираме мозъка ти. И ще сме готови да променяме процедурите в зависимост от реакцията ти. Ще разчиташ на инстинктите ми повече, отколкото на всичко друго.

— Вярвам на инстинктите ти и, както вече казах, на теб също.

Спряхме пред входа на сградата й. Тя вдигна ръце и сложи длани на бузите ми, както беше направила, когато ме преглеждаше за неврологични промени. Но този път ме целуна. Отвърнах на целувката й. Меко и бавно, без да обръщаме внимание на човешкия поток по тротоара.

— Ще видим — каза д-р Мелиса Голд. — Ще видим колко добри са инстинктите ми.