Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (9)

9.

— Провери ли внимателно за всичко, което ти казах? — Джордан напрегнато гледаше Никола.

Двамата бяха седнали в тихо и усамотено кафене, на отдалечена маса под клоните на голям кестен.

— Да. Знаеш, че ние сме туристическа страна. В момента е разгарът на летния сезон. От всички гранични пунктове ежедневно влизат стотици туристи. Всеки може да дойде тук като турист и ние не можем да проследим каква е целта на посещението му. Факт е, че има чувствително увеличаване на пристигащите през последните пет дни. Дали това е свързано с вашата експедиция, или просто предпочитат България за почивка, никой не може да ти каже. Хората ми са предупредили дори и пътните патрули. Но пак ти казвам, не можем да определим кой за какво е дошъл. По пътищата непрекъснато сноват чужденци с коли и микробуси, защото тук има много места за посещение и не са само морските курорти.

— Трябва по някакъв начин да ги познаем преди те да са познали нас.

— Това е невъзможно. Още с пристигането ви, всички вестници следят всяка ваша стъпка и ще продължават да го правят през цялото време. Всеки ще знае къде сте и какво правите. Всеки полицай е предупреден да пропуска с предимство колоната от седем джипа. Сигурен съм, че ако тайнствените агресивни воини шамани са вече тук, то те знаят и в кой хотел сте отседнали. Остава ни само да ги приемем като присъствие наоколо, да не им обръщаме внимание и да не допуснем да навредят на някого от екипа.

— Никога не съм предполагал, че охраната на шепа учени, които се ровят из храстите и търсят стари камъни, ще се окаже толкова сложна и трудна. Те самите не осъзнават пред колко зли и жестоки нападатели може да се изправят. За всеки от тях е най-важно да си намери някой камък и да си го изследва.

— Направих малко проучване. Сектите, които може да се съберат тук са наистина много и почти всички са агресивни. Всеки се смята за единствения посредник между хората и Бога-Слънце, и са готови да отстояват водачеството си с оръжие. Затова сме засилили контрола по летищата, но ако влизат с кола през граница с европейска страна, тогава няма проверки и всеки може да внесе в страната най-малкото кама. Ако се тревожиш, че може да има въоръжени хора наоколо, прав си.

Сервитьорът се приближи и предложи да им донесе разхладителни напитки. Слънцето прежуляше, но Джордан сърдито го изгледа. Младото момче се извини и се отдалечи. Никола се усмихна:

— Момчето беше просто вежливо. Жегата е много голяма и наистина можеше да пийнем нещо студено.

— Извинявай, обзема ме параноя. Чувството за надвиснала беда ме преследва още от Париж. Всичко е чудесно, ти си подготвил всички идеално, просто аз съм много притеснен за учените.

— И най-много за една от учените!

Никола се усмихна широко, а Джордан виновно поклати глава:

— Много ли ми личи? Старая се да не го показвам.

— Отпусни се, приятелю, каквото има да става, ще става. Така казваме ние, българите! А пък аз ти гарантирам, че ще се постараем това, което става да е само хубаво!

Джордан разкопча още едно копче на ризата си:

— Да, май наистина имаме нужда от разхладително питие.

Никола поръча сокове. Докато сервитьорът се отдалечаваше, той каза:

— Май учените наистина нямат представа срещу какво ще се изправят?

— Да, те си мислят, че това са скромни екстрасенси, които тихо ще стоят отстрани и ще чакат да получат видение. Наблюдаваме дейността на тези секти вече от четири години.

Водачите им са ловки и лукави. Използват последователите си да свършат мръсната работа, а те остават чисти като младенци. Дори не можем да ги хванем за използването на психотропни вещества. Всичко е много добре прикрито.

Сервитьорът се суетеше около тях и почисти пепелника пред Никола. След това влезе спокойно в кухнята на заведението и извади телефона си. Натисна номер 1 за бързо набиране.